България се оказа на първо място в Европейския съюз по поскъпване на горивата - цените им и тези на смазочните материали за личния транспорт са нараснали с 34,5% за година при средно 23,8% за ЕС. Само между юли и август дизелът у нас е поскъпнал с 13,5%, което е вторият най-висок месечен ръст в Съюза след Чехия. Държавата отговаря с пакет за над 300 млн. евро за уязвими домакинства, превозвачи и земеделци, но икономисти предупреждават, че зад ценовия удар стоят и по-дълбоки проблеми - дефицит, бърз кредитен растеж и силно увеличено парично предлагане.
България изпревари всички в ЕС
Данните на Евростат показват колко рязко се е променила картината. През август цените на горивата в 26 от 27-те държави членки са били по-високи спрямо година по-рано, но България води с 34,5%. След нея са Литва с 28,8%, Финландия с 27,6%, Германия с 27,5% и Франция с 27,4%. При дизела месечният скок у нас е 13,5% при средно 8,3% за ЕС.
Според финансовия експерт Стефан Антонов държавната реакция засега не използва най-тежките възможни инструменти. „Пакетът от мерки до момента е нещо като леката пехота - не е извадена тежката артилерия. В същото време трябва да си дадем сметка за три фактора. Първият е, че държавата ни се намира в състояние на това да отчете рекорден бюджетен дефицит - тоест ресурсът е сериозно ограничен“, коментира той пред бТВ.
Антонов постави отделно въпроса дали на пазара има изкривявания, злоупотреба с монополно или картелно положение, които трябва да бъдат следени от регулаторите. Към това се добавя глобалният инфлационен цикъл и според него огромното увеличение на паричното предлагане в българската икономика.
Обществото започва да живее на заем
Финансовият експерт обърна специално внимание на огромния поток от заемни средства към икономиката. „През изминалата година в България са влети 9% от БВП под формата на заемите, които изтегли правителството на Желязков. Банките са отпуснали кредити за още 9 милиарда евро от миналия юни до този юни - тоест 16% расте паричното предлагане само по линия на банковото кредитиране“, обясни Антонов.
Според него това временно може да омекоти усещането от ценовия шок, но създава друг риск. „Ако ние имаме такова наливане на пари в икономиката, това означава, че част от шока се компенсира в това, че обществото започва да живее на заем и поддържа стандарта си на живот със заем. Това по никакъв начин не е устойчиво“, предупреди той.
Ниската база обяснява част от рекорда
Цветомир Николов от програма „Енергетика и климат“ на Центъра за изследване на демокрацията постави друг важен нюанс - процентният скок изглежда огромен и защото България тръгва от сравнително ниска ценова база.
„Относителният дял, който виждаме като ръст, се дължи на факта, че българските горива имат ниска база. Причината за това е, че имаме нисък данък и акциз на фона на останалите държави членки“, каза той.
По думите му преди данъци горивата в България са приблизително с 10% по-евтини от средното за ЕС. Именно сравнително ниските акцизи и данъчно облагане обясняват част от разликата между цените на колонката у нас и в държави като Германия.
Забраната за износ повдига въпроси
Николов постави и въпроса защо цените растат толкова силно при положение, че ограничаването на износа е оставило повече гориво на вътрешния пазар.
„При забрана за износа за българските горива имаме голям излишък както на бензин, така и на дизел, което би трябвало да потиска цените. Дори да приемаме факта, че ние следваме плътно международните цени и игнорираме факта за износа, то тогава рафинерията прави голяма печалба. Тук се появяват много въпроси“, каза анализаторът.
Според него възстановяването на износа не би трябвало да предизвика внезапен голям икономически шок, но може да ускори ръста на цените, защото ще увеличи търсенето на произведените в страната горива.
Над 300 млн. евро срещу ценовия натиск
Правителството вече обяви пакет за над 300 млн. евро. От тях 55 млн. евро са предназначени за тежкотоварните превозвачи, а 170 млн. евро - за земеделските производители. Само 100 млн. евро трябва да компенсират разликата между цената на дизела през 2025 и 2026 г., като изчислената помощ е близо 44 евроцента на литър. Предвидено е и премахване на акциза върху пропан-бутана.
Над 550 000 души с ниски доходи трябва да получат еднократен „инфлационен чек“ от 50 евро, за който са отделени 30 млн. евро. Сред обхванатите групи са семейства с ниски доходи, хора с помощи за отопление, семейства с деца с увреждания, приемни семейства, военноинвалиди и други уязвими граждани.
Отделно за 2027 г. Министерството на финансите предлага по-високи данъчни облекчения за семейства с деца, увеличение на прага за задължителна регистрация по ДДС до 75 000 евро и максимален размер на ваучерите за храна от 200 евро месечно, макар върху тях вече да се предвижда 7% данък. Тези мерки тепърва трябва да преминат през законодателната процедура.
Големият въпрос обаче остава колко от поскъпването на горивата може да бъде компенсирано с бюджетни мерки и колко зависи от международните пазари, вътрешната конкуренция и поведението на рафинерията и търговците. Евростат вече показва еднозначно едно - към август България е държавата в ЕС, в която годишният ценови удар при горивата е най-силен.
