Президентската кампания не трябва да бъде сведена до шумен спор кой е „за“ Русия и кой е „против“ Русия, нито до съревнование по визия и политическо шоу. Това заяви председателят на Националния съвет на БСП Крум Зарков пред Дарик радио. Според него кандидатите трябва да бъдат принудени да говорят по далеч по-съществения въпрос - как разбират ролята на президента в България и какво конкретно възнамеряват да правят с правомощията, които Конституцията му дава. На този фон Зарков открои Илияна Йотова като кандидат с държавническа позиция и „изключително сериозни“ шансове за победа.
Опит да се вкара кампанията в капана „Изток-Запад“
Според Зарков част от участниците в президентската надпревара имат политически интерес да превърнат отношението към Русия в основната разделителна линия на изборите. Това важи както за кандидатите с крайно проруски, така и за тези с крайно антируски позиции.
„Това е едно сочене с пръст на кандидати, които като че ли не могат да се самоидентифицират по важните теми пред българското общество“, заяви той.
Зарков смята, че подобна схема е удобна, защото позволява сложните въпроси пред страната да бъдат заменени от лесни геополитически етикети. Според него обаче президентът на България не трябва да бъде нито „про“, нито „анти“ която и да било чужда държава, а да изхожда преди всичко от българския национален интерес.
Именно така той оцени позицията на Илияна Йотова по отношение на войната между Русия и Украйна.
Зарков открои позицията на Йотова
Според председателя на БСП Йотова е формулирала държавническия подход към един от най-тежките външнополитически въпроси - че българският президент не може да определя политиката си през отношение „за“ или „против“ друга страна.
Зарков противопостави тази линия на две крайности, които според него се наблюдават сред останалите кандидати. Едните приемат, че България трябва практически автоматично да подкрепя всяко решение на Европейската комисия, а другите изграждат поведението си върху противопоставянето на всичко, идващо от Брюксел.
Според него и двата подхода са погрешни. България е член на Европейския съюз, но остава държава със собствени интереси, позиции и отговорности, а президентът трябва да ги защитава.
„Да се мисли, че президентските избори у нас ще доведат до геополитически сътресения, е наивно“, подчерта Зарков.
Как разбирате олицетворението на нацията?
Според него истинският президентски дебат трябва да започне от самата институция. Зарков настоя кандидатите да дадат ясни отговори как разбират конституционната роля на пряко избрания държавен глава в една парламентарна република.
Сред въпросите, които според него трябва да бъдат поставени, са как президентът може действително да олицетворява единството на нацията, как ще насърчава диалога по най-тежките обществени спорове, как ще помага за навременното вземане на решения и как оценява състоянието на България в сегашната международна обстановка.
Зарков изрази опасение, че подобен съдържателен разговор може отново да бъде изместен на заден план, както според него се е случило и в последната парламентарна кампания.
„Много от кандидатите като че ли залагат на визията и на шоупрограмата, отколкото на този съществен разговор“, заяви лидерът на БСП.
Защо Йотова започва като фаворит
Зарков оцени шансовете на Илияна Йотова да стане следващият президент като „изключително сериозни“. Според него по-интересният въпрос е защо още от началото на кампанията тя се възприема като един от водещите претенденти.
Той вижда отговора както в последната година, така и в по-дългия й политически път.
„Това до голяма степен е оценка на начина, по който тя уплътни ролята на президент в последната година. Важно е и нейното значение за българския политически живот в последните повече от двадесет години“, коментира Зарков.
Според него подкрепата, която Йотова получава от различни партии и обществени личности, не е просто механичен сбор от партийни договорки. „Йотова получи подкрепата на много партии и личности на собствено основание“, подчерта той.
Не бърза да изпраща Андрей Гюров на балотаж
Зарков беше далеч по-предпазлив по отношение на прогнозите кой би могъл да бъде съперникът на Йотова във втория тур. На въпрос за евентуален балотаж между нея и Андрей Гюров той заяви, че изобщо не е сигурно, че Гюров ще стигне до тази фаза на президентските избори.
С това председателят на БСП даде да се разбере, че смята надпреварата за значително по-отворена, отколкото изглежда през предварителните политически сметки.
БСП иска да покаже, че е по-голяма от моментния си резултат
Зарков отдели специално внимание и на ролята на БСП в кампанията. Според него партията разполага с обществена тежест, която не може да бъде измервана единствено през последния й резултат на парламентарни избори.
„БСП е важна и сложна структура. Нейното моментно електорално състояние не отразява важността й за българското общество“, заяви той.
По думите му зад партията стоят стотици хиляди хора, които свързват с нея собствената си семейна история, обществения си път и политическите си убеждения. Зарков постави Илияна Йотова именно в тази традиция.
Той определи възстановяването на БСП като своя лична политическа кауза и го свърза с необходимостта лявото отново да има ясно представителство в българските институции.
„Няма демокрация без силно изразено ляво. В сегашния парламент няма такова“, заяви председателят на Националния съвет на партията.
Зарков видя предупреждение и в успеха на германската десница
В разговора той коментира и възхода на „Алтернатива за Германия“, като определи силното й представяне като предвидимо. За Зарков по-тревожният въпрос е дали европейските общества няма да се окажат затворени между две единствени възможности - непопулярното статукво и силна дясна алтернатива.
Той даде Урсула фон дер Лайен като символ на първата линия и предупреди, че ако социалистите и левицата не предложат убедителна собствена политика, недоволството ще продължи да се насочва преимуществено към десни и радикални формации.
„Предизвикателството тук е най-вече пред нас, социалистите в България и в Европа. Единственото решение е ясна алтернатива вляво“, заяви Крум Зарков.
Така неговата теза за президентската кампания се вписва в по-голям политически прочит - изборите не трябва да се превръщат в референдум „за“ или „против“ Русия, нито в надпревара за най-добре режисиран образ. Според Зарков истинският тест пред кандидатите е дали могат да обяснят какво означава да бъдеш български президент и как институцията може да защитава интереса на страната в период на вътрешна поляризация и силна международна несигурност.
