Въвеждането на еврото разкри сериозни слабости още в първите дни – от недостиг на банкноти и монети до объркване сред търговци и потребители. Докато икономисти говорят за пропусната подготовка и платена цена за липса на информираност, институциите отчитат овладяване на ситуацията и спад на нарушенията след първоначалния шок.
Липса на валута и слаба информираност
Икономистът Адриан Николов заяви в ефира на БНТ, че при преминаването към еврото са били идентифицирани няколко сериозни проблема, като основният е недостатъчното снабдяване на бизнеса с валута. По думите му това е можело да бъде подготвено значително по-добре още преди старта. Николов подчерта, че в кампанията по въвеждането на еврото е трябвало да се инвестира много повече в информираност, а Българска народна банка и Министерство на финансите е трябвало да бъдат далеч по-активни. Според него страховете около еврото не са били контрирани достатъчно убедително и сега обществото плаща цената за това, макар той да очаква ситуацията да се изчисти в следващите седмици.
Сходна позиция изрази и Стоян Панчев, според когото в икономиката реално няма достатъчно банкноти и монети в евро. Той обясни, че именно това кара част от бизнесите да отказват плащания в брой и да поставят табели „плащане само с карта“, защото не желаят да изпълняват ролята на „чейндж бюра“. По думите му преходът към еврото нито е бил плавен, нито гладък, и подобни проблеми са били напълно очаквани.
Паниката отмина, контролът се засилва
От страна на институциите оценката е по-умерена. Пред бТВ председателят на Координационния център за еврото Владимир Иванов заяви, че най-сериозният проблем в началото е била паниката, но от нея страната е излязла още на втория или третия ден. Според него процесът върви по-добре от очакванията и дори по-гладко в сравнение с въвеждането на еврото в Хърватия.
Иванов призна, че има недобросъвестни търговци, най-вече сред по-малките, но отбеляза, че случаите на връщане на ресто в левове постепенно намаляват. Той напомни, че след 1 февруари левът вече няма да бъде официално платежно средство и трябва да бъде окончателно изтеглен до края на март. По думите му досега са извършени над 15 хиляди проверки, като нарушенията са между 7 и 8 процента и са свързани основно с превалутирането. Големите търговски вериги, подчерта Иванов, не си позволяват да връщат в левове и на практика са поели ролята на буфер, подобен на банки и обменни бюра, в първите дни на новата валута.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
