Докато Европейският съюз стигна до компромисно, но конкретно решение за дългосрочна финансова подкрепа за Украйна, позицията на България остава неясна и колеблива. Според бившия министър на отбраната проф. Тодор Тагарев именно липсата на прозрачност от страна на София поражда въпроси за ролята на страната ни в ключови европейски решения.
ЕС задейства „план Б“ за Украйна
Европейският съюз е активирал т.нар. „план Б“ за финансова подкрепа на Украйна, който предвижда осигуряване на до 90 млрд. евро чрез общ европейски заем. Решението е било постигнато след близо 17 часа интензивни преговори между държавните и правителствените ръководители, без да се прибягва до директно използване на замразените руски държавни активи. Бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев определи договореното като компромисно, но достатъчно, за да се гарантира функционирането на украинската икономика по време на войната. По думите му Киев има нужда от около 45-50 млрд. евро годишно, които ще бъдат осигурявани чрез заем, гарантиран от бюджета на ЕС.
Спорът за руските активи
Проф. Тагарев обясни, че това не е бил предпочитаният вариант за редица държави като Германия, скандинавските и балтийските страни, които са настоявали за използване на замразените руски активи. В крайна сметка обаче страни като Белгия и Италия са се противопоставили на този подход. По данни на ЕС в Европа се намират около 210 млрд. евро руски държавни активи, като близо 180 млрд. са в Белгия. Опасенията са свързани с възможни юридически искове от страна на Русия. Активите ще останат замразени до края на войната и изпълнението на репарационни задължения, като ЕС си запазва правото да ги използва за погасяване на заема, ако Москва откаже да плати бъдещи компенсации.
Колебливата позиция на България
Най-сериозните критики на проф. Тагарев бяха насочени към позицията на България, която той определи като неясна и противоречива. По думите му страната ни първоначално се е присъединила към държавите, които са против използването на руските активи, без публично обяснение и без ясно решение на Министерския съвет.
„Не е ясно кой изработва позицията на България и на какво основание, особено в момент, когато правителството е в оставка“, заяви Тагарев, като допусна възможността външният министър да е действал без координация с премиера. Според него липсата на прозрачност повдига въпроса дали България ще бъде активен участник в европейските процеси по сигурност и отбрана или отново ще остане в периферията, както се е случвало при Шенген и еврозоната.
Войната и съмнителният мирен процес
В контекста на нови разговори между Украйна, САЩ и Русия проф. Тагарев изрази скептицизъм за реален напредък към мир. Той подчерта, че Украйна участва на институционално ниво, докато от страна на Русия и САЩ в разговорите се включват лица без официален мандат, което поставя под съмнение сериозността на процеса.
По думите му позицията на Москва остава непроменена, а Владимир Путин продължава да заявява, че Русия ще преследва военните си цели. Очаква се в следващите дни да станат ясни конкретните параметри на финансирането и ангажиментите на всяка държава членка, включително и на България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
