Пабло Пикасо остава в историята като най-влиятелният и продуктивен художник на XX век, чието съществуване е било също толкова ексцентрично, колкото и неговото кубистично творчество. Зад световната слава и десетките хиляди платна се крие личност с дълбоки суеверия, бурен любовен живот и радикални навици, които често са шокирали съвременниците му.
Кръстен с двадесет и три имена
Животът на бъдещия майстор започва с истинско чудо в испанския град Малага. При раждането си момченцето изглеждало толкова безжизнено, че акушерката го помислила за мъртвородено и го оставила на масата, насочвайки вниманието си към майката. Неговият чичо, който бил лекар, пушел голяма пура в стаята и бързо издишал гъст дим в лицето на бебето. Новороденото реагирало веднага с плач, което спасило живота му. По стар андалусийски обичай детето било кръстено с невероятните двадесет и три имена в чест на различни светци и роднини, преди фамилията Руис и Пикасо.
Докато повечето деца казват първо думата мама, първият звук на малкия Пабло бил свързан с изкуството, като той произнасял съкращението за молив на испански език. Неговият баща, който също бил художник и учител, бързо забелязал феноменалния талант на сина си. Когато момчето станало на тринадесет години, бащата видял негова скица на гълъб и останал толкова поразен от съвършенството на детайлите, че веднага събрал своите четки и палитра, заричайки се никога повече да не рисува, тъй като детето вече го е надминало.
Фалшивото обвинение за Мона Лиза
В младостта си в Париж Пикасо бързо придобил славата на ексцентричен и непредвидим характер. Той развил силна фобия от подстригване и не позволявал на никого, освен на жените до себе си, да докосва косата му. Художникът вярвал, че с отрязаните кичури губи част от своята жизнена и творческа сила. По същото време той носел в джоба си истински револвер, зареден с халосни патрони, с който редовно стрелял във въздуха срещу хора, които намирал за прекалено скучни, или срещу критици, дръзнали да обиждат изкуството на неговия идол Пол Сезан.
През хиляда деветстотин и единадесета година Пикасо неочаквано попаднал в епицентъра на световен скандал, когато шедьовърът на Леонардо да Винчи Мона Лиза изчезнал от Лувъра. Неговият близък приятел, поетът Гийом Аполинер, бил арестуван от френската полиция и по време на разпита посочил испанския художник като възможен съучастник. Пикасо бил отведен на разпит, тъй като в миналото бил купувал откраднати от музея древни иберийски статуетки, за да ги ползва за вдъхновение в кубизма. Макар по-късно да се доказало, че той няма нищо общо с голямата кражба, този случай оставил траен отпечатък в живота му.
Любовите му
Личният живот на художника винаги е диктувал палитрата на неговите платна, като всеки нов творчески период започвал и завършвал с различна спътница. Първата му голяма любов в Париж била френският модел Фернанд Оливие. По това време Пикасо преживявал тежка депресия, рисувайки само в студените тонове на Синия период, но връзката им донесла светлина и поставила началото на Розовия период. Платната му изведнъж се изпълнили с топли оранжеви и земни цветове, а главни герои станали цирковите артисти и арлекините.
Години по-късно, по време на Втората световна война, негова основна муза станала фотографката Дора Маар. Тя документирала целия му творчески процес, но художникът я подлагал на постоянни емоционални изпитания. Пикасо я карал да се бори за вниманието му с предишната му любовница Мари-Терез Валтер, което съсипало психиката на Дора. Именно тя се превърнала в модел за известната му серия от портрети на Плачещата жена, олицетворяващи човешкото страдание и мъка. Зад омайващия му чар се криел деспотичен характер, а самите жени били разглеждани от него или като богини, или като изтривалки, което довело две от тях до лудост, а други две до самоубийство години след раздялата им.
Върл комунист
През хиляда деветстотин тридесет и седма година испанското републиканско правителство поръчало на Пикасо да създаде голям стенопис за Световното изложение в Париж. Художникът нямал никакво вдъхновение в продължение на месеци, докато германските нацистки сили не бомбардирали брутално баското градче Герника, избивайки стотици мирни жители. Обзет от чудовищна ярост, той завършил огромното платно за рекордно кратко време от тридесет и четири дни. Художникът умишлено използвал само черно, бяло и сиво, за да пресъздаде усещането за мрачна вестникарска хроника и да засили усещането за безтегловност и смърт.
По време на германската окупация на Париж, офицер от Гестапо посетил ателието на художника и виждайки картичка с изображението на тази картина, го попитал дали той е направил това нещо. Пикасо погледнал нациста право в очите и отвърнал, че те са тези, които са го направили.
Враждата с Дали заради Хитлер
Отношенията между Пабло Пикасо и Салвадор Дали били сложна смесица от огромно възхищение и открита вражда. При първата им среща в Париж младият Дали заявил, че е дошъл първо при него, преди да отиде в Лувъра, на което Пикасо гордо отвърнал, че това е правилният избор. В ранните години по-възрастният майстор дори помагал финансово на Дали, но пълният разрив настъпил заради коренно различните им политически възгледи. Пикасо останал твърд комунист, докато Дали се завърнал в Испания и открито подкрепил фашисткия диктатор генерал Франко. Сюрреалистът никога не спрял да провокира своя кумир публично с крилати фрази, но Пикасо избрал пълното мълчание и никога повече не произнесъл името му до края на дните си.
За разлика от много други гении, Пикасо умира като мултимилионер и един от най-богатите хора на своето време, оставяйки след себе си над петдесет хиляди произведения на изкуството. Когато починал през хиляда деветстотин седемдесет и трета година, уреждането на огромното му наследство от замъци и имоти отнело на френската държава близо шест години. Пикасо не просто променил правилата на модерното изкуство, а създал изцяло нов свят, доказвайки, че истинският гений не подлежи на рамки и забрава. Пабло Пикасо остава в историята като най-влиятелният и продуктивен художник на двадесети век, чието съществуване е било също толкова ексцентрично, колкото и неговото кубистично творчество. Зад световната слава и десетките хиляди платна се крие личност, движена от дълбоки суеверия, бурен любовен живот и радикални навици, които често са шокирали съвременниците му.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
