Замисляли ли сте се какво наричаме „чудо“? Това може да е пчелата, която събира цветен прашец и създава мед. Или творение, което е толкова съвършено, че изглежда неръкотворно. Може да е неочаквана щастлива развръзка, когато всичко изглежда безнадежно.
Чудесата не се делят на големи и малки. Когато говорим за българското културно-историческо наследство, което ни кара да се изпълваме с гордост, че сме наследници на велики предци - това са венците на тракийските царе, музайките, статуите и сградите от римската византийската и османската епоха, спиращите духа изваяния на Белоградчишките скали, подвигът на Паисий, саможертвата на Ботев и Левски. Но и онези скромни пазители на духовността в градове и села – библиотеки, читалища, музеи, където се съхраняват за поколенията паметта и традициите на българите.
Чудесата са навсякъде около нас, но трябва да имаме сетива за тях. Ако успеем да се докоснем до магията им, светът става различен.
Шанс да видят Чудесата на България получиха стотици зрители, които си подариха духовна радост за Деня на будителите – 1 ноември, с великолепния спектакъл „България – страна на Чудесата“. С него бе отбелязана 15-годишнината на кампанията „Чудесата на България“ - мащабна инициатива за опазване и популяризиране на културно-историческото ни наследство. По този повод бяха отличени 15 от най-вълнуващите открития за последните три петилетки и хората, които са дали своя принос за попълване на белите страници на историята ни – археолози, кметове, дарители. Спектакълът-церемония бе реализиран от Общество „Културно наследство“ – българският представител на най-голямата и най-влиятелна европейска организация за опазване на културното наследство „Европа Ностра“, със съдействието на Народен театър „Иван Вазов“ и с подкрепата на Министерството на културата.
„Вече 15 години заедно градим голямото семейство „Чудесата на България“. Днес, гледайки тази пълна зала, мога да кажа – то е живо, силно и вдъхновено“, заяви Славка Бозукова, председател на Общество „Културно наследство“ и вдъхновител на кампанията „Чудесата на България“. „Време е културното наследство да се превърне в национален приоритет. Културното наследство не е украса, то е основа, то е нашата памет, идентичност и нашата сила“, подчерта още Славка Бозукова.
За България, която е сред страните с най-богато наследство на Стария континент, е изключително трудно да се изберат най-стойностните съкровища и постижения. Предизвикателството бе оставено на хората. Финалистите бяха определени след гласуване, което се проведе през октомври в агенция „Стандарт“ . Над 100 000 българи дадоха своя вот за статуи, крепости и светилища, за древни градове и за съвременни музеи, библиотеки и читалища.
В Деня на будителите Народният театър „Иван Вазов“ се превърна в сцена на времето.
Тъпаните на група „Вакали“ сложиха начало на вълнуващото пътуване назад в хилядолетната история, която са написали предците ни, а народната певица Валя Балканска и гайдарят Петър Янев изстреляха присъстващите в Космоса с извънземната песен „Излел е Делю хайдутин“.
Първата номинация бе в категория „Чудо на 15-те години“.
Тук вотът на българите бе определил три от най-значителните открития у нас, които са сложили своя знак не само върху българската, но и върху европейската история – Провадия Солницата, Хераклея Синтика и Малката принцеса от Урвич. „Между финалистите няма класиране, защото няма големи и малки чудеса“, каза Деян Донков, който бе водещ заедно с красивата Анна Кошко. Публиката приветства археолозите и кметовете на общините, в които са откритията: проф. Людмил Вагалински, откривател на Хераклея Синтика и заместник-кметът на Петрич Кирил Танушев, академик Васил Николов и кметът на Провадия Димо Димов, Виолина Кирякова (НИМ) и д-р Филип Петрунов (НАИМ-БАН), научни ръководители на разкопките в крепостта Урвич.
„Благодарение на откритията през последните години са разработени 50 маршрута, по които са преминали хиляди туристи. Десетки обекти получиха актове на собственост. А „Бранд България“ стана лицето ни пред света“, каза заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, който връчи грамоти и плакети на финалистите.
В категория „Атракция на България за последните 15 години“ трима финалисти са Белоградчишките скали, остров „Св. Анастасия“ и Базиликите в Пловдив. Наградите на кмета на Белоградчик Боян Минков и на заместник-кметовете на Бургас и Пловдив Диана Саватева и Пламен Панов връчи зам.-министърът на туризма Ирена Георгиева. „България има много чудеса. Всички те са прекрасни сами по себе си, но оживяват и истински омагьосват, когато до тях се докоснат волята, вярата и усилията на човека“, каза тя.
Докато публиката чакаше третата номинация, трима млади таланти от центъра за изкуства „Зорница“ изпълниха „Песен за България“ на Евгени Димитров – Маестрото и Ку-ку бенд, а Звезди от „Ахат“ взриви залата с песента „Ние сме българи“ – написана отдавна, но представена на живо за първи път.
Специална награда „Пазител на духовните чудеса на България“ бе връчена на проф. Казимир Попконстантинов. Преди 15 години той откри мощите на Св. Йоан Кръстител на остров Свети Иван край Созопол и стана вдъхновител за кампанията „Чудесата на България“. А през лятото та 2025 г., за първи път от 400 г., митрпополит Арсений отслужи литургия на острова, възкресявайки духовния живот на това свято място, където е имало патриаршески манастир.
