Убеждавам с честност, казва водачът на листата на „БСП – ОЛ“ в 23 МИР в София, член на ИБ на социалистическата партия и председател на Националния съвет на Младежкото й обединение Габриел Вълков
По-малко лозунги, повече конкретика
Мястото ни е в ЕС, но като равноправен член
Не е нормално човек да работи и пак да е в несигурност
„Белене“ и новите мощности са стратегическо решение за бъдещето ни
- Г-н Вълков, в кампания, доминирана от недоверие към повечето политически формации и умора от поредни избори, как убеждавате избирателя, че БСП не е част от проблема, а част от решението? Какво различно от предишните прави вашето поколение в партията?
- Хората наистина са изморени – от избори, от обещания, от това, че нищо не се променя. И може би най-големият проблем е, че вече не вярват на думи. Особено на думи като „справедливост“, които толкова често са използвани без реално съдържание. Аз не се опитвам да убеждавам с големи фрази, а с честност. Казвам директно – да, БСП е системна партия, но въпросът е дали има воля да се промени и да си върне смисъла. За нас това означава да върнем съдържанието на политиката – да говорим за доходи, за здравеопазване, за образование, за нормален живот. Моето поколение идва с това разбиране – по-малко лозунги, повече конкретика. Хората усещат кога говориш като политик и кога като човек. Защото доверието се връща не с думи, а когато покажеш, че разбираш реалния живот и че имаш воля да го промениш.
- Говорите за справедливост - по-високи доходи, необлагаем минимум, по-активна роля на държавата. Как ще убедите хората, че това не е просто предизборно обещание, а реално изпълним план в условията на еврозона, бюджетни ограничения и натиск за финансова дисциплина?
- Разбирам скептицизма – думата „справедливост“ беше толкова използвана, че почти се изпразни от съдържание. Но за нас тя не е лозунг, а посока. Има много конкретно измерение – в заплатата, в данъците, в това дали можеш да живееш достойно от труда си. Не е нормално човек да работи и пак да е в несигурност. Не е нормално и да плаща същия данък като някой с огромни доходи. Затова говорим за необлагаем минимум и по-справедливо разпределение на тежестта. Това не е крайност, а нормален европейски модел. Въпросът не е дали има ресурс, а как го разпределяме. Еврозоната изисква дисциплина, но не означава да забравим хората. Държавата има отговорност и към бюджета, и към обществото. Ако има воля, има и решения. А нашата цел е да върнем баланса и смисъла в тази дума – справедливост.
- След приемането на еврото големият страх на хората е, че „животът поскъпва, а доходите изостават“. Ако трябва да формулирате едно ясно обещание към българските домакинства за първите 6 месеца след изборите — какво ще бъде то и как ще го изпълните?
- Страхът е напълно разбираем, защото хората го усещат всеки ден – в магазина, в сметките, в лекарствата. И това не са просто числа. Това са хора, които всеки ден правят компромиси – с храната, с празниците, с достойнството си. И точно тук политиката трябва да има смисъл. Моето обещание е държавата да не стои отстрани, когато има очевиден натиск върху цените. Ние предложихме конкретни решения – закон „Антиспекула“, таван на цените при кризи, реален контрол върху надценките, както и намаляване на ДДС и акцизите върху горивата. Това са мерки, които могат да дадат бърз ефект. Освен това трябва да има и подкрепа за доходите – чрез необлагаем минимум и облекчения за домакинствата. Защото в крайна сметка хората не се интересуват от статистика, а от това дали могат да живеят нормално. Ако политиката не стига до тях, значи не работи.
- Вие настоявате за балансирана външна политика — формулировка, която често се тълкува различно. Как изглежда тази балансираност в конкретни решения: какво бихте направили различно още в първите седмици в парламента?
- Балансирана външна политика за мен не означава България да мълчи или да се съгласява с всичко. Напротив – означава да има позиция, и то позиция в защита на българските граждани. Нашето място е в Европейския съюз, но като равноправна държава, не като периферия, която просто следва чужди решения. България не е длъжна да бъде безгласен изпълнител. Затова ще настоявам парламентът да има реална роля – да има дебат, прозрачност и ясно поети ангажименти. Ние сме против войната – и в Украйна, и в Близкия изток. Виждаме, че санкциите не водят до край на конфликта, а хората плащат цената. Трябва повече усилия за дипломация и мир. И още нещо – външната политика е и енергетика. България трябва отново да бъде енергиен фактор на Балканите, което става през построяването на АЕЦ “Белене”, а не през продажба на реакторите на Украйна и внасяне на скъп ток от чужбина.
- БСП често е възприемана като партия с твърд електорат, но трудна за разширяване. Каква е Вашата лична стратегия да излезете извън традиционното ядро — към млади, работещи, градски избиратели, които днес не припознават левицата?
- Истината е, че много хора, особено млади, не се разпознават в политиката изобщо. И това е сериозен проблем. Затова за мен е важно да върнем смисъла и на думата „идентичност“. Не като лозунг, а като усещане, че сме общество, в което никой не трябва да бъде изоставен. Младите хора се питат съвсем конкретни неща – ще имат ли работа, ще могат ли да си позволят жилище, има ли смисъл да останат в България. Ако не им дадеш отговор, те просто си тръгват. Левицата има роля точно тук – да даде сигурност и перспектива. Но това става само ако говориш човешки и предлагаш конкретни решения. Хората не търсят само и единствено идеология, въпреки че тя е изключително важна, търсят също и реални, практични решения.
- Темата за енергетиката отново е във фокуса — „Белене“, нови мощности, цени на тока. Как ще убедите хората, че този път има реален план, а не просто връщане към стари проекти в предизборен контекст?
- Хората с право са скептични, защото години наред слушат за едни и същи проекти без резултат. Но истината е, че енергетиката не е въпрос на минало, а на сигурност. И тук отново говорим за справедливост – дали токът ще бъде достъпен, дали икономиката ще има стабилна основа, дали ще има работни места. България има потенциал да бъде силен енергиен фактор, но това изисква ясна посока и последователност. „Белене“ и новите мощности не са просто политическа тема, а стратегическо решение за бъдещето. Проблемът досега беше липсата на воля и ясна отговорност. Ако има прозрачност и защита на националния интерес, тези проекти могат да се случат. Хората искат сигурност – не обещания. И това е, което трябва да дадем.
- Ако на 20 април парламентът отново е раздробен и без ясно мнозинство — кое е по-важно за вас: участие във властта на всяка цена или оставане в опозиция с ясна идентичност? Къде минава Вашата лична граница за компромис?
- Мисля, че хората вече ясно показаха, че не приемат коалиции „на всяка цена“. Видяхме какво се случва – липса на доверие, кратки управления, нови избори. За мен въпросът не е просто дали ще участваш във властта, а защо. Ако цената е да се откажеш от всичко, което си обещал, това няма смисъл. И тук отново стигаме до идентичността – ако не знаеш какво защитаваш, лесно правиш компромиси. За мен границата е ясна – социалната справедливост, доходите на хората и ролята на държавата. По тези теми не може да има отстъпление. Диалог трябва да има, защото страната има нужда от стабилност. Но стабилност без принципи не работи. Хората искат не просто управление, а честност и посока. И това е отговорността ни.
Преди това обаче предстоят изборите на 19 април. Призовавам всички граждани, които знаят, че лявото има своята огромна роля в бъдещето на България, да ни подкрепят с номер 5 в бюлетината. Вярваме, че една справедлива България е възможна!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
