В края на май 2024 светът гледаше към три различни сцени, които тогава изглеждаха несвързани.
Доналд Тръмп току-що беше получил присъдите си и Западът празнуваше преждевременно политическия му край.
В Тайпе новият президент на Тайван беше коронясан като символ на „новата демократична ера“, а медиите в САЩ и Европа се надпреварваха да хвалят президента Байдън за победата над общия враг - Китай.
В Пекин, Владимир Путин седеше с вдигната глава до замисления Си Цзинпин - уверен, че времето работи за него и че войната в Украйна съвсем скоро ще се превърне в стратегическа победа.
Тогава шахматната дъска изглеждаше подредена: Тръмп бе отслабен, Си - наблюдаващ, Путин - настъпващ.
Две години по-късно, фигурите вече са разменени, темпото е друго, а Пекин се превърна в арената на най-зрелищния политически турнир.
И ако трябва да говорим на езика на шаха, който Си така умело наложи като метафора на световната политика, то финалът на визатата и на Тръмп, и на Путин в Китай може да бъде описан по съвсем друг начин: Победа за Цзинпин, шах за Путин. А гамбитът на Тръмп тепърва предстои.
Истината е, че в Пекин не просто се проведоха две визити, изиграха се три партии едновременно, като всяка от тях промени баланса на силите.
Путин пристигна като „стратегически партньор“, но си тръгва като зависим играч, който няма друг избор освен да приеме ролята на младши в разширяващата се орбита на Поднебесната империя.
Тръмп изигра своята първа директна партия с Цзинпин и си взе реми, което се надява да превърне в победа на следващия двубой на родна земя.
А Си? Той излезе от този дипломатически маратон като безспорния победител в центъра на играта и единствен претендент за другата страна на глобалната шахматна дъска - силата, към която всички са принудени да се приближат, независимо дали го признават или не.
Геополитическият турнир тепърва започва, а заедно с това и инфарктните партии. Тези, в които Си трябва да запази предимството си, Тръмп - да преустрои играта си, а Путин - да спаси статута си.
Очакват се обрати, нови играчи, както и поредица от гамбити, неизбежни при сблъсъка на гросмайстори. А дотогава, резултатите от Пекинския турнир ще продължат да са гореща тема по целия свят.
Партията на Си и Путин
Партията между Си Цзинпин и Владимир Путин завърши с шах за Русия и категорична китайска победа. Подписаха се много документи, но създадоха още повече зависимости.
Путин пристигна в Пекин с червен килим, 40 споразумения, ритуали на „вечна дружба“ и впечатляваща хореография, която руските медии превърнаха в епос. Но зад парада прозираше и друга друга истина - Си диктуваше темпото, правилата и рамката на договореностите.
Колкото повече Русия отслабва икономически от войната в Украйна, толкова по-зависима става от китайския пазар, от китайските технологии, от китайските банки и обходните канали.
Докато Русия заема едва около 3% от общия търговски стокообмен на Китай, то ситуацията в обратна посока е коренно различна. Китай е абсолютният търговски партньор номер едно на Русия, формирайки приблизително от 40% до 50% от общия й външнотърговски стокообмен. В същото време САЩ остава най-големият индивидуален търговски партньор на Китай.
Руските медии през цялото време се опитваха да омаловажат визитата на Тръмп и да превърнат „стратегическото партньорство“ между Пекин и Москва в митология. Причината е кристално ясна - реалността е неудобна. Русия има жизнена нужда от Китай, който пък може да си позволи да балансира.
Независимо от обема на подписаните договори, Си показа уважение, но не направи отстъпки. Напротив, притисна Москва за „Силата на Сибир 2“, знаейки, че това е единствения спасителен енергиен канал за Русия.
Изслуша внимателно Путин, усмихна се на китайската поговорка: „Не сме се виждали ден, а сякаш минаха есени“, потвърди, че отношенията минават на ново ниво, но без да го конкретизира. Остави усещането в целия руски кабинет, пристигнал в Пекин, че са получили пълната, но далеч не безусловната му подкрепа.
В шаха е така - има ходове, които изглеждат като победа, а всъщност са позиционни капани. Не е изключено в Пекин, в сряда, да се е случило точно това.
Партията между Си и Тръмп
Предишната партия между Си и Тръмп беше доста по-напрегната. През цялото време изглеждаше като китайска победа, но в края двамата лидери си стиснаха ръце за реми.
