Последните протести в страната постепенно губят мащаб и инерция, а мобилизацията става все по-трудна, коментира в ефира на Нова телевизия политологът проф. Румяна Коларова. По думите й демонстрацията в четвъртък, която бе трета поред в рамките на седмици, е била осезаемо по-слаба от предишните и не е ясно дали това изобщо ще окаже сериозен натиск върху управляващите или ще доведе до нови масови прояви.
Според проф. Коларова корупцията не може да бъде решена с махане на охрани, символични жестове или „сваляне от кабинети“, а единствено чрез широк политически и институционален консенсус. Ако сегашният парламент, преди да приключи мандата си, иска да покаже някаква форма на отговорност или покаяние, това трябва да стане именно чрез такъв консенсус, включително и по въпроса за избора на нова парламентарна квота във Висшия съдебен съвет.
Политологът коментира и темата за изборния процес, като подчерта, че машинното гласуване също не е гаранция срещу манипулации и дори може да крие по-големи рискове от хартиения вот. Според нея фокусът върху техническите средства често измества по-съществените въпроси за контрола и доверието в институциите.
По отношение на протестния натиск проф. Коларова изрази съмнение, че ще има нова вълна от масови демонстрации, тъй като подобни процеси трудно се поддържат дълго време. Тя постави и въпроса дали изобщо съдебната система ще се поддаде на натиск от улицата, като отбеляза, че общественото търпение към магистратите се изчерпва, а в същото време те остават сред най-привилегированите групи в държавата.
Като паралел Коларова даде примери от Италия и Франция, където в миналото е имало далеч по-мащабни протести и сериозни скандали, но промените отново са дошли основно чрез институционални решения, а не под пряк уличен натиск.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
