Vivacom продължава дългосрочната си подкрепа за българските олимпийски отбори по природни науки с ново дарение от 30 000 евро, с което общият принос на телекома достига 162 000 евро. Помощта осигурява подготовка, международни участия, устройства, мобилни услуги, технологична свързаност и пространства за работа на младите таланти. Компанията вече е официален технологичен партньор на Сдружението на олимпийските отбори по природни науки - подкрепа, която стои зад медали, лагери, селекции и нови поколения български учени.

Един от най-титулуваните българи, участници в световни състезания е Здравко Иванов, който вече е в екипа на подготвящите новите ученически умове за олимпиадите. Младежът е роден на 16 октомври 2000 г. в София. Завършва Софийската математическа гимназия през 2019 г., след което заминава да учи биохимия в Шотландия. След завръщането си в България записва две магистратури в Софийския университет - по микробиология и биоинформатика. Преди да завърши училище Здравко Иванов вече има три златни медала от IOL и два сребърни медала от IBO, както и второ място в света за всички времена по лингвистика.
IOL - International Linguistics Olympiad - е Международната олимпиада по лингвистика, едно от 12-те най-престижни научни състезания за ученици в света. IBO - International Biology Olympiad - е Международната олимпиада по биология, която събира най-добрите млади умове в областта на науките за живота. Двата сребърни медала на Здравко от нея показват, че талантът му се разгръща еднакво силно в различни научни направления.
В интервю за Стандарт Здравко Иванов споделя своите впечатления от участие в олимпиади и успешно представяне на тях, както и колко горд се чувства като един от най-големите нови умове на България.
Какво е усещането да сте втори в света за всички времена по лингвистика на вашата възраст?
Когато това се случи през 2019 г. - спечелих третия си златен медал по лингвистика и станах втори в света за всички времена - имах усещането, че не съм достигнал всичко, което съм можел да постигна: да бъда първи и да съм на най-високото ниво. Първото място си остана недостижимо, защото се държи от човек с четири златни медала. Когато аз бях в 12-и клас, нямаше как да го изпреваря. И до момента неговият успех не е подобрен, а той е най-голямата гордост в лингвистиката.
Общо имате пет медала. Кой беше най-труден за спечелване?
Бих казал - първият златен през 2017 г. в Шотландия, защото предишната година ми беше най-слабата изобщо в лингвистиката. Имах доста сериозни очаквания към себе си и фактът, че този златен медал ми се случи, беше за мен най-удовлетворяващият и най-голям успех.
Как протича една олимпиада по лингвистика?
Дават ни пет задачи, които са големи, трудни и с езикови данни, представени по доста стряскащ на моменти начин. Трябва да ги решим за шест часа. Изисква се много сериозна концентрация и доста логическо мислене. Езиците са напълно непознати.
Какви са тези езици - латински, старогръцки?
Не, под непознати имам предвид езици от Папуа Нова Гвинея, езиците на индианските племена от Северна Америка и други. Това са езици, които нито се учат в училище, нито някой има шанс да знае.
Вие колко езика владеете?
Аз съм скучен, защото владея и ползвам само два езика - български и английски, на ниво, на което се чувствам комфортно. Когато видя нещо на език, който не познавам, използвам лингвистичните си знания, натрупани през годините, за да се опитам да го разбера.
А как протича олимпиадата по биология?
Това са практически изпити - четири на брой - и два теоретични теста с доста задачи, чиито данни са взети от научни статии. Очаква се, че учениците не са чели всички тези научни документи и трябва да ги разберат. В задачите има много логика и се очаква да отговорят на твърдения. В практическите изпити пък трябва да могат да анализират данните, които получават от експериментите, които провеждат.
Имало ли е моменти по време на олимпиадите, в които да сте се плашили, че няма да се справите с разшифроването на текста или със задачите, които са ви дали?
По-скоро не е имало такъв момент, защото когато човек седне да решава задача или да превежда текст, знае, че заданието е решимо. Трябва да се довериш на идеята, че проблемът, пред който си изправен, има затворен край. Ако това беше разшифроване на някаква писменост, която тепърва трябва да се разчита, тогава доверието, че задачата ще приключи в някакъв момент, изчезва. Но при нас никога няма такъв страх, че сме изправени пред невъзможен ребус.
Какво ви привлича повече - тайните на човешкия език, тоест лингвистиката, или тайните на живота - биологията?
