Националният археологически институт с музей при Българска академия на науките (НАИМ-БАН) изнася последни данни от резултатите от проекта за археологическите проучвания в „Средновековен град Лютица“, реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата на Република България, Националния исторически музей и Общинския исторически музей - Ивайловград.
Проектът е ориентиран към изследване на градската среда през ХІV век, като за целта е разширен обхватът на проучвания терен в източна посока от откритите през 2022 година сграда тип “Трула“ и втора самостоятелно стояща готварска пещ. Тези структури са идентифицирани от археолозите като търговски съоръжения с готварски функции.
И двете пещи са датирани от последното десетилетие на ХІІІ век и са продължили да предлагат своята продукция до средата или последната четвърт на ХІV век, съобщават от екипа на НАИМ-БАН.
Сградите тип „Трула“ днес са част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО и са гордостта на италианския град Алберобело.
През 2023 година е разкрита друга сграда с трапецовиден план в непосредствена близост до готварските пещи. Тя представлява жилищна постройка с проход от запад и вкопан в насипа източен зид. Постройката е разполагала с навес и плочник, който е бил в пряка комуникация с трулата и пещта.
Тази къща и днес открива своите преки аналогии в близките и далечни села на Родопи планина. Разположена е на 5 км от село Кобилино. В същия стил и чрез зидария от камък на кал новоразкритата къща показва архитектурните похвати от ХІV век.
Голямото количество луксозни трапезни блюда, кани и стомни, както и множеството едри съдове за съхранение свидетелстват за бита на домакинството, обитавало тази къща вероятно и след падането на Източните Родопи в територията на османците. За християнската принадлежност на местното население свидетелстват откритите десетки лични кръстове-медальони.
Интересен факт, е че в Лютица се намират силно орязани торнезета, върху които е запазено изображението на кръст и храм. Торнезетата са монети на латинските управители на Балканите от ХІV век, при които чрез изрязване на най-външния кръг на монетата е заличен емита на конкретното монетосечене, обясняват от НАИМ-БАН.
През последния археологически сезон само в рамките на 15 дни са събрани около 200 находки, от които близо 60 са монети - десетки торнезета, половин вазиликони, както и монета с изображение на свети Димитър. От археологическия екип припомнят, че това е третата подобна монета, открита в Лютица. За нея все още не е изяснено къде е била сечена.
Друг интересен паметник, представящ християнската култура, е сребърен пръстен с надпис. Неговата изработка и употреба също се свързват с обитателите на откритата къща. Съдове и обгорели плочи от покрива разказват за фаталния им край.
Следите от опожаряване и състоянието на фундаментите ясно очертават палежа, с който приключва живота на тази постройка през втората половина на ХІV век, допълват от НАИМ-БАН.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
