9 януари заема особено място в народния и църковния календар. Денят е натоварен със символика, предупреждения и вярвания, които свързват човешкото поведение със здравето, благополучието и бъдещето. Според традицията това е моментът, в който празничното време окончателно приключва и започва истинският делник.
Народни знаци и предсказания за времето и годината
Предците са вярвали, че природата на 9 януари дава ясни знаци за идващото време. Ако гарвани стоят по върховете на дърветата, студът ще се задържи дълго. Когато птиците слизат и ходят по снега, се очаква затопляне. Внезапното им изчезване се е тълкувало като сигурен знак за предстоящ снеговалеж. Появата на мъгла в този ден е била знак за скорошно размразяване. Особено значение се е отдавало и на сланата – според народната мъдрост тя е обещание за плодородна година.
Какво не бива да се прави на 9 януари
Традицията е категорична по отношение на забраните. Смята се за недопустимо да се използва груб или неприличен език, да се кара човек с близките си, да желае зло или да отказва помощ. Народните вярвания допълват църковните наставления с още строги правила – бездействието е строго забранено, защото се смята, че води до липса на пари и неуспехи през годината. Съществува и поверието, че не бива да се шият копчета, тъй като така човек може да „зашие“ стари проблеми и грижи в живота си.
Какво е позволено и препоръчително според обичая
9 януари се възприема като начало на работната година след празниците. Според старите обичаи къщата и дворът трябва да се подредят, дрехите да се изперат и изгладят, за да се посрещне делникът чисто и подредено. Вярвало се е, че работата, започната с нежелание или леност, ще донесе неприятности. Особено място заема обичаят човек да се изкъпе преди да започне работа – според вярванията това осигурява лекота, успех и „да върви по вода“ във всяко начинание.
Кои светци почита църквата на 9 януари
Според православния календар на 9 януари се почита паметта на мъченик Полиевкт и преподобни Евстратий, чудотворец. Празникът съответства на 22 януари по стар стил и е свързан със силни примери за вяра, жертвеност и духовна твърдост.
Историята на мъченик Полиевкт и преподобни Евстратий
Мъченик Полиевкт е живял през 3 век в арменския град Мелитина. Първоначално езичник и воин при император Деций, той се противопоставя открито на гоненията срещу християните, като публично разкъсва царския указ за поклонение на идолите и унищожава самите идоли. Това му действие води до смъртна присъда, изпълнена по нареждане на градския управител, който е и негов тъст. По-късно, при равноапостолния Константин, в Мелитина е издигнат храм в негова чест, а преданията разказват за множество чудеса, станали чрез молитви към светеца.
Преподобни Евстратий произхожда от град Тарс и още на 20-годишна възраст напуска тайно дома си, за да се отдаде на монашески живот в манастира Авгар в Мала Азия. Известен с изключително строгия си аскетизъм, той по-късно става игумен на манастира. По време на иконоборството при Лъв Арменец е принуден да се укрива, а след смъртта на императора се завръща. Умира на 95-годишна възраст, оставяйки наставления да не се привързваме към земните блага и да мислим за бъдещия живот.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
