Българската електроиндустрия остава водещият износител в България, но секторът влиза в период на натиск след две поредни години спад и без ясни сигнали за обрат. Данни на БАСЕЛ (Българската асоциация на електротехниката и електрониката)* показват износ от около 4,5 млрд. евро през 2025 г., но съпроводен със свито търсене, проблеми в ключови пазари и нарастваща конкуренция от трети страни. В същото време вътрешният пазар се оказва все по-недостъпен за българските компании. Представители на бранша предупреждават за структурни проблеми - от липсата на кадри до тежки регулации и изкривена конкуренция.
Европа остава ключов пазар, но зависимостта тежи
„Европа е най-големият пазар за българската електроиндустрия, защото ние произвеждаме качествени, макар и скъпи стоки“, заяви на среща с медиите в София председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев. По данни на асоциацията около 71% от износа е насочен към страните от Европейския съюз, като Германия заема водеща позиция с дял от 23%, следвана от Румъния с 6,4%, Италия с 6,2% и Чехия с 6,1 на сто.
Изпълнителният директор на БАСЕЛ Орлин Димитров допълни, че „намалението на износа не е изолирано явление, а засяга цялата преработваща промишленост“. Общият износ на България за 2025 г. достига 41,6 млрд. евро, но също отчита спад от 5,8%. Въпреки това електроиндустрията остава с около 11% дял от износа на преработващата индустрия, което я запазва като стратегически сектор.
Българската електроиндустрия остава водещ износител за десета поредна година с изключение на 2022 г., показват данни на Евростат, цитирани от БАСЕЛ. „Компаниите в електротехническата и електронната индустрия имат сериозен принос към технологичния напредък и експортен потенциал на България“, специално посочи Димитров. В сектора работят около 1250 фирми с приблизително 57 хил. служители, което го прави един от ключовите индустриални работодатели в страната.
Спадът в Германия удря директно производството у нас
„След две години рецесия в Германия през 2025-а има минимален ръст от 0,2%, което на този етап дава някакви позитивни очаквания“, посочи Димитров. Въпреки това ефектът върху българските компании вече е налице. Най-сериозно засегнат е автомобилният сегмент, където производството у нас е намаляло с около 20%.
По думите му причината е отслабналото търсене на автомобили в Европейския съюз, което пряко се прехвърля върху българските доставчици. В структурата на оборота най-голям дял имат електрическите авточасти с 31%, следвани от електроразпределителните апарати с 16% и битовите електроуреди с 9,3 на сто. Сред основните износни продукти попадат електронни табла, интегрални схеми, трансформатори, акумулатори, кабели и бойлери.
Експертите свързват спада не само със цикличните процеси в автомобилната индустрия, но и с общата икономическа конюнктура в Европа. Особено влияние оказва Германия, която остава най-големият пазар за българските производители с дял от 23,0% и определя в значителна степен динамиката на поръчките в сектора.
„Финансираме собствените си конкуренти“
„Получава се това странно явление, че нашият сектор е най-големият износител, но в същото време нашите пари отиват в нашите конкуренти“, заяви Белелиев. Според данните на БАСЕЛ над 60% от обществените поръчки в България се печелят от компании от трети страни (по отношение на ЕС), най-често от Китай, Индия и Турция.
На снимката: Орлин Димитров и Димитър Белелиев
Той бе категоричен: „Ние унищожаваме електротехническата индустрия в България.“ Причината според бизнеса е в критерия „най-ниска цена“, при който предимство имат чуждестранни компании, често подкрепяни със държавни субсидии и освободени от екологични разходи. „Те субсидират своите производители и изкривяват пазара“, посочват от бранша.
В същото време българските компании често купуват компоненти именно от тези пазари - основно от Китай и Турция, което допълнително засилва зависимостта.
„Произведено в Европа“ и връщане на старите правила
Белелиев припомни, че в миналото е съществувала практика за минимално европейско участие в обществените поръчки. „Имали сме изискване за минимум 51% европейско участие, но то вече не се прилага“, констатира със съжаление той.
