Вулканичната пръст под Рупите пази пламъка на древността и тайна енергийна сила
В подножието на Пирин, там където долината на река Струма се разстила под мекото южно небе, лежи една от най-странните и най-енергийни български планини - Кожух. Тя не се извисява гордо като Рила или Родопите, не е дълбоко в планинските дебри, а сякаш се е свила скромно до реката. И все пак, въпреки ниския си ръст, тази планина носи дълбок отпечатък в геоложката и духовната памет на България. Вулканична по произход, но жива в своето излъчване, Кожух е място, където земята още диша, а тишината говори повече от думите.
История на 2 милиона години
Планината Кожух е едно от редките вулканични образувания в България. Нейната история започва преди около два милиона години, когато земните недра в района на днешна Югозападна България изригват и изливат своята разтопена лава на повърхността. Тогава се образува куполът на Кожух - суров и красив, с формата на обърнат кожух, откъдето идва и името му. Днес върховете му не надхвърлят 280 метра над околната равнина, но в недрата му все още се усеща топлината на някогашния огън. Геолозите казват, че това е "спящ вулкан", но местните хора вярват, че той само почива и пази сърцето си живо.
Когато човек застане на склоновете на Кожух, усеща особеното спокойствие на това място. Земята под краката е топла, а въздухът е наситен с мирис на минерали и сяра. Камъните, червеникави и порести, издават древния си произход от застинала лава, превърнала се в твърда скала. През летните вечери, когато слънцето залязва зад Пирин, склоновете на Кожух светят в оранжево-червено, сякаш вулканът отново се събужда. Но този път не с пламъци, а с тиха, топла енергия, която обгръща всичко наоколо.
За геолозите Кожух е изключителен обект, пример за късен вулканичен процес в пределите на Балканите. Но за хората от Петрич и околните села това е свещено място, заредено с живот. Те казват, че тук земята не е мъртва, а диша по-бавно.
Горещите извори на живота
В подножието на Кожух, в местността Рупите, земята говори на своя език чрез водата. От недрата й бликат минерални извори с температура до 75 градуса. Това е едно от най-горещите находища в България, остатък от вулканичната активност, която някога е разтърсвала региона. Минералната вода тук е богата на силиций, натрий, флуор и редица микроелементи, които имат силно лечебно действие при заболявания на кожата, ставите и нервната система.
Рупите отдавна са известни като място на обновление, както на тялото, така и на духа. Водата изпарява тънка мъгла над земята, която особено в хладни утрини създава усещане, че планината пуши. Точно тази пара е една от причините мнозина да усещат мистичното излъчване на местността. Лековитите извори са защитена природна забележителност, а районът е включен в екологичната мрежа Натура 2000.
Посетителите често идват тук не само заради здравето. Мнозина твърдят, че усещат особена вибрация, като лек ток, който преминава през тялото, когато се доближат до водата. Езотерици свързват това с геотермалните процеси в дълбочина, други пък с необяснимата енергия на мястото. Каквато и да е причината, едно е сигурно и то е, че Рупите притежават сила, която не се подчинява на обикновените закони на природата.
Струма и долината на плодородието
Планината Кожух е част от пейзажа на долината на Струма, която от векове е път на живот, култури и народи. Реката, една от най-важните на Балканите, обгръща планината от изток и юг, като оформя живописни меандри и скални откоси. Тук земята е благодатна, напоена и плодородна. От ранна пролет до късна есен по бреговете на реката растат смокини, нарове, дори маслинови дръвчета - растения, които рядко се срещат в други части на България.
Микроклиматът на района е почти средиземноморски. Снегът тук е рядък гост, а зимата е кратка и мека. Затова Кожух и околните села се радват на богато биологично разнообразие. По склоновете на планината могат да се срещнат ароматна лавандула, жълт равнец, а по каменистите пътеки се крият бавни костенурки и ярко оцветени гущери. Именно тази смесица между южно слънце и вулканична почва превръща района в природна лаборатория.
В античността тук са преминавали тракийски и римски пътища, а археолозите неведнъж са откривали следи от древни селища, използвали минералните води и плодородната земя. Днес реката продължава да дава живот, а Кожух да пази тишината над нея.
Рай за орнитолозите
Кожух е рай за орнитолозите. Малката планина и топлият климат я правят едно от най-богатите на птичи видове места в България. Тук се срещат над сто вида пернати, сред които червенокрилка сврачка, синявица, орел змияр, ястреб, сокол скитник и бухал. Някои от тях гнездят в скалите, други използват района като спирка по пътя на големите миграции между Африка и Европа. През пролетта небето над Рупите се изпълва с кръжащи ята, които рисуват живи фигури върху фона на вулканичния купол.
Орнитолозите описват Кожух като "естествен наблюдателен пост на Балканите". От върха му може да се види почти целият път на птиците по долината на Струма. Въздухът е топъл и сух, ветровете са слаби, което създава идеални условия за полет. Това е едно от малкото места, където човек може да наблюдава едновременно водни, горски и планински видове.
Туризмът тук се развива внимателно, за да не наруши този крехък баланс. Все повече хора идват със своите бинокли и фотоапарати, за да запечатат моментите, в които природата разгръща крилете си. Понякога, когато слънцето залезе, се чува само песента на птиците и ромоленето на водата. И в този миг Кожух се превръща в място, където небето докосва земята.
Там, където пророчицата откри силата си
Нито вулканът, нито реката, нито птиците са направили Кожух толкова известен, колкото жената, която избра да живее тук. Пророчицата Ванга откри в Рупите своя дом и своя покой. Тя вярваше, че енергията на земята под Кожух й дава сила. "Тук е силата ми, тук земята говори", казваше тя на своите посетители. Именно затова избра това място и за своя вечен дом.
Днес в подножието на планината се издига храм-паметникът "Св. Петка Българска", построен по нейна идея. Комплексът, потънал в зеленина и тишина, включва малки езерца, каменни алеи и скромната гробница на пророчицата. Мнозина идват не от религиозен дълг, а от нужда да усетят спокойствието, което излъчва това място. Дори скептиците признават, че в Рупите има нещо различно - една особена тишина, в която човек започва да слуша собствения си глас.
Според местните жители планината пази Ванга, а пророчицата пази планината. Те казват, че всяка вечер преди залез Кожух сякаш се оцветява в меко златисто сияние - знак, че земята и духът още разговарят. Камъните, застинали от лавата преди хилядолетия, продължават да излъчват топлина. И може би затова Кожух не е просто планина, а жив организъм, който е част от тялото на България, и в който тупти невидимо, но реално сърце.
Символ на вечния кръговрат
Днес Кожух остава скромен по височина, но велик по значение. Тя е символ на вечния кръговрат, на разрушението и възраждането, на огъня, който ражда живот. Природата тук не е дива и недостъпна, а близка и гостоприемна. Минералните извори лекуват, реката храни, въздухът вдъхновява. За туристите Кожух е чудо на геологията, за учените е безценен образец, за вярващите е място на силата.
Но за всеки, който веднъж е застанал на нейния склон, остава едно усещане и то е, че земята тук говори тихо, но ясно. Че някъде под повърхността все още пулсира топлината на древния вулкан, а над нея е топлината на човешката вяра. И че Кожух е не просто планина, а живо свидетелство, че природата никога не умира, а само сменя гласа си.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
