Скокът в цените на петрола и газа след началото на войната между САЩ, Израел и Иран започва да се пренася директно върху икономиката на Европа, като първите сигнали вече са отчетливи. Данните от бизнеса показват почти застой в растежа, ускоряване на инфлацията и сериозни смущения във веригите на доставки. Експерти предупреждават, че ако високите енергийни цени се задържат, еврозоната може да навлезе в период на слаб растеж и нарастващи цени, а Европейската централна банка вече подготвя реакция.
Ранни индикатори дават тревожен сигнал
Най-ранният и ясен сигнал за променящата се икономическа среда идва от индексите на мениджърите по покупки, които улавят тенденциите още преди официалната статистика. Последните данни на S&P Global показват, че частният сектор в еврозоната почти е спрял да расте през март, като композитният индекс пада до 50,5 пункта - най-ниското ниво от 10 месеца, спрямо 51,9 пункта месец по-рано. Стойности около 50 означават практически застой, което подсказва, че икономиката се движи на границата между растеж и свиване.
В основата на това забавяне стои комбинация от по-високи разходи, несигурност и отслабващо търсене. Скъпите енергийни ресурси вече започват да изяждат покупателната способност на домакинствата и да свиват маржовете на компаниите, което директно влияе върху инвестициите и потреблението. Данните показват, че услугите - най-големият сектор в икономиката - също губят инерция, което е особено тревожен сигнал. С други думи икономиката на еврозоната започва да усеща едновременно два негативни процеса - забавяне на растежа и ускоряване на инфлацията.
Ефектът от поскъпването
Поскъпването на петрола и газа се отразява най-пряко върху производствените разходи и логистиката, а именно тук ефектът е най-осезаем. Данните показват, че входящите цени в еврозоната растат с най-бързия темп от февруари 2023 г., като както индустрията, така и услугите са подложени на нарастващ инфлационен натиск. Особено показателни са детайлите зад общия индекс. Индексът на цените в производството скача до 68,6 пункта от 58,0, което сигнализира за рязко увеличаване на разходите за компаниите. В същото време индексът за сроковете на доставки се срива до 40,9 пункта от 47,3, което означава сериозни забавяния във веригите на доставки - най-големите от средата на 2022 г. Причината е пряко свързана с войната и последвалите логистични затруднения, включително проблеми при корабоплаването. Затварянето на ключови маршрути като Ормузкия проток и напрежението около Близкия изток удължават времето за доставки и увеличават разходите по транспорта.
Опасност от стагфлация
Комбинацията от слаб растеж и ускоряващи се цени връща на дневен ред опасността от стагфлация - сценарий, който е особено труден за управление от централните банки. Според Крис Уилямсън, главен икономист в S&P Global Market Intelligence, данните вече подсказват, че инфлацията може да се върне към около 4%, което увеличава риска икономиката да навлезе в подобна среда.
Допълнителен риск идва от т.нар. вторични ефекти - когато компаниите започнат да прехвърлят по-високите разходи върху цените, а служителите от своя страна изискват по-високи заплати. „Най-важното, което трябва да се следи, особено при продължителен конфликт, е рискът инфлацията да се пренесе и в сектора на услугите, което би било знак за вторични ефекти“, отбелязва Кристоф Буше от ABN AMRO Investment Solutions.
Този механизъм може да затвърди инфлацията в икономиката и да я направи по-устойчива, което значително усложнява задачата на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Централните банки в готовност
ЕЦБ вече сигнализира, че следи внимателно развитието на ситуацията и е готова да реагира. Президентът на институцията Кристин Лагард подчерта, че дори умерено отклонение на инфлацията над целта от 2% може да наложи промяна в паричната политика.
„Ако този шок доведе до значително, макар и не много продължително отклонение от целта, може да се наложи премерена корекция на паричната политика“, заяви тя, като добави, че пренебрегването на подобно отклонение би било рисковано, защото обществото очаква реакция от централната банка.
Лагард подчерта, че при по-продължително отклонение реакцията трябва да бъде решителна и последователна, за да не се разхлабят инфлационните очаквания. В същото време тя отбеляза, че настоящият шок е по-различен от този през 2021-2022 г., тъй като е по-ограничен, пазарът на труда е по-малко напрегнат и няма силно натрупано търсене.
