Тайните на Кокалянски Урвич, последната твърдина на вярата край София, разкри специално за "Станарт" топ археологът от НАИМ-БАН д-р Филип Петрунов:
- Д-р Петрунов, може ли да се твърди че Кера Тамара запазва християнството по нашите земи?
ВИЖ ОЩЕ: Наша принцеса спасява православието. Историята се обръща
- Категорично. Енвери, бея на Румели, който през ХV век е позоциониран в София, в творбата си „Дюстурнаме“ („Писание за везира“ или „Писание за правилата“) е записал в поетичен стил, че Кера Тамара била толкова благочестива, че запазила не само своята вяра, но и вярата на своя народ. И до ден днешен на гроба й в град Бурса, турците палят кандило за успокоение на душата и така както палят и над гроба на последния византийски имеператор Константин XI Палеолог, погребан в Истанбул.
ВИЖ ОЩЕ: Триъгълна кула в Дома на двуглавия орел. Уникално откритие в Кокалянски Урвич
- Какви доказателства биха могли да се приведат в подкрепа на тезата, че деспот Констандин е бранителят на Урвич?
- Интересен е подходът на цар Иван Александър относно това как трябва да се предава познанието. Да започнем със самото начало на на Четвероевангелието, където е изписан един ребус – квадрат с букви, което говори, че скритото познание не му е чуждо. Това остава неразгадано и до днес. Едни твърдят че това е символ на безкрайност, защото царското име може да се прочете във всички посоки, а други са на мнение, че това е слънчев символ. Образът на царя, обут в ботуши с двуглави орли и стъпил на възглавничка със същите символи, демонстрира, че Иван Александър се поставя над Византийската империя и над Вселенската патриаршия, а също така и раздава на верните си боляри такива символи. В църквата в село Станичене в Сърбия са открити погребения на представители на български болярски род, като сред намерените вещи е и златотъкана дреха с подписа на цар Иван Александър и двуглави орли.
- Не е ли странна появата на византийски символи във Втората българска държава?
- Всъщност двуглавият орел не е византийски символ, а тракийски. Среща се в тракийската гробница в Свещари. Символизира двойнствената връзка на царя-жрец и владетел на земното и неземното. Така че, може да се твърди че цар Иван Александър възражда нещо забравено и прави директна заявка за приемственост от траките. Трябва също да се отбележи, че актът на погребване на църквата е аналогичен с този на погребването на храмовете гробници при траките. Неотдавна Георги Ганецовски от Регионалния исторически музей във Враца е открил ритуален тракийски център на цар-жрец. След смъртта му храмът е превърнат в църква-гробница. В изследванията, свързани с античната тракийска култура, това се нарича „хероизация“ – пренасяне на сакралността от земния свят във вечността, където владетелят-жрец запазва тези си функции чрез погребване не само на тялото му, но и на храма. Подобна е практиката и при погребенията на тракийските воини. До телата им се слагат оръжията им, ритуално умъртвени, като се пречупват и огъват. Така и църквата „Свети Николай Мириклийски“ символично е погребана. До гроба на детето непосредствено пред абсидата са открити прегънати куполен кръст и кандило. Смятаме, че това ритуално погребване на храма се е случило малко след превземането на крепостта и София в периода 1381 – 1383 г. Успоредно с този акт е съграден манастирът „Св. Илия“ и по този начин свещениците отдават почит на този клон на царското семейство, а също и да продължат да съхраняват в този район българската памет и култура. Допускам, че с този акт започва и формирането на Софийската Света гора обединяваща множество религиозни средища в района. Това говори за една висока отговорност и приемственост що се отнася до съхраняване на българския дух след падането на България под османска власт.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