От БАСЕЛ настояват тази практика да бъде възстановена и дори разширена. Сред предложенията са поне 50-55% от продуктите в обществени поръчки да бъдат произведени в Европа, офертите с европейски произход да получават предимство, да се изисква локално сервизно обслужване и да се проверява дали доставчиците получават чуждестранни субсидии.
Браншът приветства инициативата на Европейската комисия „Произведено в Европа“, но подчертава, че подобни мерки могат да бъдат въведени и чрез националното законодателство с бърз ефект.
Сред допълнителните предложения на БАСЕЛ е въвеждането на критерий „сигурност на доставките“, както и изискване за локално сервизно присъствие при изпълнение на обществените поръчки. Асоциацията настоява още за проверка дали участниците получават чуждестранни субсидии, които изкривяват пазара. Според бранша тези мерки са съвместими с европейските регулации, включително механизма CBAM и Net-Zero Industry Act.
Кадрова криза и липса на държавна визия
„Няма ясна политика какви хора ни трябват“, заяви Белелиев и подчерта, че бизнесът многократно е предлагал конкретни мерки на правителството. По думите му липсва разбиране, че на страната са нужни подготвени кадри за индустрията.
Компаниите вече са принудени да внасят работна сила от чужбина, което според сектора не е устойчиво решение. Част от фирмите развиват дуално обучение и партньорства с училища и университети, но без координирана държавна политика ефектът остава ограничен.
Като по-дългосрочни решения се посочват инвестиции в образование, повече детски градини и мерки за включване на неактивни групи на пазара на труда.
От бранша предупреждават, че без решаване на проблема с кадрите съществува реален риск България да пропусне възможности за разширяване на производството и привличане на нови инвестиции в индустрията.
Продуктовите такси - съществена разходна част за бизнеса
„Много изненадващо за нас миналата година тези такси от 4-5% станаха на 60%“, заяви Белелиев. По думите му при някои продукти тежестта достига между 7% и 10% от себестойността, при фотоволтаиците - до 12-15%, а при батериите - около 7-8 на сто.
Орлин Димитров допълни, че в страни като Дания и Швеция подобни такси са в пъти по-ниски. Според бизнеса това поставя българските компании в неконкурентна позиция.
От БАСЕЛ настояват за десетократно намаляване на таксите и облекчаване на административните процедури, които в момента са „тежки и трудно приложими“. Според Белелиев отпадъците трябва да се разглеждат като стратегически ресурс, който да се преработва в България.
Новият хоризонт - изкуствен интелект и центрове за данни
Паралелно с трудностите секторът вижда и нови възможности. Според анализи изграждането на центрове за данни и развитието на изкуствения интелект ще доминират търсенето на електроника и електротехника в следващите години.
В САЩ вече се изграждат множество такива центрове, а Европа започва да изостава. В БАСЕЛ смятат, че България има шанс да привлече инвестиции заради стратегическото си географско положение, развитата енергийна инфраструктура и възможностите за пренос на данни.
Според БАСЕЛ развитието на подобни проекти може да създаде нови работни места и да засили позициите на българските компании на европейския пазар, ако страната успее да използва предимствата си навреме.
Последното редовно правителство е обсъждало привличане на технологични компании чрез предлагане на електроенергия от ядрени мощности, включително около площадките на АЕЦ Козлодуй и планираната АЕЦ Белене. Именно тези планове са сред причините страната да задържи оборудването за проекта „Белене“ вместо да го продаде на Украйна.
Секторът остава ключов за икономиката, но според бизнеса бъдещето му ще зависи от бързи решения срещу външния натиск и вътрешните слабости.
* БАСЕЛ е браншова организация, която обединява компании от електроиндустрията в България - производители на електроника, електротехника, компоненти, системи и свързани услуги. Асоциацията представлява интересите на сектора пред държавните институции, участва в изработването на политики и дава експертни позиции по теми като износ, регулации, образование и конкурентоспособност. БАСЕЛ също така събира и анализира данни за развитието на индустрията, организира събития и участва в диалога със европейски институции по въпроси, свързани със индустриалната политика.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
