Българските градове имат огромен потенциал за строителство, а жилищният пазар все още не е стигнал точката, в която покупката да стане напълно недостъпна за хората с добри доходи. Това заяви строителният предприемач Георги Шопов в интервю за БНР, като се позова и на оценки на западноевропейски специалисти.
Според него в София през миналата година цените на жилищата са се повишили с 12%, докато средната заплата е нараснала с 14%, което показва, че покупателната способност все още догонва пазара. Шопов обаче предупреди, че административното забавяне, корупцията и недостигът на нови жилища продължават да натискат цените нагоре.
Покупателната способност още държи пазара жив
„Нашите градове имат огромен потенциал за строителство. Това го казват западноевропейски специалисти. Защото нашата покупателна способност се увеличава по-бързо, отколкото се увеличават цените на жилищата“, каза Георги Шопов. По думите му това е една от причините пазарът да остава активен, въпреки усещането за скъпи имоти и силно поскъпване през последните години.
Той даде пример със София, където според него през миналата година жилищата са поскъпнали с 12%, а средната заплата е нараснала с 14%. „Тоест ние имаме все още възможност да купуваме жилища“, посочи Шопов. Според него това не означава, че цените са ниски, а че доходите на част от населението вече позволяват търсене на по-качествено, по-ново и по-добре организирано жилищно пространство.
Старият жилищен фонд тласка хората към ново строителство
Шопов постави важен акцент върху състоянието на стария жилищен фонд в големите градове. Според него голяма част от съществуващите жилища са социално, технически и морално остарели, особено панелните комплекси. Именно това кара хората, които имат финансова възможност, да излизат от старите сгради и да търсят ново строителство.
Тази тенденция според него няма да спре бързо, защото не е просто въпрос на мода, а на реално качество на живот. Новите сгради предлагат по-добра енергийна ефективност, по-модерни разпределения, подземни гаражи, по-добра среда и усещане за по-сигурна дългосрочна инвестиция. Така част от търсенето не е спекулативно, а идва от естествена нужда старият фонд да бъде заменян от по-съвременно строителство.
Започва голямото търсене на къщи около градовете
По думите на Шопов тепърва започва и по-сериозното развитие на пазара на къщи около големите градове. Той обясни, че преди 10 години много хора са искали да живеят в къщи, както е в Западна Европа, но не са имали нужната финансова възможност. Сега вече има младо поколение с по-високи доходи, което търси именно такъв тип имоти.
„В момента има тенденция, има младо поколение, което има по-високо заплащане, което търси околоградски къщи. Това сме го изследвали в Западна Европа, в Америка също се развива, затова този пазар е вечен“, посочи Шопов. Според него този тип търсене ще продължи, защото комбинира две силни желания - достъп до града и повече лично пространство извън плътната градска среда.
Бавната администрация прави жилищата по-скъпи
На въпрос за корупцията в строителството Шопов заяви, че тя пряко води до по-високи цени на жилищата. Според него огромният проблем е времето, което е необходимо за изваждане на строително разрешение. По думите му процедурите отнемат между 2 и 5 години, докато самото строителство може да бъде завършено за около 2 години.
„Корупцията до какво води? Води до повишаване на цените на жилищата. За да се извади строително разрешение, ни трябват между 2 и 5 години, а го строим за 2 години. А процедурите могат да се случат за месец, както е по света“, каза Шопов. Според него това административно безвремие създава две последици - условия за корупция и дефицит на жилища.
Дефицитът е скритият двигател на цените
Шопов подчерта, че в България през последните 35 години търсенето на жилища е по-голямо от предлагането. Именно това според него е основната причина цените да растат. Когато процедурите се бавят години, на пазара излиза по-малко продукт, а купувачите се конкурират за ограничен брой нови жилища.
„Тоест това административно безвремие, освен до корупция, води до повишаване на цените на жилищата. Уж защитавайки интереса на гражданите, проверявайки 5 години нещо, което се проверява за седмица, се стига до малко продукт - жилища, на пазара, дефицит и съответно цените се качват“, заяви той. Така според Шопов доброто намерение за контрол може да се превърне в обратното - по-малко предлагане и по-скъп пазар за купувачите.
Как един кмет може да свали цените
Шопов отправи и конкретна препоръка към местната власт. Според него разумният подход не е да се води война със строителството, а да се създават добре регулирани територии, в които частният капитал да може да инвестира при ясни правила и изградена инфраструктура.
„Един разумен кмет какво би направил, ако иска да паднат цените на жилищата и да станат още по-достъпни? Ще регулира една територия на града, ще направи инфраструктура, частният капитал ще се насочи натам, ще се увеличи предлагането и цената на жилищата ще падне. Всичко останало е спекула“, каза той.
Тази логика поставя местната власт в центъра на имотния пазар. Ако общините не планират нови зони, не изграждат улици, канализация, транспорт и техническа инфраструктура, частният капитал остава концентриран в малко на брой места. Това усилва напрежението, вдига цените и създава усещане за хаотично презастрояване.
Баба Алино като предупреждение за провален контрол
В предаването „Неделя 150“ Шопов коментира и случая с незаконното селище в Баба Алино. Той постави въпроса кой, кога и къде не си е свършил работата, за да се стигне до подобен резултат. Според него устройствените планове не са формалност, а обществен договор между държавата, местната власт, инвеститорите и гражданите.
Той посочи, че всеки Общ устройствен план е закон за това къде и колко може да се строи. Всеки план трябва да защитава интереса на купувачите, защото хората влагат спестяванията си в имот, очаквайки законност, инфраструктура и сигурност. Когато контролът се провали, потърпевши не са само институциите, а най-вече купувачите, които остават между обещанията, документите и реалността на терен.
Пазарът има бъдеще, но правилата трябва да работят
Посланието на Шопов е, че жилищният пазар в България не е изчерпан, а напротив - има сериозен потенциал за развитие. Доходите растат, старият жилищен фонд се нуждае от подмяна, младите купувачи търсят по-добра среда, а интересът към къщи около големите градове ще се засилва. Но този потенциал може да бъде използван само ако администрацията спре да произвежда дефицит.
В противен случай цените ще продължат да се качват не само заради пазара, а заради самата система - бавни разрешителни, неясни процедури, липса на инфраструктура и пропуснат контрол. Затова най-важният икономически въпрос вече не е само колко струва квадратният метър, а защо държавата и общините позволяват той да поскъпва чрез забавяне, дефицит и хаос в планирането.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
