Любимите му актьори бяха Леда Тасева и Велко Кънев
Беше бунтар и мъжкар, но и чувствителна душа
Даваше всичко за творчеството си
Не ни стигна времето да се обичаме
Напоследък най-щастливи се чувствахме в Банско
За него професионализмът бе абсолютна отдаденост
Изведнъж решаваше и тръгвахме нанякъде
Вярвам единствено в любовта
Нямаше никакво отношение към парите
- Г-жо Волева, на 15 октомври се навършва една година от загубата на съпруга Ви Николай Волев – режисьорът, оставил траен спомен с филмите и пиесите си в сърцата на много българи. Как се чувствате, преживяхте ли, поне малко, първоначалния шок и болката от загубата на любимия Ви съпруг?
- Не е истина! Не вярвам! Все още чакам да отвори вратата, да ме извика, да ме прегърне. Но съм безкрайно благодарна на съдбата, че ме срещна с човек, с който да имам такава силна и дълбока връзка, толкова любов и приятелство и такава емоционална съвместимост.
Сега болката е част от щастието което съм имала с него.
Беше много нестандартен, много интелигентен и всестранно талантлив.
С него нямаше и миг скука.
Беше бунтар и мъжкар, но същевременно имаше нежна и чувствителна душа. Беше много сложна личност.
Вечно търсещ, вечно неудовлетворен, той изстрадваше всяко свое творение. Пълен с идеи и енергия до последния си ден.
Никога не остаря, остана момче със всички лудости и мечти на младостта.
Чувството страдание му беше дълбоко познато. Казваше, че никоя физическа болка не може да се сравни със страданието на душата.
Сега и аз разбрах, че е така.
Николай беше много горд човек. Никога не направи компромис с достойнството си и с принципите си.
Беше аристократ по душа, над злобата, пошлостта и завистта, над злото в хората.
Смел, безстрашен и решителен, ако има пред него предизвикателства беше в състояние да чупи прегради.
За творчеството си той даваше всичко - здравето си, нервите си, силите си.
Живяхме безкрайно интересен, прекрасен живот. Никога не изгубихме интереса си един към друг. Споделяме едни и същи ценности. Това е велико усещане, което прави живота с другия човек толкова специален.
В нашия живот има всичко - и раздели и сдобрявания, и страст и копнеж, и прошки, и обожание, но винаги много, много любов.
Сега съм сигурна, че в целия свят няма по-подходящ за мене мъж. Ние имахме болезнена необходимост един от друг.
Но не ни стигна живота да се обичаме!
- Как ще отбележите годишнината?
- Ще отслужат панихида в столичния храм „Света София”, ще отида на гроба с приятели, които бяха до мен през цялото време и ме подкрепяха. За мен ще бъде много тежък ден.
- Как минаваха за вас като семейство празничните дни?
- Празничните дни обичахме да посрещаме двамата. На по - млади години се събираме с неговите роднини или със сина ми в Рим.
Но в последно време отивахме в нашия красив апартамент в Банско, където приготвяхме всичко според традициите на празника и се чувствахме най - добре и щастливи там.
- А делниците ви с какво се отличаваха?
- Делничните ни дни почваха със закуска, задължително с кафе и миризма на печени филийки. Преди мен се оказа, че Николай не е имал навика да закусва. Само кафе и цигара, което ме ужасяваше. Но той бързо оцени предложението ми и премина на моя режим. Дори отказа цигарите, които бяха достигнали до 3 кутии на ден, след което фанатично не понасяше да се пуши до него.
Когато не снимаше, животът беше прекрасен. Виждахме се за обед, след обед се разхождахме и пазарувахме. Но и много пътувахме. Изведнъж решаваше и тръгвахме нанякъде, но на мен много ми харесваше.
Но когато снимаше беше съвсем друго. Той изключване от живота и живееше във филма. Спеше по 2-3 часа и цяла нощ обмисляше задачите за другия ден. Изтощаваще се до смърт.
Изискваше от всички в екипа това посвещаване в работата – това, което носеше той самият. Но като не го намираше във всеки изпадаше в ярост.
За него професионализмът беше абсолютна отдаденост.
- Споделяла сте, че през всичките повече от 30 г. брак Николай непрекъснато Ви е изненадвал – с кафе в леглото, с цветя с повод и без повод. Ще ни направите ли съпричастни към един от всичките тези поводи?
- Не, кафе не ми е носил. Аз не обичах да закусвам в леглото.
Имахме си любими места за тази цел, според това, къде живеехме. Но цветя, да. Особено годините в Гърция всяка сутрин ми слагаше цветя на масата преди закуска. Приятно беше да се събуждаш и да те чака букетче и любим мъж.
Иначе изненади имаше много. С него се живееше много забавно. Не мога да разкажа, това са стотици случки, достойни за цяла книга. Той беше непредвидим и обсебващ в решенията си. Увличаше ме в неговия екстремен живот. Само случаите с лодките, когато по чудо оцелявахме в бури, са достатъчни. Неговите лудешки изпълнения с мотори и джипове бяха до последните му дни. Всичко в Николай беше крайно. И тъй като нямаше страх от нищо, често вдигаше моят адреналин до взривяване. Но пък ми осигури толкова емоционален живот.
