Почти 13 000 предприятия в Германия са обявили фалит през първата половина на годината, което не се е случвало от фаталната за икономиката 2013 г.
Както съобщиха германските медии като се позоваха на Федералната статистическа служба.
От януари до юни 2026 г. са регистрирани 12 800 заявления за фалит на предприятия. Това е с 6,7% повече спрямо същия период предходната година. Последният път с подобен брой фалити е имало преди 13 години.
Само през юни са регистрирани с 15,8% повече заявления за фалит в сравнение със същия месец на миналата година.
Общите претенции на кредиторите към компании, фалирали през първите 6 месеца на годината, се оценяват на 18,5 милиарда евро.
Статистическата служба обаче обясни, че въпреки повечето фалити, обемът на исковете е по-нисък, тъй много от по-големите компании са фалирали през 2025 г.
Броят на заявленията за финансова несъстоятелност на физически лица през юни се е увеличил с 5,1% спрямо юни миналата година.
През първата половина на годината са регистрирани почти 39 хиляди такива заявления, което е с 2,4% повече от предходната година.
Резкият скок на фалитите сега връща икономиката 13 години назад, когато Германия беше ударена от дълговата криза в Еврозоната.
Докато глобалният трус започна в САЩ през 2008 г., Европа преживя втора вълна под формата на криза с държавните дългове в Южна Европа - Гърция, Испания, Италия, Португалия.
Тъй като германската икономика е силно експортно ориентирана, свиването на европейските пазари през 2011 и 2012 г. удари поръчките за германските заводи. Корпоративният сектор усети задушаването с известно закъснение, което изби в молби за фалит именно в края на 2012 и първата половина на 2013 г..
След финансовия шок европейските регулатори банките масово затегнаха тогава условията за отпускане на заеми. Много компании, които имаха временни затруднения, но иначе бяха жизнеспособни, не успяха да рефинансират дълговете си и бяха принудени да затворят врати. Фалитът на големи компании задейства домино ефект – техните десетки хиляди малки доставчици и контрагенти не получиха парите си и също изпаднаха в несъстоятелност през следващите месеци.
Парадоксът е, че през 2013 г. икономиката излизаше от кризата с натрупани стари дългове.
Днес ситуацията е коренно различна. Компаниите страдат от комбинация от изчезнала държавна помощ след пандемията, шоковото поскъпване на енергията от геополитическите кризи и бързото вдигане на лихвите от ЕЦБ.
