Една от най-разпознаваемите песни в историята на рока се ражда почти случайно и изненадващо бързо. Дейвид Гилмор започва да свири китарен риф в Abbey Road Studios, Роджър Уотърс го чува и моментално разбира, че в него има нещо специално. Около час по-късно двамата вече са оформили основата на „Wish You Were Here“ - песен, която повече от половин век по-късно остава сред символите на Pink Floyd. Но зад привидно простата мелодия стои тежката сянка на един човек, когото групата вече е загубила - Сид Барет.
Всичко започва от китарата на Гилмор
Годината е 1975-а. Pink Floyd записват албума „Wish You Were Here“ след феноменалния успех на „The Dark Side of the Moon“. Вместо да се чувстват освободени от успеха, музикантите влизат в Abbey Road уморени, разконцентрирани и все по-отдалечени един от друг. Темата за отсъствието постепенно започва да обединява целия албум.
Именно тогава Гилмор подхваща на 12-струнна китара простата фигура, от която ще се роди заглавната песен. Уотърс я чува и веднага реагира. Двамата започват да развиват мелодията, а текстът се оформя необичайно бързо. По-късни разкази за създаването на композицията посочват, че основната работа е свършена за около час.
Резултатът е необичайно семпъл за Pink Floyd. Вместо огромните звукови конструкции, характерни за групата, „Wish You Were Here“ започва почти като песен, която някой свири сам с акустична китара в стаята си. Именно тази простота се превръща в една от най-големите ѝ сили.
Песента не е само за Сид Барет
„Wish You Were Here“ често е определяна просто като песен за Сид Барет. Истината е малко по-сложна.
Барет е един от основателите и първият голям творчески двигател на Pink Floyd, но психическото му състояние постепенно се влошава и през 1968 г. пътищата му с групата се разделят. Години по-късно споменът за него продължава да тежи върху останалите музиканти.
Самият Гилмор по-късно прави важно разграничение. „Shine On You Crazy Diamond“ е написана конкретно за Барет, докато „Wish You Were Here“ има много по-широк смисъл - отсъствието на човек, загубената близост и усещането, че дори присъстващите физически могат духовно да ги няма. Гилмор обаче признава, че не може да изпълнява песента, без да мисли за Сид.
Тъкмо универсалността превръща композицията в нещо много по-голямо от разказ за конкретен музикант. Всеки слушател може да постави на мястото на отсъстващия свой човек.
Денят, в който призракът от миналото влиза в студиото
Докато Pink Floyd работят по албума, се случва една от най-невероятните сцени в историята на групата.
На 5 юни 1975 г. в Abbey Road неочаквано се появява самият Сид Барет. Никой не го е канил и бившите му колеги не са го виждали от години. Променил се е толкова много, че първоначално не успяват да го разпознаят - напълнял е, главата и веждите му са обръснати. Ричард Райт по-късно разказва, че му е необходимо повече от половин час, за да разбере кой стои пред него.
Тук има важен детайл, който често се разказва погрешно. Барет не се появява в момента, когато Гилмор и Уотърс пишат „Wish You Were Here“. Посещението му е по време на работата по албума и е свързвано най-вече със смесването на „Shine On You Crazy Diamond“ - произведението, написано непосредствено за него. Дори самите членове на Pink Floyd години по-късно не са напълно единодушни върху коя точно част са работили в мига на появата му.
Съвпадението обаче е разтърсващо. Групата записва музика за отсъствието на човека, който някога е бил нейният център, а самият той внезапно влиза през вратата - толкова променен, че приятелите му не могат да го познаят.
Барет остава известно време, а след това си тръгва. Това се оказва последната среща на голяма част от музикантите с него.
Последният голям миг на Гилмор и Уотърс заедно
Албумът „Wish You Were Here“ излиза през септември 1975 г. и достига върха на класациите както във Великобритания, така и в САЩ. Това затвърждава Pink Floyd като една от най-големите рок групи на десетилетието.
Заглавната песен остава и особен момент в отношенията между Гилмор и Уотърс. По-късно напрежението между двамата ще расте, а при „Animals“, „The Wall“ и особено в края на съвместната им работа балансът в групата постепенно ще се промени. Но „Wish You Were Here“ остава пример за онзи рядък момент, в който китарата на единия и думите на другия се срещат почти без усилие.
Тридесет години след записването на песента тя получава още един символичен живот. През 2005 г., когато класическият състав на Pink Floyd се събира за Live 8 в Лондон, Уотърс посвещава изпълнението на всички, които не могат да бъдат там - и специално на Сид Барет. След това прозвучава „Wish You Were Here“.
Песента, започнала от един случаен китарен риф и сглобена за около час, вече отдавна не принадлежи само на историята на Pink Floyd. Тъкмо простото усещане за човек, който би трябвало да е до нас, но го няма, я превръща в една от онези редки рок композиции, които не остаряват.