„Ако държавата даваше само по 2 млн. лева за разкопки на година, след 10 г. щяхме да имаме десетки разкрити гробници в Долината на тракийските царе. България е малка държава, но лежи върху огромна история. Надявам се някой ден културното наследство да стане приоритет“, каза при връчването на отличието Вежди Рашидов, съветник по култура на министър-председателя Росен Желязков.
В категория „Памет“ бяха отличени музей, библиотека и читалище.
Наградата за Природонаучния музей в Пловдив получи директора му д-р Огнян Тодоров. Тя бе връчена от Закия ел Мидауи, посланик на Кралство Мароко в България. „За 15 г. кампанията „Чудесата на България“ превърна страната ви в предпочитана туристическа дестинация и културен център. Продължавайте в същия дух“, пожела Н.Пр. Закия ел Мидауи.
Отличието за „Библиотека“ отиде при Регионална библиотека "Любен Каравелов" – Русе. Наградата бе връчена на директора Теодора Евтимова от Искра Михайлова, председател на Обществения съвет на Общество „Културно наследство“. „За за мен като председател на обществения съвет на Общество „Културно наследство“ е радост, че всички сме заедно. Петнадесет години след началото на кампанията „Чудесата на България“ имаме честта да даваме награди за толкова много прекрасни паметници на културата – хранилища на българската култура“, каза Искра Михайлова.
Третата награда за „Читалище“ бе присъдена на Народно читалище „Георги Тодоров – 1885“ – град Белица. Отличието е за кмета Радослав Ревански и секретаря на читалището Мая Падарева. Връчи го заместник-председателят на Народното събрание на Република България Драгомир Стойнев.
„Искам заедно да си пожелаем духът на българските будители никога да не излиза от българските семейства. Нека българският дух на будителите да бъде част от възпитанието, отглеждането и израстването на българските мъже и жени, в едно наистина справедливо общество“, каза Стойнев.
Думите му бяха подкрепени от изпълнението на песента-танц „Сватба“ от любимата и на млади, и на стари, Николина Чкърдъкова.
В следващата категория – регионален бранд „България“, на сцената излязоха Даниел Делчев – заместник-кмет на Кърджали, проф. Христо Христов, кмет на Шумен и инж. Владимир Александров, кмет на Етрополе. Наградата е за общини, които са превърнали културното наследство в пътешествие, в места, които ни карат да се връщаме и да разказваме на децата си за тях, обяви Деян Донков. Грамотите и плакетите връчи вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов. „България трябва да се смълчава пред будителите и словото, което ни свързва и ицзтъкава нацията. Благодаря на Славка Бозукова, която пази нашата памет вече 15 г.“, каза Гроздан Караджов.
След изпълнението на музикалното произведение „На път“ на цигулка и пиано от още едни от най-големите артисти на нашето време – Иван Лечев и Константин Цеков, дойде време за онези българи, които правят възможно миналото да оживее, за да бъде пренесено в бъдещето – дарителите. „Дарителството е инвестиция в онова, което не може да се купи – идентичността. Дарителят е съвременният будител. Благодарение на него древните крепости оживяват, музеи се обновяват, читалища се възраждат. Българският дух намира нови домове“, казаха водещите.
На сцената излязоха Цветелина Бориславова, мажоритарен акционер и председател на Надзорния съвет на Българо-американската кредитна банка, Асен Христов, председател на Надзорния съвет на Еврохолд-България, Христо Ковачки, енергиен експерт и предприемач, Даниела Теофанова, представител на Цоло Вутов, управител на Геотехмин, архитект Пламен Мирянов, основател на фондация „Нашият дом е България“, Ваня Денева, прокурист на Асарел Инвестмънт и Гергана Тодорова като представител на инж. Ирена Цакова, генерален мениджър на ДПМ-Крумовград. Грамотите връчи вицепрезидентът на „Европа Ностра“ Греъм Бел. „Вече 15 години отбелязваме невероятните чудеса на България. За популяризирането им са нужни специални приятели – партньори, които осигуряват истинска подкрепа и дават всичко от себе си, за да може това да продължава“, отбеляза Бел.
Приносът на дарителите
Цветелина Бориславова: Чрез фондацията си "Кредо Бонум" подпомага развитието и съхранението на културното наследство в цялата страна и има съществен принос за разкопките в Свещари и за запазването на традициите и старините в района на Чепеларе и Пампорово.
Асен Христов: Цялостен принос в съхранението и подпомагането на културното наследство и създаването на нови атракции, с които се популяризира то - в пещерата "Магурата" и на Белоградчишките скали.
Цоло Вутов: Подкрепа за духовното наследство с подпомагане и реставрация на църкви и манастири и запазване на възрожденския облик на Копривщица.
ДПМ-Крумовград: За съхранение и популяризиране на наследството, особено на артефактите от тракийско време, в Източните Родопи - района около Крумовград.
Христо Ковачки: За приноса му за възстановяване на курорта Мальовица в унисон с природата и за реновирането на първата планинска школа у нас, откъдето е тръгнал и алпинистът Христо Проданов. Ковачки подпомага и създаването на най-високопланинския музей в България.
Асарел Медет: За обновяване и съхранение на културно-историческото наследство в Панагюрище, за изграждането на уникалната зала-трезор, която позволи Панагюрското златно съкровище да се връща у дома.
Арх. Пламен Мирянов: За подпомагането на духовното наследство и възстановяване на старини в Мелник.
С пожелания за духовно пробуждане и песента „Къде си вярна ти, любов народна" по текст на Добри Чинтулов завърши спектакълът „България – страна на Чудесата“. Той ще бъде излъчен по БНТ на 8 ноември 2025 г.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
