Правилните решения се раждат единствено чрез диалог, казва председателят на Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева
- Г-жо Кукушева, в края сме на една динамична година, а Коледа е време за равносметка. Ако трябва да опишете с няколко думи изминаващите 365 дни за българските хлебопроизводители, кои биха били те?
- Годината беше непредвидима, придружена бе с обсъждането на законопроекти, свързани с нарушаване на пазарни принципи. Такъв беше и законът за търговските надценки, срещу който ние бяхме категорично против. Смятаме, че пазарът се саморегулира чрез достатъчно ефективни механизми и че всеки административен опит за допълнителна регулация би довел до категорично изкривяване – разрастване на сивия сектор и създаване на дефицити, нещо немислимо в условията на пазарна икономика. Един от най-силните инструменти на пазара са промоциите – добре познати на потребителите. Всеки ден в търговските обекти в страната има хляб на промоционална цена, която е най-атрактивната за момента. От това печелят единствено потребителите, което ясно се отразява и в повишеното потребление.
Считаме за правилно политическото решение законопроектът за търговските надценки да бъде замразен. Ако въобще се обсъжда подобна регулация, тя би трябвало да засяга силно чувствителни сектори като млекодобива, млекопреработката и определени категории в месодобива. Поставянето на всички браншове под общ знаменател не е решение.
Отношенията ни с търговските вериги са икономически обосновани и подчинени на лоялни търговски практики. Контролът върху тях се осъществява от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за защита на потребителите (КЗП), НАП и сдружения, свързани със защитата на интересите на потребителите. Като икономически субекти в силна конкуренция помежду си, ние трябва да работим в предвидима среда, защото всеки законопроект, който предизвиква трус и тревога в бранша, се отразява негативно върху пазарните цени на продукцията,която създаваме, независимо че те се определят от търговците!
Производителите на хляб и хлебни изделия отговаряме единствено за доставните цени, близки до себестойността на продукцията. Върху тях обаче влияят амплитудите в цените на логистиката, горивата, енергията и човешкия труд, който ще продължи да поскъпва, защото изкуственият интелект вече е сериозно застъпен в производството, но той не може да замени човешкия труд.
- След всички трудности, с които се сблъска бизнесът тази година, какво все пак дава надежда в навечерието на Коледа?
- Коледа е един от най-топлите човешки празници – празник на семейството, рода, общността и държавата, носещ хилядолетни традиции. Както казва папа Франциск, традициите не са пепелище, а огън, който се предава на следващите поколения. В навечерието на Коледа се очистваме от отрицателните мисли, споделяме надежда, защото бъдещето се нарича надежда.
Искам да благодаря на всички мои колеги хлебари, които не оставиха нито едно кътче на страната без хляб – независимо от климатичните условия, трудностите и огромното натоварване в празничните дни. Те доказаха, че браншът може да бъде устойчив, креативен и технологично напредничав, без да губи вкуса на традициите. Този вкус се търси не само в България, но и извън нейните граници, защото сме сериозен партньор на европейския пазар.
Благодаря и на българските земеделски стопани и зърнопроизводители, които продължават да отглеждат хлебните сортове пшеница, от които се раждат дъхавите ни хлябове – все по-често произведени с квас. Така българският хляб остава една от най-здравословните и незаменими храни на трапезата. Пожелавам им здраве и благодатна, благословена 2026 година.
- Какъв урок, според Вас, ни даде 2025 година?
- 2025 година ясно показа, че правилните решения се раждат единствено чрез диалог. Независимо от различията между икономическите браншове, именно диалогът води до работещи решения. И когато е необходимо, не е грешно да се направи крачка назад – стига това да е в полза на свободния пазар и интересите на потребителите.
Потреблението, особено на храните, е мощен двигател на икономиката. В същото време несправедливото и едностранно повишаване на заплати в някои държавни институции доведе до инфлация, която частният сектор трудно догонва. Това създава дисбаланс - риск, който вярвам, че ще бъде овладян.
В този контекст изтеглянето на Бюджет 2026 е важно уверение. Удължителният бюджет не ни тревожи – това е утвърдена европейска практика. Служебното правителство е пълноценно правителство, а администрацията функционира непрекъснато.
- Кои са основните предизвикателства, които остават пред бизнеса?
- През 2026 година основната задача е развитие на пазара чрез свободни пазарни механизми и запазване на потреблението в условията на евробюджет – държавен, семеен и личен. Не се притесняваме от въвеждането на еврото и не очакваме злоупотреби с цените. Българският потребител бързо ще преодолее притесненията си, защото еврото е просто разплащателна единица.
За бизнеса това е облекчение, тъй като износът и участието ни на европейския пазар и сега се изчисляват в евро. По-голямото предизвикателство остава сивият сектор, който в хлебопроизводството, за съжаление, нараства. Липсата на ефективен контрол създава усещане за безнаказаност. Това трябва да бъде прекратено, защото сивият сектор краде както от потребителите, така и от държавния бюджет.
- В българската традиция хлябът събира семейството. Достатъчно ли ценим тази символика днес?
- Няма храна, която да е по-силен символ на обединение, заедност, споделеност и бъдеще от хляба. Той присъства във всички човешки молитви, независимо от религията. Споделянето на хляба е споделяне на живота. Горчивият хляб е символ на загуба, а сладкият – на благоденствие. Затова в празника на надеждата – Коледа, в навечерието на 2026 година, нека пожелаем на всички български потребители: да ви е сладък хлябът!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
