Наш град намалява броя на засегнатите от кибертормоз деца до 33%. Тази голяма цел си постави гр. Септември по време на международния форум "Заедно в борбата с кибертормоза на деца", организиран от "Стандарт" и Българска академия за сигурност.
ВИЖ ОЩЕ: Пловдивска митрополия с брошура за влиянието на дигиталната култура
Домакин на събитието бе г-жа Галина Дишкова, директор на СУ “Христо Ботев” в град Септември, което от март 2024 г. е пилотно училище по програма “Киберзащитници”.
Целта на училището е до септември 2025 г. да стане най-безопасното от гледна точка на детски кибертормоз в държавите членки на Европейския съюз.
ВИЖ ОЩЕ: Форум на "Стандарт": По-строги наказания за тормоз на деца в нета
По-строги наказания за тормоз на деца в нета и национална програма за защита на учениците в онлайн пространството, поиска дискусията.
"Стандарт" и Българската академия за сигурност събраха на една маса в СУ “Христо Ботев” представители на изпълнителната, законодателната и местната власт, на правоохранителните органи и експерти по киберзащита от Израел, за да начертаят мерки за предпазване на децата.
Днес големия обществен бич, свързан с децата ни, се съдържа в кошмарният факт, че всяко второ дете е наранено в интернет пространството. Затова и изграждането на стабилна, национална защита няма как да не започне с именно в града на хилядолетните защитници. И то от образцовото училище „Христо Ботев“, в което вече стартира пилотното за цяла България обучение „Киберзащитници“, заяви издателят и главен редактор на "Стандарт" Славка Бозукова. И предложи належащи мерки.
Един от основните проблеми е, че кибертормозът не е ясно инкриминиран в законодателството, посочи г-жа Бозукова, цитирайки позицията и на Светослав Василев, директор на дирекция „Киберпрестъпления“ в Националната следствена служба (НСлС).
Директори искат национална програма за киберзащита, която да тече през Министерството на образованието и науката, предложи втората мярка издателят на "Стандарт".
Третата е по-голямата популяризация на програмата "Киберзащитници". Зам.-кметът на София Иван Гойчев предложи клипове на програмата да се въртят в метрото и в обществения транспорт. Надяваме се това да срещне разбиране и в останалите кметове из страната, каза Славка Бозукова.
С тези стъпки се съгласи и изрази нуждата от подкрепа на учениците в дигиталния свят Галина Дишкова, директор на СУ „Христо Ботев“. Тя смята, че дигиталният и реалният свят се е слял, затова трябва да се окаже нужната подкрепа на учениците. От септември 2024 г. съвместно с Българска академия за сигурност стартира паралелка по киберсигурност във втори гимназиален етап. Програмата има за цел да позволи на заинтересовани и амбициозни ученици да получат професионални знания в областта на киберсигурността и компютърните технологии.
Обучението ще се провежда в малки групи от квалифицирани преподаватели от България и от Израел, за да се даде личностно-професионална насоченост на обучаемите. Ще се осъществява партньорство с висше учебно заведение в България. Учениците, които изберат да се обучават в специалност „Киберсигурност“ ще имат предимство при приема в висшето учебно заведение. Сред дисциплините, които учениците ще изучават са езици за програмиране, киберсигурност, комуникационни технологии и операционни системи, като в края на годината участниците ще имат възможност за курсова работа.
Целта която поставихме с институциите в рамките на 18 месеца е училището СУ „Христо Ботев“ в град Септември да бъде с най-малък процент пострадали деца от кибертормоз, който да не надвишава 33%, това заяви Владимир Бронфенбренер, председател на Българската академия за сигурност.
Тази стратегия е и за цяла България, която трябва да бъде реализирана до 2026 година. Той сподели, че през 2022 г. стартира първото анкетиране за кибертормоз в България съвместно с ДАЗД и РУО – София. Резултатите за 2021 година показват, че 64.5% от децата поне веднъж са били жертва на тормоз в мрежата. Благодарение на усилията за борба с кибертормоз в края на 2023 година се отчита спад близо на близо 50 000 по-малко наранени ученика в мрежата спрямо 2022 година.
"За борбата с кибертормоза на местно ниво не трябва да се оправдаваме с държавата, ние сме тези, които трябва да се грижим за нашите деца", каза Васка Рачева, кмет на Септември. Тя изрази готовност да съдейства на киберзащитниците за предпазване на учениците.
За справянето с кибертормоза институциите трябва да осигурят среда. С общи усилия можем да постигнем изключителни резултати, заяви Валентина Кайтазова, областен управител на Пазарджик. Живеем във време на предизвикателства, за които не сме подготвени. Едно от тези предизвикателства е кибертормозът. Нашите ученици и учители се нуждаят от подготовка за справянето на предизвикателство, защото се оказва че децата знаят повече от родителите си за интернет средата, категорична бе тя.
Миналата година под ръководството на Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) беше разработена Национална програма за превенция на насилието и злоупотреба с деца (2023-2026), съобщи Ивайла Касърова, зам.- председател на ДАЗД.
В борбата с кибертормоза е създадена и Национална телефонна линия за деца с номер 116 111, която работи 24/7 и предоставя информация, консултация на деца и възрастни, безплатна и анонимна. Тяхната цел е обиколка на 28 административни области и запознаване на учениците с линията и да знаят за техните права.
Работим усилено за превенцията, категоричен бе Мирослав Стоянов, говорител на ОД МВР - Пазарджик. За усилената работа сподели и Костадинка Найденова, член на отдел в РУО – Пазарджик.
90% от учениците не знаят какво е емпатия и това е много тревожно, сподели и Георги Иванов от ДАЗД. Той отправи апел за популяризиране на националната телефонна линия за деца, за да могат да знаят къде могат да потърсят подкрепа. Иванов обобщи, че мечтата му е да види банер и специалист във всяко училище.
Трябва да има Национална програма за развиване на дигиталните умения на децата, посочи Даниела Колева, представител на УНИЦЕФ. Отчитат се нови форми на злоупотреба като финансово изнудване. Броят им расте лавинообразно - 7 200% само за периода от 2021 до 2023 г.. Нужна е цялостна политика за защита на децата, категорична бе Колева.
Необходима е и медийна грамотност, изтъкна Антоанета Василева, представител на Сейфнет. Тя сподели, че има 100% ръст на сигналите на кибертормоз. “Консултативната линия е единственият инструмент за онлайн консултация, като най-много сигнали постъпват за сексуална онлай експлоатация", съобщи Василева. Тя призова родителите за следят да има баланс на прекараното време онлайн и офлайн.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
