Последната мистерия около великия духовник е свързана с гроба му
На 20 януари църквата почита паметта му
Когато през 30-те години на миналия век зидарите в кирковското село Бенковски започват да издигат нова джамия, никой от тях не подозира, че под лопатите им лежи история, готова да се събуди. В един миг земята се разтваря и разкрива гроб – не обикновен, а на християнски архиерей, облечен в златовезани одежди, с митра, която още пази блясъка на високия му сан. Строителите застиват, сякаш времето е спряло да диша. Погребението говори ясно: тук е положен епископ. Но кой е той, как е стигнал до това забравено родопско село и защо е останал безименен – така и не става ясно.
Почти 90 години по-късно, разкопките в кирковските села Добромирци и Бенковски, направени от проф. Николай Овчаров и доц. Здравко Димитров, извадиха на бял свят хипотеза, която попълва празнините от средновековното минало на България. Възможно е патриарх Евтимий Търновски да не е бил заточен в Бачковския манастир, каквато е официалната версия, а в някой от метосите на светата обител в Средните Родопи. И необикновеният митрополитски гроб да е именно неговият. Но как започва историята?
Началото на един духовен великан
В края на XIV век, когато Второто българско царство вече усеща тежестта на надвисналата османска буря, в Търново изгрява фигура, която ще се превърне в последния стълб на държавността, книжовността и духовната устойчивост на народа.
Патриарх Евтимий Търновски. Произхожда от известния болярски род Цамблак. Роден е около 1325 г. в Търново, получил първоначалното си образование в манастира „Св. Богородица Одигитрия“, където се и замонашил.
Уроците на исихазма
Около средата на века бъдещият патриарх се премества в Килифаревския манастир. По онова време светата обител е един от центровете на исихазма в България – онази форма на християнски мистицизъм, при която единението с Бога се постига в безмълвна молитва и съзерцание. Евтимий става последовател и най-близък помощник на известния исихаст Теодосий Търновски – човек, който съчетава в себе си монашеска строгост, интелектуална мощ и държавническа мъдрост. През 1363 г. Евтимий придружава учителя си в Константинопол и след смъртта му остава за известно време в Студийския манастир във византийската столица.
Драмата в Атон
По-късно заминава за Атон. Наклеветен, че крие в килията си съкровище или поради проповедите му, насочени срещу властолюбието и сребролюбието на властимащите, българският духовник е заточен на остров Лемнос от византийския император Йоан V Палеолог. Оневинен, Евтимий се връща в Атон и прекарва известно време в Зографската обител. Мнозина учени твърдят, че именно там у него назряла идеята да извърши правописна реформа и да направи нови преводи на богослужебните книги.
Търновската книжовна школа
След престоя си в Света гора духовникът се връща в Търново. На север от града той превръща манастира „Св. Троица“ в съкровищница на духа и познанието. Там около него се оформя кръг от ученици. По подобие на Климент Охридски и Наум Мизийски, Евтимий извършил заедно с последователите си своето важно дело – първата езикова реформа.
Голямото пробуждане
По това време българската книжнина е разкъсвана от разнобой – различни правописни традиции, натрупани грешки, разминавания между оригинали и преписи. Евтимий разбира, че духовното единство започва от езика.
Така се ражда първата голяма езикова реформа в българската история. Евтимий въвежда строги правила за правопис, пунктуация и граматика, създава норми за преписване на богослужебни книги и настоява за точност, чистота и смислова яснота.
Тази реформа не е просто филологическа – тя е културен акт, който връща авторитета на българската книжовност и я превръща в модел за Сърбия, Влахия, Молдова и Русия.
Търновската школа, водена от него, става последният голям светилник на православната българска култура преди падането на Балканите.
През 1375 г., в разгара на дейността си, Евтимий е избран за български патриарх. След като оглавява църквата, той успява да наложи правописната реформа, с която в българските земи било постигнато книжовно единство. По-късно Григорий Цамблак сравнява делото му с това на Мойсей и на египетския владетел книголюбец Птолемей. Евтимий провежда и активна политика, насочена към опазване на християнския морал. Той бори срещу нравствената поквара, обхванала част от българското духовенство. В проповедите и словата си не пропуска и ересите, чиито последователи изкривяват Светото учение.