Това беше първата им среща след завръщането на Тръмп в Белия дом и тя беше всичко друго, но не и протоколна.
Си постави червените линии за Тайван. Тръмп сложи ребром на масата желанията. Вековните дръвчета обаче погълнаха тайната на разменените обещания по време на срещата им на 4 очи в бившата императорска градина.
Направи впечатление, че елегантно позатвориха миналото. Си описа бъдещето на Китай и САЩ през призмата на капана на Тикудид, а Тръмпт – сравнявайки Бенджамин Франклин с Конфуций.
Прагматизмът обаче не спря да се бори с духовността. Протоколните подаръци останаха като боклук на летището, но в самолета ухаеха розите, които Тръмп ще отглежда в Белия дом. Докато Си и Тръмп се наслаждаваха на тишината в китайския Храм на мъдростта, шумът на американските и китайски милиардери изпълваше банкетна зала.
Пекин челно сблъска двата свята, но в същото време им показа, че трябва да намерят път, за да има и занапред свят. Какъв ще е той, ще стане ясно по време на втората партия шах в САЩ наесен.
Изненадващо, пекинската визита на Путин донесе за Тръмп една служебна победа срещу Путин. Говорейки за несигурността на света, изпълнен с конфликти, Цзинпин постави руския президент в позиция, от която единственият изход е приключване на войната в Украйна. Това е ход, който Тръмп не можеше да направи сам. Си му го подари, доказвайки за пореден път, че е майстор на дългата игра.
Партията между Тръмп и Путин
Макар да нямаше директен сблъсък, а само малка служебна победа, партията между Путин и Тръмп продължава в онлайн формат, а кулминацията й приближава след пекинския турнир.
Демонстрацията на пълно единодействие, в което Русия е долепена до Китай, със сигурност е един от най-силните сигнали, изпратени към Тръмп.
Китай открито работи за позицията на цар в световния шах на две дъски, но многополюсният свят не е удобен за американския президент. Мандатът му го ограничава да мисли дълги стретиии и сигурно бързо ще си преструктурира играта.
Неговите ходове винаги са изненадващи. Може да наруши червените линии със Си, може да заиграе с мита. Но истината е, че Тайван не е бърз ход, а Иран е труден приоритет.
Тръмп има нужда от голяма позитивна новина, една от които минава през директна сделка с Москва за Украйна. Путин има не по-малка нужда от нея. След шаха, който Си му даде в Пекин, той може да пришпори офанзивата, да засили фланговете, но е видно, че украинските дронове все по-често стигат до Москва, а вътрешната му опозиция е уморена от бавната война.
Въпреки иранския подарък и споразуменията с Пекин, руската икономика остава под голямо напрежение, а обществото иска резултат.
Реми за Киев е от интерес и за двамата лидери. Путин ще го продаде като победа, а Тръмп - като „край на войната“. Гамбитът с Украйна ще спечели темпо и в другата част на дъската, където са Близкия изток, Иран, както и глобалната конфронтация с Китай.
Европа влиза в партията
За да бъде успешен този гамбит с Киев, Тръмп има нужда от Европа. Така ще си гарантира поне белите фигури за следващата партия с Китай.
Старият континент беше публиката по време на пекинските срещи, която се радваше, само когато някой от играчите губеше. Но все повече си дава сметка, че може и да не получи билет за следващия турнир.
Симптоматично е, че в кулоарите на Брюксел вече текат усилени разговори кой да е новият посредник и с Тръмп, и с Путин, особено за бъдещето на Украйна.
Не може да е Меркел — тя е царицата, изхвърлена след загубената партия с мигрантите. Не става и Макрон - умореният кон, който вече е непредвидим. Шолц е пешка на Путин, неприемлив е.
Но Марио Драги, човекът, който спаси еврото, може утре да се окаже фигурата, която да извади на дъската европейското единство в преговорите за Украйна. Това означава, че триото – Уиткоф, Джаред и Дмитриев може да стане квартет. А ако Драги успее да направи чудо втори път, Европа ще получи своето реми, не победа, но не и поражение.
Почитателите на политическия шах няма да скучаят това лято. Докато очакват новите двубои, ще преиграват пекинските партии.
В тях Си е този, който държи центъра на дъската. Путин играе на ръба. Тръмп е на ход. Може да обърне играта. Може и да я приключи.
Украйна е в позиция на гамбит, ако това ще донесе предимство на големите играчи. А Европа вече има шанс с неочаквана фигура да се превърне в нещо повече от игрално поле.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
