Чудесата на България

Българския Мачу Пикчу разкрива богатсвата на тракийски царе

Какво гласи легендата

Българския Мачу Пикчу разкрива богатсвата на тракийски царе

 Древната укрепителна резиденция на тракийските владетели Кози Грамади, разкрива находки от тракийските царе. Скрита в пазвите на планината, тя се намира на 1340 м надморска височина и  8.6 km северно по права линия от центъра на село Старосел.

Малцина са имали привилегията да зърнат това великолепно място, наречено от неговия проучвател д-р Иван Христов „българския Мачу Пикчу” по аналогия с прочутия древен град на инките в Перу.

Приликата с Мачу Пикчу не е случайна, защото древните траки и инките са смятали планината за обиталище на боговете. Това е причината одриските царе да строят резиденции на високи и труднодостъпни места, от които са можели да контролират огромни територии, придвижвайки се със своята свита непрекъснато от една до друга резиденция, допълва още д-р Иван Христов.

Изследователските дейности започнали едва през 2005 г. Досега в района са открити останки от древна крепостна стена, кула, резиденция, некропол, светилище и части от селище. Много ценни за археологията са намерените монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Амедон, както и двойна брадва, която се е считала за символ на царската власт при Одрисите.

Счита се, че обектите са използвани още от ранножелязната епоха /VIII-VI в. пр. Хр./ и могъщото Одриско царство някога се е разпростирало на територията на днешна България, Турция и Гърция. Резиденцията е съществувала до 341 г.пр. Хр., когато е превзета от македонския цар Филип II.

Тази на Кози грамади е уникална, защото е единствената изцяло запазена с реалната височина на стените от 5 метра. Тя няма аналог у нас, с изключение на храма от о. Св. Кирик край Созопол, но там строежът е гръцки и е запазен само до основите, докато на Кози грамади има самобитна тракийска архитектура. 

Отдалеч градът прилича на величествена скална пирамида. Стените са изградени от огромни, безупречно издялани каменни квадрови блокове. Само в южната част на комплекса те са над 900 с общо тегло над 135 тона. Буди удивление фактът как те са били пренесени до това недостъпно място.

Според легендата, която е дала името на хижата и върха - "Фенера", от незапомнени времена, когато не е имало никакви средства за комуникиране от връх Фенера при настъпващи опасности е подаван сигнал чрез запалване на огън, който може да се види както до връх Свети Никола (Шипка), така и чак до Юмрук чал (връх Ботев).

 

 

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай