Българският Център за подводна археология в Созопол получи статут на институт категория 2 към ЮНЕСКО и се нарежда сред водещите звена за опазване на невидимото културно наследство. Екипът работи по мащабни проекти по Черноморието, от потъналите части на античния Несебър до праисторическите селища и останките от корабокрушения край Созопол и Китен.
Новият статут разширява международното сътрудничество, обучението на специалисти и прилагането на модерни технологии, докато се подготвя бъдещ дом на институцията на остров Св. Кирик и Юлита.
Подводното наследство на България вече с лице на ЮНЕСКО
За Центъра за подводна археология в Созопол проучването на невидимото културно наследство под водата никога не спира. В момента изследователите работят по няколко големи проекта по Черноморието – от потъналите квартали на античния Несебър до праисторически селища и останки от корабокрушения край Созопол и Китен. Само ден след като Центърът получи официален статут като институт категория 2 на ЮНЕСКО – признание, което го нарежда сред водещите световни институции в тази област – БТА разговаря в Созопол с д-р Калин Димитров, заместник-директор на Националния археологически институт с музей при БАН и морски археолог в Центъра.
В екипа в момента работят около 10–12 специалисти, а с разширяването на дейността предстои назначаването на още експерти. „С началото на Института за подводно културно наследство, както ще се нарича ЮНЕСКО центърът, ще трябва да увеличим екипа си. Още отсега започваме да търсим подходящи хора“, споделя Димитров.
Докато водолазите на Центъра се спускат в морето от пристанището на Созопол, а в лабораториите над къмпинг „Златна рибка“ учените анализират последните кадри и данни, археологът разказва повече за пътя до международното признание, за текущите проекти и за бъдещето на българската подводна археология. Между думите си той показва един от редките обекти, открити миналата година – торпедо от XVI–XVII век, което се консервира по специална водна технология и ще остане под наблюдение още няколко години.
Потънали градове и кораби, разказващи история
„Центърът има няколко постоянни посоки на работа“, обяснява д-р Димитров. Сред най-мащабните проекти е подводното изследване в акваторията на Несебър, което се провежда всяка година от 2017 г. насам. „Несебър е обект на световното наследство, но значителна част от античния град – вероятно една трета или повече – днес лежи под водата. Документираме крепостните стени и основите на сгради, потънали вероятно заради свличане на брега или покачване на морското ниво“, разказва археологът.
Изследванията се концентрират от южната страна на полуострова, където крепостните зидове са на малка дълбочина и могат да бъдат наблюдавани дори от любители водолази. „Това място е изключително подходящо за подводен културен туризъм“, казва Димитров.
Друга голяма тема са потъналите праисторически селища край българския бряг – във Варненските езера, в акваторията на Созопол, както и в залива при устието на Ропотамо. Подобно селище е изследвано и в Южния Китенски залив през 80-те и 90-те години. „Това са следите от обитаване на брега през IV–III хилядолетие пр. Хр. Вече достигаме и по-дълбоки пластове – до неолита, VII–VI хилядолетие пр. Хр.“, обяснява той.
Третата посока на работа са корабокрушенията – регистриране и документиране на непознати до момента обекти. Само през тази година екипът е идентифицирал потънал гребно-ветроходен кораб с парна машина от средата на XIX век край Созопол. Работи се и по друг плавателен съд, засега недатиран, затънал дълбоко в пясъчните слоеве. В Южния Китенски залив вече трета година се провеждат съвместни изследвания с учени от Австралия и САЩ.
Технологии, които променят подводната археология
„Българският екип има постижения, които изпреварват много други в света“, казва с усмивка Димитров. Той посочва като пример работата по праисторическите селища. „На международни форуми колегите се учудват как успяваме – ние действаме бавно и прецизно, но площите са по-малки. В езерата на Швейцария и Германия е по-лесно заради сладката вода, но при нас условията са по-тежки, а резултатите – сравними.“
Сред най-значимите нововъведения е използването на фотограметрия – серия от снимки с GoPro камери, които се припокриват и създават тримерен модел на разкопаваното място. „Тази технология ни позволява да документираме с изключителна точност и при лоша видимост, каквато често имаме в Черно море“, обяснява археологът.
„Когато средствата са ограничени, човек намира решения. Трудностите те карат да бъдеш изобретателен. От научна гледна точка – справяме се отлично“, добавя той.
От Созопол до ЮНЕСКО – признание след десетилетия работа
Димитров проследява историята на Центъра още от неговото създаване: „Създаден е през 1978 г. и е първият по рода си в Източна Европа. През 80-те години вече организира международни конференции и става разпознаваем в археологическите среди.“ България също е първата европейска държава и втората в света, подписала Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на подводното културно наследство – факт, който я поставя сред водещите сили в тази област.
„Процесът по кандидатстване за статут на Център на ЮНЕСКО отне около три години, но стъпи върху дългогодишния труд на поколения изследователи преди нас – като проф. Александър Фол и Христина Ангелова“, подчертава Димитров.
Новият статут дава на екипа в Созопол възможност да развие много по-широка международна дейност. „Ще продължим да работим по националното законодателство, но вече ще имаме и мисия – да популяризираме принципите на ЮНЕСКО, да обучаваме специалисти от други страни и да разказваме за това невидимо наследство, скрито под морето.“
Любопитен детайл, впечатлил ЮНЕСКО, е силното участие на жени в подводната археология у нас. „България винаги е имала силно женско присъствие – от проф. Люба Огненова и Горанка Тончева до Христина Ангелова. Това е резултат от равнопоставеността, която се разви още през 50-те и 60-те години“, обяснява Димитров.
Поглед към бъдещето: остров Свети Кирик и Юлита
Една от ключовите цели на Центъра е преместването му на остров Свети Кирик и Юлита край Созопол, където Министерството на културата планира изграждането на национален културен комплекс. „От създаването си нямаме собствена сграда за административна и музейна дейност. Разполагаме с археологическа база, но ни липсват лаборатории, фондохранилища и постоянна експозиция“, признава Димитров.
Проектът за културен център „Св. Кирик и Юлита“ е определян като стратегически за бъдещето на институцията. „Там ще има музейна сграда и специализирани лаборатории. Още тази година беше отпуснато сериозно финансиране за археологическите проучвания на острова, където се намират останките от най-стария храм на Аполон в древна Аполония Понтика“, разказва археологът.
Той обаче остава реалист: „Знам как се случват административните процеси у нас – това е дълъг път, който изисква постоянство и стабилност в решенията. Ако проектът стане национален приоритет, може да бъде реализиран за по-малко от пет години, но това ще зависи от политическата воля.“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
