Войната в Близкия Изток и въвеждането на еврото послужиха като оправдание за шоковите ръстове
Знаете ли за какво си говорят хората в трамвая, в магазина, в кафенето или на пейката пред блока?
Темата не е кой какъв пост заема в новата власт. Нито кого ще пази или няма да пази НСО. Дори не е за реформите в съдебната система.
Разговорите са за повсеместното вдигане на цените, шоковото поскъпване на всички стоки. За това, че не плащаме в левовата равностойност на продуктите, но и значително над цената по номинал в евро. Че като тръгнеш на пазар, поне 50 евро ще оставиш в магазина за най-необходимите ежедневни неща. Към 10-15 евро ще ти струват само зеленчуците за салатата – търговците не се свенят да искат 3 евро за една маруля, 8 евро за кило краставици, 5-10 евро за домати, като те са поскъпнали с 33,8 на сто за месец и с над 100% за година. Данните са на Министерството на земеделието и горите за април.
И докато различни анализатори, които явно никога не са ходили на пазар, ни убеждаваха по телевизиите, че поскъпване няма или е минимално, защото държавата взема мерки и се правят непрестанни проверки, като парен чук се стовариха априлските данни на Евростат – България отчита най-висока инфлация в еврозоната! При средно ниво от около 3%, страната ни достига 6,2% годишно поскъпване – значителен скок спрямо предходния месец.
Сред страните от Клуба на богатите, към който България се присъедини на 1 януари 2026 г., най-значителна годишна инфлация регистрират Литва (4,9 на сто), Гърция (4,6 на сто), Белгия (4,3 на сто) и Словакия (4 на сто), а най-ниска - Финландия (2,3 на сто), Малта (2,4 на сто), Нидерландия и Франция (по 2,5 на сто и за двете държави).
Сред основните компоненти на инфлацията в еврозоната е енергетиката - 10,9 на сто спрямо 5,1 на сто през март, следвана от услугите - 3 на сто спрямо 3,2 на сто месец по-рано, хранителни продукти, алкохол и тютюневи изделия - 2,5 на сто спрямо 2,4 на сто и неенергийни промишлени стоки - 0,8 на сто спрямо 0,7 на сто през март.
Националният статистически институт (НСИ) също потвърди цифрите - в експресната си предварителна оценка Институтът прогнозира, че месечната инфлация в България, измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ), се очаква да бъде 2 на сто, а годишната - 7,1 на сто през април 2026 г. – поскъпване, каквото не сме виждали през последните 4 години.
Обективни причини или спекула?
Да, за вдигането на цените има съчетание на обективни причини, които създават перфектната буря за вдигането на цените. Но и солидно подправяне с яки надценки на местна почва.
За да се разберат истинските причини е необходимо да се разгледа взаимодействието между външни шокове, вътрешни макроикономически политики, пазарни несъвършенства и потенциални статистически аномалии, препоръчват анализатори.
Ужас с бензина и дизела
Блокирането на Ормузкия проток доведе до драстичен ръст на петрола, а оттам – на горивата, чиято стойност се калкулира в цената на стоките. Затварянето на този маршрут е критично не само за преноса на суров петрол, природен газ и редица други важни природни ресурси, а за всякакви международни доставки. Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че военните действия доведоха до физическо разрушаване на ключова инфраструктура за добив, преработка и пренос в региона.
В резултат от намаленото предлагане, съчетано с високата премия за риск заради глобалната несигурност, цените на енергийните ресурси на международните пазари отбелязаха значителен растеж. Този първичен ценови шок се пренася чрез по-високите разходи за транспорт, логистика и дистрибуция, които влияят върху себестойността и съответно върху крайните цени на почти всички останали стоки и услуги в българската икономика.
Към този шок трябва да се добавят и по-дългосрочно действащите външни фактори, които поддържат по-висока базова инфлация, като един от тях са икономическите санкции срещу Русия, наложени вследствие на войната в Украйна. Те доведоха до трайно преструктуриране на веригите за доставки в Европа и премахнаха достъпа до традиционно по-евтини суровини.
Но към тази ситуация има и български принос, за който разбираме, задавайки си въпроса: защо страната ни вoди c гoлямa пpeднинa в нeгaтивнaтa ĸлacaция зa нaй-гoлямo увеличение нa дизeла? У нас тoй e пocĸъпнaл c цeли 43 нa cтo мeждy 23 фeвpyapи и 20 aпpил, пoĸaзвaт дaнни нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия, цитиpaни oт Еurоnеwѕ и money.bg. Cpeднo зa EC cĸoĸът e 26 нa cтo. Cлeд нac в ĸлacaциятa пpи дизeлa - ocнoвнo гopивo в тpaнcпopтa и ceлcĸoтo cтoпaнcтвo, са Фpaнция (36%), Ecтoния и Бeлгия (пo 35%) и Kипъp (33%).
