Кера Тамара е отведена в харема на султан Мурад Първи след падането на Кокалянски Урвич
Тя била не само неземно красива. Но също така толкова добра и благочестива, че султан Мурад Първи, която я взема в харема си, запазва не само нейната вяра, но и тази на народа й... Да, звучи като приказка, но е истина. Принцесата е Кера Тамара, дъщеря на цар Иван Александър, сестра на Иван Шишман и Иван Срацимир. Отведена е в Истанбул след падането на последната крепост на вярата - Кокалянски Урвич, Замъкът на двуглавия орел. Съпругът й и детето й остават погребани в цитаделата до София, а Кера Тамара продължава делото на Асеневци - да пази българщината, от сърцето на Османската империя.
Колонията на Киконите
Историята на крепостта не започва в Средновековието, а много, много преди това. Непристъпните хълмове в Урвич привличат още древните траки, които изграждат на върха селище. Първите свидетелства са свързани с тракийската колония Марония на племето Кикони, споменато от Омир. Те са водени от легендарния цар-жрец Марон, описван като син на бога на виното Дионис. Траките кикони били нападнати от Одисей, но с лекота го победили. Въпреки това Одисей успял да открадне почти всички запаси от виното на траките.
Децата археолози
Тайните на Кокалянски Урвич излизат на бял свят в една знойна лятна вечер в средата на 60-те години на миналия век, когато три момчета от София решават да осъществят мечта си - да открият древни съкровища, осъществявайки археологически разкопки. Нарамили лопати и фенери, те се изкачват на хълма Урвич край София, проправяйки си път през бурени и храсталаци. Не след дълго, прибиращ стадото си пастир забелязва отблясъците на фенерите им и наплашен от господстващата пропаганда за изпращани от капиталистите диверсанти, бие аларма в народната милиция. Отрядът идва за минути и арестува младежите, които копаели в църквата „Свети пророк Илия“.
След броени дни от София е изпратен археолог, за да даде мнението си относно откритието. Той забелязва потенциала на обекта и така се дава старт на археологическите разкопки на крепостта Кокалянски Урвич.
Ученият е Димитър Овчаров, бъдещ академик и директор на Националния археологически институт, по онова време служител на Военноисторическия музей в София. Застъпва се за трите момчета.
Оказва се, че предната година те са били на ученическа бригада в Казанлък, където под ръководството на легендата в археологията д-р Георги Китов разкопавали тракийска могила. Така научили и как се води археологически дневник, и как се пазят артефакти. Запалили се по тайните на миналото. Затова вместо да бъдат изпратени в трудово-възпитателно училище, за което настоявали властите, учениците официално се включили в разкопките.
Няколко са етапите в проучването на Кокалянски Урвич. Сегашните разкопки по програма „Култура“ на Столична община откриват царско погребение, което преобръща историята.
Царското погребение
През 2021 г. при проучване на манастирския комплекс екипът на д-р Виолина Кирякова от НИМ и д-р Филип Петрунов от НАИМ-БАН открива човешки кости в специално издълбана ниша в стената църквата на височина от един метър. Те принадлежат на двама възрастни и едно дете. В нишата също така е намерен и печат от Х-ХІ век. Според д-р Кирякова това е първият категоричен пример за вграждане на човешки останки, откриван по нашите земи. Подобна находка има в село Трудовец, но там костите не са вградени, а са подпъхнати в зида. Този акт се датира по същото време, както погребването на църквата „Св. Николай Мирликийски“, открита на следващата година в цитаделата на крепостта, в която ще бъдат намерени множество артефакти, даващи нови насоки в работата на българските археолози и историци. Храмът е еднокорабен, като подът му е застлан с тухли, а отвън с каменни плочи. Археолозите откриват фрагменти от стенописи, като върху един от тях с размери 10 на 5 см са издълбани български букви в три реда и е разчетена думата Ясен.
