Районът предлага на туристите посещения на Бъндеришките езера и Байкушевата мура
Скътано между Родопа, Рила и Пирин планина, село Бабяк е известно с две любопитни особености. Тук изселници няма, а младите хора остават, тъй като районът се развива икономически.
Казват, че Бабяк е „Малката Швейцария на Родопите“ заради уникалната природа, която наподобява швейцарски пейзаж. Накацалите по хълмовете възрожденски къщи и автентичният родопски дух го превръщат в едно от най-запомнящите се места в региона.
Бабяк е разположено в Западните Родопи, в склоновете на Велийшко–Виденишкия дял. Селото е на около 15 км от Белица и 30 км от Банско, а на север се извисява връх Бабяшка чука. През него тече Бабяшката река, която някога е носела името Гръбница.
Достъпът до селото е лесен – от Белица пътят се вие нагоре през гори и открива панорамни гледки, които подготвят посетителя за една различна Родопа планина.
Бабяк впечатлява още с тесни калдъръмени улички и тишината на високопланинско селище. Местните хора посрещат туристите с типично родопско гостоприемство и традиционни гозби.
Селото е и естествен изходен пункт за множество маршрути – към Бабяшката река, към Орцево, както и към върховете Велийца и Орцев връх, от които се разкриват едни от най-красивите гледки към Родопите.
Историята на Бабяк започва още в Античността. В землището му археолози откриват тракийско светилище, посветено на боговете Бендида, Зевс и Хера, функционирало близо 14 века – до V век. В района има следи от живот още от желязната епоха, включително минни галерии за добив на злато, смола и катран.
През Средновековието селото продължава да се развива – открити са некропол и множество медни и сребърни византийски монети. Недалеч от връх Бабяшка чука се намират и останките на манастира „Св. Екатерина“. Местни легенди разказват, че около него има богати златни залежи.
Смята се, че името на Бабяк идва от думите бабуни или бабун – едно от старите названия на богомилите, обитавали тези земи.
По време на Османската империя Бабяк е известно като селище на „бабяците“, които снабдявали султанския двор с овце. През XIX век е имало около 900 домакинства и над 2100 жители, занимаващи се с овцевъдство, лов и производство на катран.
След Освобождението населението намалява до около 200 семейства, но общото название „Бабяци“ за селата в района се запазва и до днес.
По време на Възродителния процес местните мъже предприемат дръзки протестни действия – около 400 души опитват да преминат Рила през Самоков, за да достигнат до София и да изразят недоволството си. Планът е осуетен от Държавна сигурност, а по време на сблъсъка загива един човек.
В близост до селото има и много природни забележителности. Такава е Бабяшката река, която извира близо до Орцев връх (над 1700 м), тече 17 км и се влива в Места. Долината ѝ е покрита с иглолистни гори и е любимо място за разходки на местни жители и туристи.
Друга забележителност, която си струва да посетите, е Национален парк Пирин. Той е само на 35 км от Бабяк.
Природният парк е включен в списъка на ЮНЕСКО. Районът предлага безкрайни възможности за туризъм, сред които посещения на Бъндеришките езера и Байкушевата мура.
Районът предлага и културни забележителности. Такова е тракийското светилище при Бабяшка чука. То се намира на 1600 м надморска височина и е едно от най-значимите култови места в района.
От върха се открива панорама към Разлог, Рила и Пирин. Светилището е открито случайно през 1957 г., когато започва строеж на телевизионна кула.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
