Събитието събра български и чужди експерти, които обсъдиха най-актуалните проблеми в сектора
БМГК иска идентифициране на стратегически проекти на национално ниво, свързани с добив на суровини
За шести пореден път Европейският минен бизнес форум постави на масата най-актуалните предизвикателства пред минерално-суровинния отрасъл в България и Европа.
Събитието, организирано от Българската минно-геоложка камара (БМГК), Министерство на енергетиката и Европейската асоциация на минните индустрии ЕВРОМИН, събра високопоставени представители на европейските институции, отговорни за развитието на ЕС, членове на българското правителство и представители на местната власт, икономисти, ръководители на европейски и национални браншови организации, минни компании и учени. Бяха дискутирани актуалните въпроси, пред които е изправен секторът, добри практики от Европа и света в светлината на новата стратегическа рамка на ЕС за суровините от критично значение и стъпките към зелена икономика.
Целта на Европейския минен бизнес форум беше да се покаже ключовата роля и значение на българската минерално-суровинна индустрия в Европа и да се обсъдят политиките, състоянието, възможностите за развитие и инвестиране в интелигентна, иновативна и устойчива минерално-суровинна промишленост.
Почетният председател на Българската минно-геоложка камара проф. дтн Николай Вълканов коментира, че има написани много стратегии за развитието на енергетиката в България, но няма реализирани стратегически проекти. Той обърна внимание, че у нас има много полезни изкопаеми, които не разработваме, а тези, които разработваме, са на свършване. В Европа находищата също се изчерпват. Затова бъдещето на развитието на индустрията е в Африка. "Европа засега стои настрана от възможностите да използва Африка и да инвестира там", коментира проф. Вълканов. И допълни, че на Черния континент е трудно да се работи, защото няма изградена инфраструктура, но Европа трябва да мисли за бъдещето и да инвестира там.
Минната индустрия в България инвестира много, изтъкна проф. Вълканов. Той е категоричен, че тя не замърсява. Благодарение на инвестициите са намалели и злополуките в сектора. Инвестира се и в развитието на кадри. Има обаче чувствителен недостиг на работници.
Служебният зам.-министър на икономиката и индустрията Николай Павлов заяви по време на форума, че за изпълнение на целта за климатична неутралност, инвестициите трябва да се увеличат, както и да бъдат извършени реформи. Това огромно предизвикателство идва в момент, в който компаниите са изправени пред трудности - инвестициите се изместват в други региони, намалява търсенето, каза още Павлов при участието си във форума, който се проведе в София. Павлов отбеляза, че страната ни е на трето място по производство на мед и на четвърто по добив на злато. Минната индустрия е важна за страната и от гледна точка на създаването на качествени работни места. Павлов добави, че близо 500 компании в България работят в минната индустрия и заетите в нея са хиляди. Министерството на икономиката и индустрията ще направи всичко възможно за това енергийният икономически индустриален преход да се случи по най-добрия начин, така че да гарантираме сила на нашата икономика с висока добавена стойност, посочи заместник-министърът.
Според Красимир Ненов, заместник-министър на енергетиката, приоритет е постигането на конкурентоспособност в международен план, както и нова геополитическа стратегия. За целта е изключително важно за правителството да работи в много открит диалог с всички заинтересовани страни - бизнеса, неправителствения сектор и научната общност, за преодоляване на съществуващите пречки. Това ще позволи да се разгърне потенциалът, включително с критичните ресурси. Ненов изтъкна, че България има много балансиран енергиен микс, който включва производство от АЕЦ, ТЕЦ и все по-голям дял на възобновяеми източници.
От гледна точка на балансиране на енергийната система е важно да има още системи за съхранение и да се работи в посока на нови ПАВЕЦ мощности, допълни Ненов.
Прогноза за пазара на суровини направи инж. Драгомир Драганов, председател на Българската минно-геоложка камара. Според него търсенето на суровини в ЕС се очаква да се увеличи 6 пъти до 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г. над сегашното потребление. „Европа е на критичен кръстопът - единият път води до пълна зависимост от внос на суровини от страни извън ЕС, някои от които с ниско ниво на спазване на екологични, социални и управленски изисквания (ESG), другият - предоставяне на възможност минната индустрия да допринесе за европейска суровинна независимост. Тази посока виждат българските минни компании, както и "Евромин", каза още Драганов. Той настоя, че бъдещите представители в Европейския парламент и минният бизнес могат да допринесат за постигане на високите цели, които се поставят със зеления преход. Драганов акцентира, че в България извън вече установения списък със стратегически суровини като медта и волфрама, и критични - като фелдшпата, флоурида, мангана, е нужно да бъдат идентифицирани стратегически проекти на национално ниво, свързани със суровини като олово, цинк, каолин и други. Драганов подчерта, че от критична важност е оптимизацията на разрешителните режими.
Мария Сунер, главен изпълнителен директор на шведската индустриална асоциация Svemin и член на Изпълнителния комитет на Euromines, изтъкна нуждата от европейски комисар, който да се съсредоточи върху достъпа до суровини. По думите й трябва да се види как европейското законодателство може да подобри добива на суровини в Европа. Според нея освен изработването на ново законодателство, трябва да се прегледа и подобри съществуващото. Сунер даде за пример, че рамковата директива за водите създава проблеми, когато става дума за разработване на мини. Освен това някои от регламентите, които са за запазване на околната среда и за консервиране на ресурсите, също създават проблеми. "Трябва да видим в бъдеще какви минерални суровини може да се разработят по един гъвкав регулаторен начин", добави Мария Сунер. Според нея, за да се постигне това, трябва да се обмислят инвестициите, защото в Европа може и трябва да се инвестира в минното дело.
На форума беше припомнено, че влезлият в сила преди няколко седмици законодателен акт на ЕС за критичните суровини дефинира 34 суровини като критично важни, а 17 от тях - от стратегическо значение, за които ще има голямо търсене. Мартин Лонж, представител на Европейската комисия, даде пример за зависимост с вятърните турбини, в които има редки метали, доставяни от Китай. Нямаме достатъчно ресурси в ЕС, но целта е 10% задоволяване на нуждите от суровини, произведени в Европа, бе коментирано на форума.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
