Киселото зеле, една от най-обичаните храни на българската трапеза, може да се окаже ценен съюзник на чревното здраве. Но кога е най-полезно да го ядем - сутрин, на обяд или вечер? Отговорът на диетолозите е изненадващ: часът почти няма значение, а много по-важно е колко редовно включваме ферментирали продукти в менюто си. Специалисти обясняват пред американското издание „Ийтинг уел“, че подобни храни могат да подпомогнат разнообразието на полезните микроорганизми в червата, но има няколко важни условия.
Има ли идеален час за киселото зеле
Мнозина смятат, че ферментиралите храни трябва да се консумират на гладно или непременно сутрин, за да окажат максимално благоприятно въздействие върху храносмилането.
Научните данни обаче не потвърждават подобно правило. „Няма убедителни доказателства, че съществува определен най-добър час“, обяснява диетологът Габриел Палмери.
Според нея най-подходящият момент е този, в който човек може спокойно да включи киселото зеле в обичайното си хранене. Няма причина да се насилваме да го ядем сутрин, ако предпочитаме да го поднасяме като салата към обяда или вечерята.
Изследванията показват, че далеч по-важни са разнообразието, количеството и честотата на консумация на ферментирали продукти.
Какво се случва с червата след десет седмици
Особено любопитни са резултатите от клинично изследване, при което участниците консумирали повече ферментирали храни в продължение на десет седмици.
Учените установили увеличаване на разнообразието на чревната микрофлора и намаляване на някои показатели за възпаление.
Диетологът Алекс Пратинг обяснява, че ферментиралите продукти могат да подкрепят здравето на червата благодарение на въздействието си върху микроорганизмите, които ги населяват.
По време на ферментацията се образуват различни вещества, които могат да влияят благоприятно на чревната среда. Част от тези храни съдържат и живи микроорганизми, способни да взаимодействат с чревната микрофлора.
Това обаче не означава, че киселото зеле лекува заболявания или че всички ферментирали продукти имат еднакъв ефект. Необходими са допълнителни изследвания, за да бъдат изяснени дългосрочните ползи.
Една грешка унищожава полезните бактерии
Има важна разлика между суровото кисело зеле и това, което сме подложили на продължителна термична обработка.
В традиционната българска кухня то често присъства в сарми, капама и различни печени ястия. Тези специалитети запазват вкусовите качества на зелето, но високата температура унищожава голяма част от живите микроорганизми. „Топлинната обработка може да намали или унищожи живите култури“, предупреждава диетологът Жасмин Диб.
Същото се отнася и за пастьоризираните ферментирали продукти. Затова, ако целта е прием на живи култури, има значение как е приготвена и съхранявана храната.
Суровото кисело зеле може да се поднася като салата, самостоятелно или като гарнитура към основното ястие.
Не прекалявайте с количеството
Специалистите предупреждават, че рязкото увеличаване на ферментиралите храни невинаги се отразява добре на храносмилането. „Започнете с малки количества“, съветва Палмери.
При хора, които не са свикнали с подобни продукти, могат да се появят газове, подуване и временен дискомфорт.
Освен киселото зеле полезни ферментирали храни са киселото мляко, кефирът, кимчи и мисото. Диетолозите препоръчват разнообразие, а не непременно ежедневна консумация на един-единствен продукт.
Киселото зеле има и една особеност, която не бива да се пренебрегва - съдържа значителни количества сол. Хората, които трябва да ограничават натрия заради високо кръвно налягане или други здравословни проблеми, е добре да внимават с порциите.