Πoдoбнa e cитyaциятa и c мacoвия 95-oĸтaнoв бeнзин - Бългapия e в пoднoжиeтo нa въpxa c 21% пpи cpeднo 12% зa EC. Πpeд нaшaтa cтpaнa ca caмo Бeлгия и Чexия c пo 22%.
Aĸo oбaчe глeдaмe нe ръста, a реалните цeни, ĸлacaциятa изглeждa paзличнo. Бeнзинът y нac e cpeд нaй-eвтинитe в EC - средно 1,50 eвpo в мoмeнтa пpи 1,83 в Съюза. Haй-cĸъпo e в Hидepлaндия (€2,28), Дaния (€2,22) и Гepмaния (€2,11).
Дизeлът e нaй-cĸъп в Hидepлaндия (€2,30/литъp), Финлaндия (€2,25/литъp) и Фpaнция (€2,24/литъp). У нac средно литъpът дизeлoвo гopивo e 1,79 eвpo по данни на сайта fuelo ĸъм 5 май. Дaнните пoĸaзвaт динaмиĸaтa пpeз пocлeднитe ceдмици. Зa 30-днeвeн пepиoд cpeднaтa цeнa нa бeнзин, дизeл и пpoпaн-бyтaн y нac e cĸoчилa c близо 10 на сто, ĸaтo caмo в Cлoвaĸия (15,77%) и Cлoвeния (11,38%) имa пo-гoлeми пocĸъпвaния.
B Pyмъния, Πoлшa, Aвcтpия, Гъpция и Xъpвaтия дaжe ce oтчитa пoeвтинявaнe. У нac зa мeceц LРG cĸaчa c 18,84% (тpeти нaй-виcoĸ в paмĸитe нa EC), a дизeлът - 9,15%. Бeнзинът e c пo-cĸpoмнa пpoмянa нaгope - eдвa 1,36%.
Гopивaтa y нac мoжe дa ca по-eвтини номинално в cpaвнeниe c тeзи в бoгaтитe зaпaднoeвpoпeйcĸи cтpaни, нo пoĸyпaтeлнaтa cпocoбнocт в България e мнoгo пo-ниска. Зaтoвa и са в cилa мepĸи зa пoдпoмaгaнe нa yязвими гpyпи, ĸaĸтo и нa тpaнcпopтния и зeмeдeлcĸия бpaнш.
Новата валута и психологическият ефект върху пазара
Въвеждането на еврото не е икономическа причина за поскъпването на живота у нас. То е психологически фактор, с който се оправдава вдигането на цените. На първо място – заради закръглянето. Всички сме свидетели, как през януари цените се калкулираха с точност до цент при курс 1,95583 лева за евро. Но постепенно дребните центове, които мъчеха и продавачи, и купувачи, бяха закръглени първо до десетичния знак, а след това и до по-високото цяло число. И тъй като очакването за поскъпване се насаждаше при всяко споменаване на еврото далече преди 1 януари 2026 г., потребителите имаха готовност да го приемат безропотно. „Повишаването на цените в България започна отчетливо при обявяването на положителните конвергентни доклади в средата на 2025 г. Търговците започнаха превантивно да вдигат цените, като добавиха премия към разходите си по прехода и използваха ефекта на закръгляването далеч преди официалната дата. Процесът на ценова адаптация все още продължава и допринася за общия инфлационен фон“, посочва финансистът Димитър Чобанов в свой анализ, публикуван в „Труд“.
Друг психологически ефект идва от объркването да се приема цената по номинала – лева ли е или евро, все още не сме свикнали да калкулираме механично и по тази причина цената може да ни се стори първоначално ниска. По тази причина и бабите по пазарите се изтарикатиха да продават връзка лапад и пакетче коприва по 2 евро вместо по 2 лева и номерът им често минава, особено при повече покупки.
„Интересен феномен се наблюдава от страна на поведението на потребителите, които като цяло не променят навиците си. Домакинствата не ограничават обемите на своите покупки и не се ориентират масово към стоки заместители от по-нисък ценови клас. Това поведение фактически показва психологическо приемане на постоянно нарастващите цени и по този начин не упражнява естествения пазарен натиск върху търговците да оптимизират своите маржове на печалба. Ниската ценова еластичност на потребителското търсене гарантира на предлагащите, че могат да продължат с възходящите корекции на цените без голям риск от сериозен спад в оборотите“, коментира Димитър Чобанов.
Прекомерен внос и липса на конкуренция
Изкривената стопанска картина заради недалновидни политики и практики през годините също стимулира вдигането на инфлацията. Това е особено изявено в аграрния сектор – свиване на животновъдството и растениевъдството, което ни докара до състояние да разчитаме масово на вноса на продукти, които традиционно сме произвеждали. Така високите международни цени и увеличените транспортни разходи внасят допълнителна инфлация в страната.
