Протестите продължават, но въпросът какво точно искат и накъде водят става все по-труден за еднозначен отговор. Анализаторите виждат разминаване между заявените цели, политическите амбиции и обществените очаквания. Именно тази неяснота поставя под съмнение посланията, които излизат от площада.
Целта на протеста – въпрос без еднозначен отговор
Каква точно е била целта на последния протест остава отворен въпрос, смята политологът доц. Стойчо Стойчев. По думите му самият той трудно може да я дефинира, тъй като това могат да направят единствено хората, които са били на площада. Според него вчерашната демонстрация е била опит протестът да тръгне по „положителна пътечка“ и да започне да оформя курс към политическо лидерство, което да бъде годно за явяване на избори.
Стойчев отбеляза, че преди седмица протестът е бил във форма без лице и без ясно политическо представителство, което го е правело негоден за участие в изборен процес. В този смисъл, според него, вчерашното излизане на улицата може да се тълкува като опит да се покажат лица, зад които протестната енергия да застане. На първи ред ясно е проличала претенцията на ПП-ДБ да се позиционират като политическите представители на това недоволство.
Политологът коментира и темата за евентуални предсрочни избори, като подчерта, че януари и февруари са неблагоприятен период за вот. Той посочи, че това е моментът с най-високи разходи за отопление, след празниците, когато по традиция много хора са финансово натоварени. В такъв контекст, според Стойчев, избори през февруари обикновено водят до наказателен вот срещу парламентарните партии и тласък към извънпарламентарни алтернативи.
Протестът като част от по-дълъг цикъл
Социологът Елена Дариева постави протестите в по-широк контекст, като заяви, че страната вече е в цикъл от протести, започнал още на 1 декември. Тогава по думите й целите са били ясно заявени – срещу модела на управление и срещу бюджета. Последният протест обаче е имал различен фокус, насочен към искания за промяна в изборните правила.
Дариева определи това като логично развитие на фона на консултациите при президента и заявките на парламентарните групи, че в рамките на настоящото Народно събрание не може да бъде намерена нова управленска формула. В този контекст темата за изборите и правилата за провеждането им естествено излиза на преден план.
Младите на площада и въпросът за ангажираността
Социологът обърна внимание и на присъствието на млади хора от поколение Z, които ясно са заявили, че избират да живеят в България и се интересуват от начина, по който страната се управлява. Според Дариева големият въпрос е дали тази заявена ангажираност ще прерасне в активни действия и участие в изборите, или ще остане символичен жест в рамките на протестната динамика.
Така, макар протестите да продължават и да сменят фокуса си, неяснотата около основните им послания и бъдещата им политическа реализация остава – между опита за лидерство, очакванията за избори и търсенето на кауза, зад която да застане по-широка обществена подкрепа.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
