На 18 февруари православната църква почита едни от най-ярките защитници на християнството – свети Лъв, папа Римски, и свети Агапит Изповедник, епископ Синадски. Двама мъже от различни епохи и различни краища на християнския свят, но обединени от едно – непоколебима вяра и духовна сила, която променя историята.
Папата, който застана срещу варварите
Свети Лъв, управлявал Римската църква между 440 и 461 г., остава в историята като един от най-влиятелните папи на късната античност. Той е човек на словото – образован, последователен и твърд в защита на православното учение. В бурните времена на ереси и разкол той се превръща в стълб на догматическата яснота, особено в спора за природта на Иисус Христос. Неговото послание до патриарх Флавиан, в което ясно формулира учението за Божествената и човешката природа на Спасителя, става основа за решенията на Четвъртия вселенски събор в Халкидон.
Но Лъв Велики не е само богослов. Той е и дипломат, и държавник в момент, когато Западната Римска империя се разпада под натиска на варварските племена. През 452 г. лично се изправя срещу страховития Атила. Според преданието именно силата на словото му – а някои добавят и Божията намеса – спира хунския вожд на прага на Рим. Три години по-късно Лъв успява да убеди и вандалския предводител Гензерик да пощади града от кланета и пожари.
Тези две срещи превръщат папата в символ на духовната власт, която надделява над грубата сила. Затова и Църквата го нарича „Велик“ – титла, която малцина носят.
До днес са запазени около сто негови проповеди и над 140 писма – свидетелство за мащаба на неговата мисия. Мощите му почиват във Ватиканската базилика, в параклис, носещ неговото име.
Агапит Синадски – монахът, който лекува и води
Заедно със свети Лъв на 18 февруари се почита и свети Агапит Изповедник, роден в Кападокия в края на III век. Още като дете той избира пътя на монашеството – живот на пост, молитва и служение. Бог го дарява с чудотворство, което скоро става известно далеч извън манастира.
Съдбата му обаче поема неочакван обрат. Император Лициний, впечатлен от физическата му сила, го принуждава да постъпи във войската. По време на гоненията срещу християните Агапит е ранен, но оцелява. След падането на Лициний, император Константин Велики научава за чудесата, които стават по молитвите на монаха, и изпраща при него свой тежко болен слуга – който оздравява.
Агапит отказва всякакви почести и моли единствено да се върне в манастира. Малко по-късно е ръкоположен за свещеник, а след смъртта на Синадския епископ – избран единодушно за негов наследник. Като архиерей той продължава да води паството си със смирение и мъдрост, докато завършва земния си път в мир.
Двама светци, една мисия
Историите на свети Лъв и свети Агапит показват различни лица на християнското служение – едното в центъра на световната политика, другото в тишината на монашеския подвиг. Но и двамата остават в паметта на Църквата като хора, които защитават истината не със сила, а с вяра.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