И двете са еднакво привлекателни за мен, бих казал. Но тайната на живия свят е моето професионално направление днес, защото там продължих да уча, а лингвистиката си остана мое хоби. Двете имат много допирни точки - логическо мислене, моделиране на езика чрез логика и моделиране на живото чрез логичните принципи на лингвистиката. Просто на едното място се използват езикови данни, а на другото - генетични.
По колко часа на ден прекарвахте в решаване на задачи и четене на научна литература?
За да ви отговоря за решаването на задачи, е по-добре да се насоча към периода, в който бях ученик. По мое мнение го правех сравнително малко, защото когато се състезавах по биология и лингвистика в 11-и и 12-и клас, трябваше да постигна баланс между двете - кога да обръщам повече внимание на биологията и кога на лингвистиката, така че да не изтърва нито едното, нито другото. Тогава такъв риск беше реален. За да не се объркат нещата, средно решавах по час-два на ден задачи, а ако не бяха задачите - четях учебниците по биология. През следващите години започна четенето на научна литература, което горе-долу ми заема същия интервал от време - по час-два на ден.

Когато видите един напълно непознат текст и трябва да го дешифрирате, кое е първото нещо, което гледате в дадената непозната писменост? Откъде тръгвате?
Задачите понякога могат да бъдат езикови данни, но не е задължително да са на непознат език - може да са записани на латиница. Тогава първо се търси по какъв начин езикът изразява нещо, което на български ние описваме с думи. Например някоя глаголна форма, която на непознатия език е една думичка, при това съвсем кратка, но в нея стои доста голямо съдържание, което на български бихме разказали доста по-аналитично. Примерно „аз направих еди какво си за еди кого си“ в непознатия език може да бъде една кратка думичка. Когато се вижда нещо на непознат език, първото нещо, което човек трябва да направи, е да се запита: тук какво ми прави впечатление в данните на български език? Търся нещо, което да се отличава и да е по-характерно.
Как си почива умът ви след тежко състезание?
Нищо специално не правя. Общо взето разходките и това да се насладиш на мястото, където се провежда международното състезание, да видиш различна култура - това помага. Бил съм на състезания в Ирландия, в Унгария, в Иран през 2018 г., в Южна Корея през 2019 г. Да изживееш мястото, на което се намираш покрай състезанието, е голяма част от почивката на ума и действа разтоварващо.
Кой ви запали по биологията и лингвистиката, понеже споменахте баща си?
И двамата ми родители нямат нищо общо нито с биологията, нито с лингвистиката. И двамата са завършили УНСС - „Международни отношения“, и не са работили по специалността си. Баща ми се занимаваше с транспорт, вече не се занимава, а майка ми беше счетоводител. Тоест професии, които са извън науката, а по-скоро в бизнеса.
Кой забеляза необикновения ви ум?
Мотивацията ми дойде от учителите ми Веселин Златилов по лингвистика и Цветана Хинкова по биология. Те двамата положиха основите на моя интерес, който по-късно се разви. С тях дълги години сме работили и продължих да работя и след като завърших училище и започнах да водя школи. Те двамата са направили най-много за академичното ми развитие. А оттам насетне самостоятелната подготовка е страшно важна, но подкрепата от семейството, приятелите и познатите също е важна.
В момента водите ли школи за деца?
От тази година вече не водя школи, защото започнах да работя по биологичната си специалност в БАН. Но помагам и водя подготовките на олимпийците ни, понеже през лятото започва активният им сезон по международните олимпиади. Миналата седмица им беше подготовката по биология, а другата седмица ще е по лингвистика. Изнасям им лекции и им правя работилници, за да се упражняват да решават различни задачи и казуси.
Как си представяте вашия живот след 10 години?
Знаете ли, не съм се замислял. Може би спокоен, защото за мен едно от най-важните неща е да държа живота си спокоен и стабилен, да пробвам и нови неща, но винаги под контрол и с минимално напрежение. Представям си го по същия начин, но може би след 10 години се виждам вече като семеен човек. Представям си и да продължа да градя това, което правя вече 11 години - от толкова се занимавам с лингвистика. И след още 10 години се надявам да бъда в лингвистиката и да съм удвоил това, което вече съм постигнал до момента.
Пожелавам ви представите ви да се сбъднат точно както ги описвате - в живота ви след 10 години.
Благодаря ви!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com





