Холандският централен банкер Олаф Слейпен също предупреди, че този път ефектът от енергийния шок може да се пренесе по-бързо в икономиката. „Всички вече са много по-внимателни, затова шокът може по-лесно да се разпространи в икономиката“, каза той, като подчерта, че ключови индикатори ще бъдат инфлационните очаквания и цените на производителите.
Финансовите пазари вече очакват между две и три повишения на лихвите от страна на Европейската централна банка през годината, което показва, че инвеститорите се подготвят за по-продължителен период на инфлационен натиск.
Слаби буфери и несигурност
Икономиката на еврозоната влиза в този нов период с ограничени буфери. Растежът е около 1%, което означава, че има малко пространство за поемане на нови шокове. Няколко държави, включително Австрия, Финландия и Португалия, вече ревизират надолу очакванията си за икономическо развитие именно заради по-скъпата енергия.
Германия засега се държи по-стабилно благодарение на силен индустриален импулс и публични инвестиции, но експерти предупреждават, че силната зависимост от изкопаеми горива остава сериозен риск. Франция, от своя страна, отчита най-силен спад на бизнес активността от октомври насам, а доверието на потребителите в еврозоната пада до най-ниското си ниво от края на 2023 г.
Към това се добавя и вече съществуващ натиск върху външната търговия. Данни показват, че износът на Европейския съюз към САЩ е спаднал с 27,8% на годишна база през януари, а този към Китай - с 4,7%, което допълнително отслабва икономическата динамика. В този контекст експертите са единодушни, че продължителността на конфликта в Близкия изток ще бъде решаваща. „Ако цените на енергията останат високи, може да последват още по-тежки последствия“, предупреждава Джак Алън-Рейнолдс от Capital Economics. А според Кристофър Дембик от Pictet Asset Management при подобни кризи е необходимо време, за да стане ясно дали шокът е временен или ще се превърне в структурен проблем - както се случи след началото на войната в Украйна през 2022 г.
Световната икономика под натиск
Натискът върху Европа и глобалната икономика се засилва допълнително от оценките на Международната енергийна агенция, която предупреждава, че кризата вече излиза извън рамките на регионален конфликт и се превръща в системен риск. Изпълнителният директор на агенцията Фатих Бирол заяви, че световната икономика е изправена пред „изключително сериозна заплаха“, като подчерта, че нито една страна няма да остане незасегната, ако конфликтът продължи в настоящата си посока.
По думите му въздействието върху енергийните пазари вече надхвърля мащабите на най-тежките кризи от миналото. „Ситуацията е много тежка“, каза Бирол, като направи пряко сравнение със сътресенията от 70-те години. Според него петролните кризи от 1973 и 1979 г. са довели до загуба на около 10 милиона барела дневно и до сериозни икономически сътресения и рецесии по света, докато сега загубите вече достигат около 11 милиона барела дневно, което означава, че настоящият шок е по-голям от двата исторически кризисни периода взети заедно.
Подобна е ситуацията и при природния газ. След началото на войната в Украйна Европа загуби около 75 милиарда кубически метра доставки, докато сегашната криза вече е довела до загуба на около 140 милиарда кубически метра, почти двойно повече. Това поставя европейската икономика в още по-уязвима позиция, особено предвид зависимостта на редица индустрии от стабилни енергийни доставки.
Един от най-големите рискове остава възможността конфликтът да доведе до дългосрочно прекъсване на производството в Близкия изток. Това би означавало устойчиво високи цени на енергията и ново ускоряване на инфлацията в световен мащаб, включително и в Европа, където ефектът вече започва да се усеща чрез цените и икономическата активност.
В опит да ограничи напрежението на пазарите Международната енергийна агенция вече е освободила около 400 милиона барела петрол от стратегическите си резерви - най-голямото подобно действие в историята. Въпреки това Бирол подчерта, че ключовото решение остава възстановяването на нормалния трафик през Ормузкия проток, който е критична артерия за глобалните доставки.
Агенцията обсъжда и възможността за допълнително освобождаване на резерви в координация с правителства в Европа, Азия и Северна Америка. „Ще наблюдаваме пазарите и при необходимост ще предприемем допълнителни действия, но всичко ще зависи от развитието на ситуацията“, заяви Бирол.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