Безмълвната молитва – тайната сила на исихаста
Евтимий е не само книжовник, но и исихаст – последовател на мистичната традиция на безмълвната молитва, която учи на вътрешно съсредоточаване, духовно очистване и непрестанно общение с Бога. Тази практика оформя характера му – твърд, но смирен; строг, но изпълнен с любов към човека.
Исихазмът не е бягство от света. За Евтимий той е източник на сила, която му позволява да бъде едновременно духовен водач и държавник в най-тежките години на българската история.
Патриархът, който застана срещу бурята
Когато османските войски обсаждат Търново през 1393 г., цар Иван Шишман е далеч, а градът остава под духовното ръководство на Евтимий.
Той не напуска столицата.
Той не се укрива.
Той застава пред народа – като пастир, който не изоставя своето стадо.
След тримесечна обсада Търново пада. Патриархът е изправен пред османския военачалник, който му предлага да се откаже от вярата си. Евтимий отказва.
Тогава идва моментът, който историята превръща в легенда.
Чудото – ръката, която се вкаменява
Григорий Цамблак, един от учениците на Евтимий, разказва за чудото, което се случва в онези мрачни дни.
Османският военачалник заповядва да бъде отсечена главата на патриарха. Палачът вдига меча, но ръката му се сковава във въздуха.
Ударът не пада.
Мечът не помръдва.
Страх и смут обхващат войниците. Вместо екзекуция, Евтимий е изпратен на заточение.
Така легендата превръща духовния водач в мъченик, а мъченика – в символ на непоклатима вяра.
Заточението – последната мисия
Патриарх Евтимий е изпратен далеч от Търново. Най-вероятното място, според историците, е Бачковският манастир.
Но дори в изгнание той не млъква.
Там продължава да проповядва, да пише, да утешава.
Свидетелства разказват, че убеждава приелите исляма българи да се върнат към християнството, а на колебаещите се дава надежда и упование.
Той остава пастир до последния си дъх.
Около 1402 г. Евтимий умира в изгнание.
Гробът му остава неизвестен – сякаш самата земя го е скрила, за да остане духът му жив навсякъде.
Търсенето на гроба – мистерията, която продължава
Векове след смъртта на патриарх Евтимий, неговият гроб остава последната загадка, която историята отказва да разкрие. Но археологическите проучвания в района на Средните Родопи хвърлят нова светлина върху възможното място на неговото заточение и смърт.
Според проф. Николай Овчаров именно в землището на село Добромирци край Златоград – в район, наситен с християнски некрополи и средновековни църкви – се откриват следи, които подкрепят тезата, че патриархът е бил заточен в някой от метосите на Бачковския манастир.
Житието на Евтимий, предадено от Владислав Граматик, говори за чудото с вкаменената ръка на палача и за заточението му в „Македония“ – термин, който по онова време обхваща земите между Солун и Одрин. Бачковският манастир сам по себе си не попада в тази зона, но неговите метоси – малки монашески обители – се простират именно в Родопите и Беломорието.
Разкопките, финансирани от местни родолюбци, разкриват църкви от XIII–XIV век, под които лежат основи на още по-древни храмове. Оловният печат на Муселий Бакуриани, открит в Перперикон, и споменатите селища от Ахридос в Типика на братята основатели на Бачковския манастир, подсказват, че именно тук – в тишината на Родопите – може би е завършил земния си път последният патриарх на средновековна България.
Последният страж на българската духовност
Патриарх Евтимий е последният голям водач на средновековна България. Той е човекът, който спасява книжовната традиция чрез реформа, който укрепва православната вяра и превръща Търново в духовна столица на Балканите. Той оставя след себе си ученици, които разнасят българската книжовност из цяла Източна Европа. Той е последният глас на свободното българско царство. Глас, който още ехти.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
