Българския Мачу Пикчу разкрива богатсвата на тракийски царе

Какво гласи легендата

Българския Мачу Пикчу разкрива богатсвата на тракийски царе | StandartNews.com

 Древната укрепителна резиденция на тракийските владетели Кози Грамади, разкрива находки от тракийските царе. Скрита в пазвите на планината, тя се намира на 1340 м надморска височина и  8.6 km северно по права линия от центъра на село Старосел.

Малцина са имали привилегията да зърнат това великолепно място, наречено от неговия проучвател д-р Иван Христов „българския Мачу Пикчу” по аналогия с прочутия древен град на инките в Перу.

Приликата с Мачу Пикчу не е случайна, защото древните траки и инките са смятали планината за обиталище на боговете. Това е причината одриските царе да строят резиденции на високи и труднодостъпни места, от които са можели да контролират огромни територии, придвижвайки се със своята свита непрекъснато от една до друга резиденция, допълва още д-р Иван Христов.

Изследователските дейности започнали едва през 2005 г. Досега в района са открити останки от древна крепостна стена, кула, резиденция, некропол, светилище и части от селище. Много ценни за археологията са намерените монети от тракийските царе Терес II, Котис I и Амедон, както и двойна брадва, която се е считала за символ на царската власт при Одрисите.

Счита се, че обектите са използвани още от ранножелязната епоха /VIII-VI в. пр. Хр./ и могъщото Одриско царство някога се е разпростирало на територията на днешна България, Турция и Гърция. Резиденцията е съществувала до 341 г.пр. Хр., когато е превзета от македонския цар Филип II.

Тази на Кози грамади е уникална, защото е единствената изцяло запазена с реалната височина на стените от 5 метра. Тя няма аналог у нас, с изключение на храма от о. Св. Кирик край Созопол, но там строежът е гръцки и е запазен само до основите, докато на Кози грамади има самобитна тракийска архитектура. 

Отдалеч градът прилича на величествена скална пирамида. Стените са изградени от огромни, безупречно издялани каменни квадрови блокове. Само в южната част на комплекса те са над 900 с общо тегло над 135 тона. Буди удивление фактът как те са били пренесени до това недостъпно място.

Според легендата, която е дала името на хижата и върха - "Фенера", от незапомнени времена, когато не е имало никакви средства за комуникиране от връх Фенера при настъпващи опасности е подаван сигнал чрез запалване на огън, който може да се види както до връх Свети Никола (Шипка), така и чак до Юмрук чал (връх Ботев).

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай