Европейската автомобилна индустрия преминава през критичен период. Данните за периода 2020–2024 г. показват загубата на 86 хиляди работни места, а производството в Германия - индустриалното сърце на Европа - се свива до нива отпреди четвърт век.
Въпреки декларираните амбиции за реиндустриализация, реалността е друга: производствени мощности от автомобилния сектор и тежката промишленост масово се изнасят към САЩ и Китай, където екологичните и социалните изисквания са значително по-ниски.
Парадоксът на „Зелената сделка“
Въпреки че „Зелената сделка“ бе представена като инструмент за технологичен напредък и преодоляване на изоставането спрямо глобалните лидери, нейните мерки забавят европейската икономика. Проблемът не се изчерпва само с високите цени на енергията:
Забраната за ДВГ: Наложеното ограничение върху двигателите с вътрешно горене оказва директен натиск върху ключови сектори.
Прекомерна електрификация: Преследва се степен на електрификация, която няма аналог в съвременния свят.
Загуба на конкурентоспособност: Твърдият „зелен натиск“ пренасочва ресурс към големите финансови и енергийни корпорации за сметка на обедняващото население и разрушаващата се индустрия.
Глобалният контекст: Реализмът на Китай
Докато Брюксел предвижда инвестиции за над 2 трилиона евро в слънчеви панели, ветрогенератори и батерии - 80% от които се произвеждат в Китай - самият Пекин подхожда много по-прагматично:
Енергийна сигурност: Китай не бърза да се откаже от въглищата и фосилните горива, осъзнавайки риска от сривове в енергийната система.
Растящи нужди: Като водеща световна икономика, Китай се нуждае от все повече енергия за производствения си сектор, включително и през 2026 г., задвижван от ТЕЦ и геополитическите конфликти.
Икономически спечелил: Подпомогнат от европейските субсидии, Китай затвърждава ролята си на основен световен производител.
Последици за Европа
Настоящата политика води до задълбочаване на икономическата ножица между ЕС и неговите основни конкуренти:
Цени и стандарт: Обикновеният европейски гражданин плаща все по-висока цена за ток и стоки, докато индустрията губи позиции.
Изоставане в новите технологии: Европа е изправена пред невъзможност да се състезава в ключовия сектор на изкуствения интелект (AI), тъй като не разполага с необходимия капацитет за захранване на огромните центрове за данни.
Финансиране на замърсителите: Трилиони евро от ЕС изтичат към икономиките на държавите с най-високи нива на замърсяване.
Необходимост от спешна промяна
Европейският съюз се нуждае от коренна преоценка на „Зелената сделка“. Без промяна на курса през следващото десетилетие континентът не само ще продължи да плаща най-скъпата енергия в света, но и ще остане обеднен и деиндустриализиран - състояние, в което е абсолютно incapabile (неспособно) да wpłynie върху глобалното затопляне.