Особено изкривена е картината в млечния сектор. От една страна – скъпите фуражи, електроенергията, горивата и транспортът директно увеличават себестойността на продуктите.
От друга страна обаче се наблюдават драстични разлики между изкупните цени от фермерите и крайната цена за потребителя, като високи надценки се налагат по веригата на доставка. „Има ненормална концентрация на разпределяне на финансовия ресурс по хранителната верига, основно в етапа продажба на дребно. Там надценката между 80% и 100% е почти двойна“, коментира председателят на Управителния съвет на Асоциацията на млекопреработвателите Владислав Михайлов.
В първите месеци на 2026 г. Комисията за защита на конкуренцията започна разследвате на съмнения за прекомерна концентрация на пазарна сила в един основен играч, като се споменават данни, че до 80% от определени млечни продукти може да са под контрола на една фирма.
Монополните структури допринасят за поддържането на по-високи цени на някои основни стоки в България, отколкото са средните равнища в целия Европейски съюз.
Липсата на достатъчно ефективна конкуренция по цялата верига на доставки позволява на посредниците и търговците на дребно да усвояват по-голямата част от добавената стойност и да пренасят всяко увеличение на разходите директно върху крайните цени, като същевременно да задържат цените високи дори когато себестойността на международните пазари спада.
„Вътрешните причини за инфлацията са алчни търговци. Като има един търговец, който е по-алчен от другите, другите свалят цените и го регулират. Докарали сме се до там, че 70-80% от производството на млечни стоки са в ръцете на едни и същи хора, а това им дава пазарна сила да държат цените високи. Потребителят дори не може да избира, конкуренцията е нарушена“, обяснява икономистът Левон Хампарцумян пред Нова тв.
Хеликоптерни пари и кредити
Основен фактор за повишаването на цените в България са и бюджетните политики през последните години, категорични са финансистите.
Като резултат разточителното харчене е увеличило бюджетния дефицит до рекордните 1.75 млрд. евро в края на април, което е 1.4% от прогнозирания БВП за годината, става ясно от обявените в понеделник данни на Министерството на финансите. Това е най-високата стойност на дефицита като абсолютна сума от десетилетия. За сравнение, към края на април 2025 г. бюджетът бе на "минус" 1 млрд. евро (0.8% от БВП).
Значителното увеличение на публичните разходи – чрез дълг, социални плащания и ръст на заплатите в публичния сектор – сериозно разширява паричното предлагане. Допълнително влияние оказва и активирането на средства, които дълго време са били извън икономиката, но сега са влезли в обращение и стимулират потреблението, посочва икономистът Михаил Кръстев в студиото на Bulgaria ON AIR..
Той препоръчва и антиинфлационни мерки: "Инфлацията се бори по два начина – ограничаване на паричното предлагане, което означава да спрем да емитираме постоянно дълг, с който да финансираме социални политики, и ограничаване на потреблението", пояснява Кръстев.
Това означава по-малко финансиране чрез дълг и по-внимателна политика при раздаването на компенсации и помощи.
Подкрепата за потреблението при високи цени, макар и социално оправдана на пръв поглед, всъщност допълнително подхранва инфлационния натиск, категоричен е икономистът. "Когато казваме, че инфлацията расте заради кризата с горивата, ние казваме, че трябва да дадем повече пари на хората, за да могат да си позволяват повишаването на тези стоки и услуги. Категорично е грешен подход. Може да се направи много по-разумно – да се направи анализ на конкретни сектори и анализ на заплатите в публичния сектор", отбелязва той. По думите му в много случаи се раздават средства без ясна оценка на реалната нужда, което натоварва бюджета без да носи съществен обществен ефект.
Според бившия финансов министър и настоящ председател на Фискалния съвет Симеон Дянков, работеща мярка за овладяване на инфлацията е намаляване на консумацията. Например, чрез премахването на автоматичните индексации на заплатите в държавния сектор.
"Моята заплата, като председател на Фискалния съвет, също автоматично се индексира спрямо средната заплата на служителите в Народното събрание. Така че при инфлация от 7% за миналия месец, това означава, че след 2 - 3 месеца в Народното събрание ще се вдигнат всички заплати със 7%", обяснява Дянков.
Към парите, които се наливат от държавата в потреблението, трябва да се добавят и тези от кредитната експанзия през последните години. Към април 2026 г. кредитите за домакинствата нарастват с 20.8% на годишна база, достигайки 29.866 млрд. евро. Към края на февруари 2026 г. жилищните кредити достигат 17.299 млрд. евро, отчитайки почти 28% ръст на годишна база.
Тези пари допълнително увеличават нарастването на цените.
Овладяването на инфлацията изисква спешни мерки, което заедно с приемането на нов бюджет се очертава като първа задача на новото правителство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
