Амбицията ни е да сме в контакт с младите хора и модерните тенденции, казва Красимира Костова, директор на Общинския исторически музей в Средец и Националния археологически резерват в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Костова, на 16 септември в Средец ще се проведе дискусията "Бранд Средец - сърцето на Странджа", организирана от Общество "Културно наследство", медия „Стандарт“ и общината. Какво е нужно, за да стане "Деултрум - Дебелт" по-видим и привлекателен за културен туризъм?
- Деултум вече е туристически обект, но за да бъде истински конкурентен и атрактивен, е необходима консервация, реставрация и социализация на разкритите археологически структури. Обектът е разположен на ключов път (Бургас–Средец–Елхово), по който минава интензивен туристически поток, но липсват паркинги и подходяща инфраструктура. Това трябва да се промени.
- Повод за форума е и една специална годишнина - 45 години от старта на разкопките в Деултум. Какво не знаят българите за колонията на ветераните от Осми Августов легион?
- Много хора не знаят, че тук е разкрита митница, основана през 81 г. сл. Хр. – единствената в България, проучена археологически. Началото на разкопките съвпада с изграждането на металургичния завод, когато случайно са открити археологически обекти – тракийско селище, ритуални ями, средновековна митница, църква. Тази митница е “порта към християнството”, а през 2025 г. отбелязваме и 1160 години от Покръстването на България.
Има и една хипотеза на нашия колега Димитър Янков от Старозагорски музей, че именно край Дебелт княз Борис Михаил приема християнството, предвид това, че три от неговите печати са открити и в църквата, която е била свързана с митницата. В предверието на храма се съхранявал архивът на митницата. Сред печатите, които са открити около църквата, се откриват и такива на висши византийски духовници и чиновници от императорския двор.
- Освен печатите на цар Борис Михаил, какви други исторически доказателства има за това, че именно тук той приема християнството?
- Нямаме окончателно потвърждение, че тук е станал самият акт, но мястото е свързано с дипломатическите мисии и годишния данък от Византия към България. Оттук започва и Еркесията – валът, изграден от хан Омуртаг, който достига до Симеоновград.
- Кои са другите обекти в района, които могат да станат част от Бранд Средец и нов маршрут за културно-исторически туризъм?
- Община Средец разполага с едни от най-добрите и запазени мегалитни паметници в района на Странджа планина. Сред тях са Долмените при селата Белеврен, Долно и Горно Ябълково, Кирово, Граничар, както и светилището "Марков камък" край Ябълково. Близо до Голямо Буково се намира и единственият действащ манастир в Странджа – “Св. Живоприемен източник”. Всички тези обекти трябва да бъдат социализирани – с табели, достъп и информация.
- Какви са предизвикателствата при управлението на археологически резерват в малка община като Средец?
- Като територия община Средец е голяма, но
като население - малка. Тя има огромни ангажименти по поддръжка на 33 селища, които са територията й. Работим с НПО и университети, за да развиваме резервата като международна школа. Провеждаме обучения по реставрация, антропология, а през ноември предстои международно училище по нумизматика със Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ние сме отворени за разговори за провеждането на различни срещи в тази посока, за да развиваме археологическата база. Амбицията ни е музеят и територията на резервата да бъдат в контакт с младите хора и модерните тенденции.
- Какви инициативи за млади хора предвиждате, за да ги приобщите към магията на Странджа?
- Правим това чрез опознавателни маршрути, фестивали и възстановки на традиционни обичаи – Еньова буля, коледуване и др. Детският комплекс и музеят в Средец работят активно с училища и общности в селата.
- Какво търсят и какво откриват туристите, които Ви посещават?
- Има туристи, които идват подготвени с въпроси, други просто се отбиват по указанията на табелите. Интересуват се от римската и българската история, християнството. Преди две години открихме амулет с имената Гавраил, Михаил и Христос – материално доказателство за ранната християнска общност тук още от I–II век.
- Какви проучвания ще се проведат тази година?
- В момента се провеждат спасителни разкопки край нова електропреносна линия, попаднахме на вила до крепостните стени. Проучвания се водят още от четири екипа – проф. Людмил Вагалински (укрепителна система), доц. Христо Прешленов (северна градска зона и храм), доц. Иво Чолаков (теренни обходи) и моя екип – античните терми. До момента сме регистрирали около 120 обекта, основно в землището на Драчево и Дюлево.
- Кои са най-ценните находки?
- Безспорно – бронзовата глава на император Септимий Север. Той е посетил Деултум през 193 г., а в негова чест е издигната статуя. При пожар в края на III век тя се е разрушила – оцелели са само главата, ръката и бронзовите крака. Това е най-впечатляващият символ на колонията.
- Има ли посещения от ученици и какво е въздействието на музея върху местната общност?
- Да. Разработили сме образователна програма “Да узнаем, докато играем”, чрез която децата учат римски цифри, история, символи. Посещенията са най-чести през пролетта и есента, главно от училища в Бургас и региона.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
