Пазим в сърцата си Чудесата на България, каза председателят на „Общество културно наследство“ и издател на „Стандарт“ Славка Бозукова в предаването „България сутрин“ на БГ ОН ЕР
Мария Константинова
Виктор Дремсизов
- Г-жо Бозукова, какво за очакваме от уникалната церемония-спектакъл, която организирате на 1 ноември в Народен театър „Иван Вазов“?
- На първо място благодаря за поканата на БГ ОН ЕР. Телевизията, в която работите, има изразен акцент върху културното наследство. Поздравявам колегата Росен Петров. Той прави едно от най родолюбивите предавания - „Операция История“.
1 ноември ще е вечерта на Чудесата на България. Ние правим своеобразен подарък за Деня на будителите. Зрителите ще
съпреживеят българския дух през хилядолетията. Ще представим и
изпълнения на много наши музикални чудеса – изпълнители като Валя Балканска; Николина Чакърдъкова; Иван Лечев и Косьо Цеков, които ще изпълнят „На път“. В същото време Звезди от „Ахат“ за първи път ще представи песента „Ние сме българи“. Надявам се духът и музикалните чудеса да допринесат за доброто настроение на зрителите. Ще има и награди, които са много ценни.
- Кои са големите Чудеса на България?
- Няма големи и малки чудеса. В сайта на агенция „Стандарт“ пуснахме гласуване за чудесата, които сме отличили в кампанията ни през последните 15 години.
Гласуването приключва тази вечер като изпъкват три обекта от различни исторически епохи. Първият е „Провадия – Солницата“ от праисторията. Всички ние много се гордеем с нея, защото тя е на 8 000 години, там са първият град в Европа, първите технологии. Там, знаете, че е първият монетен двор на Стария континент.
От друга страна античността е предпочетена с „Хераклея Синтика“ – градът, който през последните 15 години буквално изникна пред очите ни със статуите, с храма на Херакъл. Проф. Людмил Вагалински от дълги години разкопава там и бих казала, че с всичките си чудеса Хераклея не отстъпва по нищо на древните римски градове в Италия.
Неслучайно се предполага, че на този обект най-вероятно е имало римски император.
Третият обект е свързан със Средновековието в края на 14-ти век малко преди да дойдат османските завоеватели – това е важната и голяма за този период крепост „Урвич“, която се намира близо до София. Голяма е мистерията около сребърния пръстен с двуглавия орел, както и около гроба на малката принцеса.
Почти е доказано, че в тази крепост са намерени останките на роднините на Иван Александър. Дали това е легендарният Цар Ясен, който е брат на Иван Шишман, тепърва ще доказват археологът Филип Петрунов и неговите колеги.
- Защо Вашата медия „Стандарт“ в продължение на 15 години се занимава с Чудесата на България? Кои са предизвикателствата?
- Вижте, ние всеки ден се занимаваме с политическите и криминалните чудесии. Но в същото време медията освен да отразява, трябва и да възпитава. За „Стандарт“ е важно да запазваме българския дух и в същото време да предаваме това вдъхновение на останалите.
Посланието на спектакъла ни на 1 ноември не е само това, че Чудесата ни носят гордост и национално самочувствие. Ние искаме те да се превърнат в атракции, които да носят работа на младите хора, развиват регионите и ги пълнят с туристи.
- Вълнуват ли се българите от туристическите ни атракции?
- С всяка следваща година интересът става все по-голям – не само към големите атракции като Царевец, Белоградчишките скали, но и към по-малките. Да кажем към крепостта Перистера около Пещера; към хубавите крепости по Дунав като започнем от Кастра Мартис и Дуросторум край Силистра; Деултум близо до Средец и др. Тук слагам и Джамията на седемте моми край Кирково, която е единствената дървена. Държавата все още няма статистика какви са приходите от културен туризъм, за да отговоря с цифри на въпроса ви, но смятам че занапред тя ще погледне към него като към икономически двигател.
- Вечният въпрос е колко малко средства отделяме за реклама в сравнение с останалите държави и как можем да ги достигнем.
- Проблемът с рекламата на България е голям. Затова от две години насам ние започнахме и кампанията „Бранд България“. За нас това е модерният разказ за културата и туризма. Това не са само Чудесата и обектите, а и обичаите, традициите, кулинарните чудеса на всеки един регион. Както знаем, в Турция има „Бранд Кападокия“, крайно време е да си направим и нашите.
- Защо избрахте датата 1 ноември – Денят на будителите да е и ден за Чудесата на България?
- Защото народните будители олицетворяват силата на българския дух и това, че той ще пребъде. Тук ще цитирам един от големите писатели на съвремието ни Недялко Славов, който наскоро каза: на 1 ноември ние трябва да се опитаме да събудим будителите, за да видим дали после те ще има кого да събудят.
Днес, когато все по-малко се говори за духовността, това е нещо, за което всички трябва да бием камбаната.
- За какво е будно обществото ни?
- Обикаляйки страната, аз правих и Младежката академия „Чудесата на България“. Видях как най-големите наши чудеса децата имат изключителен интерес към историята, към културното наследство, към пътешествието във всички исторически периоди. Но смятам, че не им се разказва по подходящ начин, затова те все още не са припознали това като нещо много съкровено. Искрено се надявам, че именно те с новите технологии ще могат да пренесат наследството в бъдещето.
- Ценим ли достатъчно богатствата на България?
- Всички ние много пазим Чудесата на България в сърцата си. Въпросът е, че чакаме държавата също да ги припознае като национален приоритет и да посочи начина, по който те ще се развиват. За да има повече туристи, за да се превърне това в общ път за по-добро бъдеще за нашите деца и внуци.
- А може ли държавата да помага? Например, за паметника на Шипка се събираха средства само и само да може този връх на свободата да остане достолепен.
- Управлението на собствеността е голям проблем. През изминалите 15 години ние помогнахме на много от обектите да получат собственост. Но, вижте, в Поморие има уникален обект, където една куполна гробница от античността е единствената на Балканите, но дълго време не може да получи собственост, защото земята е притежание на земеделското министерство. Оттам не може да участва в проекти, не може да бъде в списък на ЮНЕСКО. И всичко това е, защото имаме мудна държавна процедура.
- Защо допускаме да се говори, че някой ще ни отнеме обекти, тъй като не ги съхраняваме?
- Самият факт, че вече повече от 30 години ние нямаме нов обект в ЮНЕСКО, на фона на това че сме третата по големина културна съкровищница в Европа, е достатъчен отговор на въпроса. Като че ли ние не можем да ценим добре нашето културно наследство. Не можем да се обединим около един обект така, че всички да кажем че искаме този обект да бъде в ЮНЕСКО. Ние винаги се разделяме – когато някой защити един обект, други двама застават зад други такива.
Съседните ни държави успяха да направят своите нови обекти в ЮНЕСКО, докато ние се борим да запазим съществуващите.
Тази година обаче успяхме да сложим в ЮНЕСКО подводната археология около Черно море и там все още сме първенци в рамките на Балканите.
- Защо повече рушим, отколкото градим, г-жо Бозукова?
- Мъдреците са казали, че трябва да си отговаряме с другия въпрос: как да престанем да го правим. Чудесата на България са единственото нещо, което ни обединява. Няма как те, които са мостовете между миналото и бъдещето, да бъдат обект на разрушаване. Трябва да запазим силата на чудесата, която идва от нашите предци.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