- По време на снимки или на репетиционен период в театъра споделяше ли с Вас емоциите си?
- Да,винаги и всичко. Даваше ми да чета всички сценарии, държеше да чуе мнението ми и взимаше под внимание моите забележки.
Може би това започна от филма "Маргарит и Маргарита". Един ден ми каза, че не може да продължи, защото чувства, че нещо липсва. Беше следобед, легнахме да поспим и тогава аз сънувах филма. Може би живеех с неговите проблеми и затова стана така. Разказах му какво съм сънувала, а той ми каза " ти не осъзнаваш какво направи за мен! ". След това пишеше денонощно и изля сценария за няколко дни. Ключът беше да се включи политическата обстановка и отражението върху съдбата на младите хора. Стана изключително силен филм. Помня дългите опашки за билети, както и триумфът му в Кан.
С книгата му "Девствената проститутка" идеята за формата му дойде на една от нашите всекидневни разходки в Пирин. Помня точно мястото, на което ми каза " Дойде ми страхотна идея. Книгата ще бъде интервю със себе си”. И книгата стана. Стотици хора му пишеха с възторг, някои му казваха че са я чели по два пъти, а други искаха да направи сериал по нея за неговия бурен и завиден живот.
При Николай ритъмът на работа беше специфичен. Той не можеше да влиза от филм във филм. Само когато е сигурен в това, което ще създаде, започваше нов филм.
Беше спечелил субсидия на една от сесиите на Филмовия център, но се отказа от нея, защото не беше удовлетворен достатъчно от сценария.
За него изкуството не беше начин за печелене на пари, а почтеност, достойнство и това, да защитиш името си.
А и той нямаше никакво отношение към парите.
- Известно е, че Николай Волев не допускаше колеги твърде близо до себе си. И все пак, кои му бяха любими?
- Той не поддържаше връзки след края на продукцията с никой от екипа. Беше най-близък с оператора си Красимир Костов, но годините на различен начин на живот ги разделиха. Същото се случи и с друг приятел - Христо Илиев - Чарли.
Но за мен това беше разбираемо. Той така се изчерпваше по време на снимки, че имаше необходимост да се възстанови в друг житейски ритъм.
Любими актьори имаше. Това бяха Велко Кънев и Леда Тасева. Той им се възхищаваше не само като актьори, но и на човешките им качества. Разказвал ми е за тях с обич и тъга, че си отидоха от този свят.
- И понеже водим този разговор във вашия семеен дом, бихте ли ни показала местата, където Волев обичаше да твори и какво означава за Вас всеки един от тези неодушевени предмети – кабинет, бюро, камина и т. н.?
- Всичко,което остана след него, ми носеше огромно страдание. Не можех да се допра до неговите неща, нито да ги прибера или преместя. Неговото място на масата, неговата любима възглавница, да не говорим за дрехите му, които още носят неговата миризма, а тя беше много приятна. Нещо чисто и уютно, миризма на любим човек, на семейство, на закрила.
- В името на какво, освен на най-близките си хора, обещавате да довършите част от плановете на Николай Волев?
- В името на нашия живот, нашата любов и неговата памет.
- Кои обстоятелства Ви дават силата да продължите да живеете живия живот – приятели, роднини, концерти, театри, пътешествия или нещо съвсем различно?
- Синът ми Кирил, който всеки ден сутрин и вечер ми се обаждаше от Рим, където живее , и с много грижа и обич и ми даваше страхотна подкрепа и смисъл да живея.
Моята приятелка Горица, която всеки ден една година ме буди с добро утро и е до мен във всички мои страдания и битка за оцеляване.
В такъв момент, като загубиш любим човек, много лесно пресяваш приятелите си. Слава Богу имах хора, които не ме изоставиха, носеха ми храна, питаха с какво да ми помогнат, как съм.
Благодаря ви, приятели!
Но най-много ме трогнаха хора, от които не съм очаквала такова внимание и загриженост. Хора, с които не съм била толкова близка, а точно те не ме забравиха и внесоха топлина в живота ми. Благодаря им!
Молих се да се стабилизирам, за да мога да се посветя на това, да запазя името и творчество на Николай за бъдещето.
Подготвяме нова книга с негови интервюта, много непубликувани снимки от творческия му път, неговите хобита и страсти и ще поканим творчески личности с които е работил, да разкажат спомени за него.
Следващата година за 80 годишнината на Николай искам да направя прожекция на няколко филма, изложба с графики и негови авторски снимки. Той беше увлечен по фотографията и има много добри постижения. Дано и книгата излезе до тогава.
Направих и паметника в Алеята на творците на централните софийски гробища, където е пълно с приятели, за съжаление.
Ето това ме крепи да живея. За сина ми, и да направя тези неща за Николай.
- В какво вярвате, госпожо Волева?
- Вярвам единствено в любовта. В целия си живот всичките ми решения са взимани не от разум, а от сърцето ми.
За Николай най-важното е свободата и любовта, за мен любовта и свободата. Именно затова той беше единственият мъж за мен в целия свят.
ЛЮБИМ И НЕПРЕЖАЛИМ!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