Кой е митичният цар Ясен
С това име се свързват множество народни предания и легенди за отбраната на крепостта по времето на османското нашествие по тези земи. Според епоса Ясен е последният български владетел на твърдината, загинал в битката на Чамурлийското поле. Мястото където се е разразило сражението днес се намира на дъното на язовир Искър и според легендите жертвите били толкова много, че години по-късно костите им били осеяли цялата околност. Затова и близкото село носи името Кокаляне. Години наред историците смятат, че прототипът на Ясен е най-малкият син на цар Иван Александър Иван Асен V, но откритията направени в последно време навеждат учените в друга посока – че става дума за деспот Констандин.
През 2023 г. археологическата дейност продължава с проучване на цитаделата, която като планировка се оказва аналогична на крепостта „Траянови врата“. В центъра е ситуиран широк просторен двор, а помещенията са долепени до крепостната стена. Входът е фланкиран от две кули, а от северната страна е открита триъгълна кула.
На следващата година разчиствайки плочника на църквата „Свети Николай Мирликийски“ археолозите откриват две арки на него. Те са направени от антични тухли оформени вътре, а отвън пространствоото е от каменни плочи. Характерно за погребенията през Второто българско царство е полагане в саркофази, каквито останки са намерени във Велико Търново и маркиране на гробовете чрез аркосоли. Това са ниши в стената с арковидна форма, като тази в Боянската черква, допълва д-р Кирякова. На следващата година е извършен сондаж върху откритите арки и са намерени останки на 55-60 годишен мъж, който е бил погребан най-вероятно по риза, чиито копчета са открити. Самият гроб е бил допълнително подзидан, за да се укрепи плочникът и южната стена на храма. Скалата е била допълнително изсечена, за да се помести ковчегът. Предполага се, че това е било основното погребение, заради което тази енорийска църква се е превърнала в аристократична църква-гробница характерна за търновските управници. Отвън в нартекса екипът се натъква на шахта с дълбочина 110 см, в която е бил положен мъж на възраст между 18 и 25 години. Там е открит и изложеният в НИМ масивен златен пръстен със златен двуглав орел.
Малката принцеса
Горе-долу в същия времеви период е погребано и дете в седнало положение от външната част на църквата.
Специално иззиданият гроб на момичето е долепен до стената на храма. В него учените се натъкват на изящно изработен сребърен наушник и две перпендули (женски накити, който се прикрепят от двете страни на главата към кърпата или косата), каквито до момента историците са виждали само по миниатюри или ръкописи от ХІV век. Подобни перпендули има открити в Никополското съкровище, но намерените на Урвич са правени специално за това дете.
Откритието кара археолозите да бъдат уверени, че това е първият некомпрометиран аристократичен гроб на пряк наследник на Асеневата династия, открит за 140 години археология в България. Учените предполагат, че в тези три гроба са представители на три поколения – дядо, син и внучка. Като от историческа гледна точка най-голям интерес представлява носителят на пръстена с двуглавия орел.
Дълги години науката е смятала, че в Урвич е резидирал цар Иван Асен V, най-малкият син на Иван Александър. Но, намерените находки навеждат на мисълта, че владетелят, разпореждал се и защитавал тези части от българската земя е деспот Констандин, първи съпруг на дъщерята на цар Иван Александър Кера Тамара.
Към това твърдение водят доста податки: в Четвероевангелието на цар Иван Александър Констандин е на същата възраст, на която е и намереното тяло на млад мъж. В същия писмен източник, където е изобразено цялото царско семейство, никой друг освен Иван Александър не е представен с двуглави орли. При него са нарисувани върху ботушите му и върху възглавничката, на която е стъпил.
Двуглавият орел е привнесен у нас от Византия, където символизира императорската власт, обединяваща земното начало с божественото. Констандин е единственият освен царя, на чиито дрехи е изобразен отново двуглав орел, който присъства освен в долната част на одеждите му, така и в горната. Тези царски символи по дрехите на простосмъртен, символизират неговото изключително високо място в държавното управление.
За това, че крепостта е била обитавана от аристократична фамилия, говори още и фактът, че в помещение, долепено до източната крепостната стена, е открит фрагмент от испанска илюстрована керамика от XIV век. Подобна керамика се среща само в големите градски центрове на Втората българска държава като Велико Търново, Велики Преслав, Калиакра и други.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
