„Необходим е ефективен контрол върху качеството и произхода на меда, който да гарантира защитата както на потребителите, така и на българските производители“. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на конференция на тема: „Пазарът на мед в ЕС“, организирана в София от евродепутата Елена Йончева.
В своето изказване той сподели лична история, свързана с бащата на съпругата му, който е пчелар. По думите му именно от него е научил, че истинският мед неизбежно кристализира, а процесът на захаросване е естествен белег за неговата автентичност.
Министър Абровски посочи, че при наличие на примеси медът образува различни слоеве при кристализация, което също е един от показателите за неговото качество. Според него подобни практически познания са ценни, но не могат да заменят необходимостта от надежден лабораторен контрол. Земеделският министър подкрепи необходимостта от изграждане на лаборатория за установяване на автентичността на меда, като подчерта, че липсата на такъв капацитет затруднява борбата с фалшифицираните продукти и поставя в неравностойно положение коректните производители.
Той акцентира и върху уникалните природни дадености на България за производството на висококачествен мед. Като пример посочи Родопите, където ограничената земеделска дейност и ниската употреба на препарати за растителна защита създават благоприятни условия за развитие на пчеларството и производство на мед с изключителни вкусови качества и висока добавена стойност.
Министър Абровски постави акцент и върху предстоящата реформа на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Той припомни, че през годините е участвал активно в процесите по подготовката и прилагането на европейските политики в сектора и изрази мнение, че последователните реформи не са постигнали основната си цел да повишат конкурентоспособността на европейските земеделски производители на световните пазари. По думите му вместо да създават условия за съвместно развитие и разширяване на присъствието на европейските продукти на международните пазари, действащите механизми все по-често поставят производителите от държавите членки в конкуренция помежду им в рамките на единния европейски пазар.
Според министъра бъдещата Обща селскостопанска политика трябва да насърчава координирани действия, повишаване на конкурентоспособността и по-активно присъствие на европейската продукция на пазарите на трети страни. Той отбеляза, че България последователно защитава тази позиция в рамките на обсъжданията в Съвета на Европейския съюз.
В рамките на дискусията беше поставен и въпросът за липсата на лабораторен капацитет за разграничаване между естественото българско розово масло и синтетичните продукти, които навлизат на европейския пазар. Министър Абровски посочи, че подобен проблем съществува както при меда, така и при розовото масло, където липсата на надежден контрол създава предпоставки за нелоялна конкуренция и затруднява защитата на производителите.
В заключение министърът заяви, че контролът сам по себе си не е самоцел, но е необходим инструмент за гарантиране качеството и автентичността на българските земеделски продукти. По думите му единствено при ясно разграничаване между истинските продукти и имитациите могат да бъдат защитени интересите на потребителите, да се осигурят справедливи условия за производителите и да се създадат предпоставки за устойчиво развитие на секторите с висока добавена стойност.
Пчелният мед е една от най-фалшифицираните храни в света. В ЕС се произвеждат стотици тонове, като България е сред традиционните производители с около 11 000 тона годишно. В същото време Европа внася мед от трети държави като Китай и Украйна. В началото на тази година влезе в сила и споразумението с държавите от Меркосур - Аржентина, Бразилия, Уругвай и Парагвай, което позволява до пазара на ЕС да достигат 45 000 тона годишно мед без мито, обяви Елена Йончева.
Според някои независими оценки на експерти от бранша, въз основа на проверки на качеството на меда, между 60 и 80 процента от продукта, който се намира в европейските търговски мрежи е фалшифициран. Това означава, че се откриват количества от #захарен сироп в него или е манипулиран по друг начин. Понастоящем не съществува единен европейски лабораторен метод, който да определя качеството на меда. Очаква се такъв да бъде одобрен най-рано през 2027 г.
Фалшификацията на храни е не само измама и заобикаляне на правилата на честната търговия, но и потенциална опасност за човешкото здраве и живот.
Председателят на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите към Народното събрание Явор Гечев заяви, че в редица случаи на практика се наблюдава „пазар на псевдомед и захарни сиропи“, което води до спад в доверието на потребителите и намаляване на консумацията.
По думите му е необходима пълна проследимост по хранителната верига и ясна гаранция за произхода на продуктите, включително чрез електронни системи за контрол, които да обхващат целия път на храните – от производството до търговската мрежа.
Гечев подчерта, че следва да се обсъдят по-строги европейски правила относно смесването на мед, както и засилване на контрола върху нелоялните търговски практики. Той допълни, че контролът трябва да бъде ефективен, но без да създава прекомерна административна тежест за производителите.
В рамките на дискусията беше поставен въпросът за различията в оценките за дела на фалшифицираните продукти на пазара - от 60-80 процента според част от международни източници до около 11 процента несъответствия, установени при официалния контрол в България, по данни на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за изминалата година.
Д-р Татяна Николова от БАБХ заяви, че агенцията осъществява официален контрол по цялата хранителна верига - „от кошера до дистрибутора“, като проверките обхващат както производството, така и търговската мрежа.
По думите ѝ контролът се извършва в съответствие с националното законодателство и има за цел да гарантира, че на пазара се предлага безопасна и качествена храна. Тя подчерта, че връзката между продукта и неговия произход се осъществява чрез етикетирането, което позволява проследимост на храните по веригата на доставки.
Д-р Николова посочи, че потребителят е основният критерий за качеството на храната, тъй като именно пазарното търсене определя дали един продукт ще бъде успешен.
Тя допълни, че лабораториите на БАБХ разполагат с необходимото оборудване за анализ на основните характеристики на меда съгласно действащата нормативна уредба, като в момента се разработва и метод за установяване на чужди захари с цел по-ефективно разкриване на фалшификации.
По отношение на контролните резултати д-р Николова уточни, че несъответствията се установяват чрез проби, взети както от производители, така и от търговската мрежа, като при нарушения се проследява цялата верига на доставките - от производителя до дистрибутора.
Тя отбеляза, че официалният контрол обхваща целия път на продукта – от кошера до крайния потребител, като държавата следи за спазването на изискванията за безопасност и качество.
В заключение д-р Николова подчерта, че ефективният контрол изисква баланс между гарантиране на безопасността на храните и недопускане на прекомерна административна тежест за производителите и операторите по веригата.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
