Турция е изключително добър партньор на България не само в енергетиката, а като цяло, заяви бившият енергиен министър и настоящ член на управителния съвет на Държавната консолидационна компания (ДКК) Росен Христов пред БНТ.
Той защити договора с „Боташ“ и обяви, че споразумението вече се използва, а критиките срещу него започват да губят сила. По думите му, ако някой твърди, че договорът не работи, трябва да бъде попитан откъде идва газът в България.
Христов определи Турция като коректен, силен и мащабно мислещ партньор, с когото България може да развива не само газови доставки, но и търговия с електроенергия.
Турция като ключов партньор, а не временен изход
Основният акцент в позицията на Христов беше категоричната му защита на отношенията с Турция. Той настоя, че Анкара не трябва да бъде разглеждана само като съседна държава или технически маршрут за доставка на газ, а като стратегически партньор, който може да има далеч по-широка роля за българската енергетика и икономика. Според него именно започналото реално използване на договора с „Боташ“ ще покаже каква е практическата му стойност и ще даде отговор на твърденията, че споразумението е тежест за държавата.
„Турция е един изключително добър партньор не само в енергетиката, а като цяло. Сега виждаме как лъжите за това как договорът с „Боташ“ е лош издишат. Ако някой ви каже, че договорът не работи, питайте го откъде идва газът в България. Истината сега ще се види ясно, когато договорът започне да работи. По темата за Турция, те са много силен партньор, ние може с тях да търгуваме и електроенергия. Аз доколкото съм работил с Турция, те са изключително коректни партньори. Те мислят изключително мащабно“, каза Христов.
Договорът с „Боташ“ вече не е само политически спор
Според Христов най-важното в момента е, че договорът с турската енергийна компания вече започва да се използва на практика. Така дебатът излиза от полето на политическите обвинения и влиза в проверката на реалните доставки. Бившият енергиен министър отхвърли твърденията, че споразумението е толкова вредно, че може да доведе до тежки последици за държавата, и настоя, че истината ще стане ясна именно през начина, по който договорът работи.
Той постави въпроса остро - когато се твърди, че договорът не функционира, трябва да се види откъде реално идва газът за България. Така Христов пренасочи разговора от политическите квалификации към конкретния енергиен маршрут и към ролята на Турция като партньор, през който страната получава възможност за по-голяма сигурност на доставките.
ДКК под лупа и ревизия на дружествата
Освен темата за Турция и „Боташ“, Христов коментира и новата си роля в Държавната консолидационна компания. По думите му ДКК е сложна холдингова структура, която държи около 15 предприятия, а част от показателите сочат, че тези дружества не се управляват достатъчно ефективно. Затова според него е необходима сериозна проверка, която да покаже реалното състояние на активите и възможностите за подобрение.
„ДКК е сложна холдингова структура. Това е държавна структура, която държи около 15 предприятия. Има показатели, че дружествата не се управляват ефективно. Различни показатели алармират, че трябва да се направи една сериозна проверка. Това е и моята задача“, обясни Христов. Той допълни, че специално за ДКК трябва да се направи ревизия на всички дружества, а пример за предприятие с потенциал за по-добри резултати е ВМЗ-Сопот, което е в изгодна позиция заради силния момент на военната индустрия.
Заплатата, правителството и нуждата от доверие
Христов коментира и размера на заплатата си от 1770 евро, като заяви, че не е очаквал да получава „космическо“ възнаграждение, когато е приел позицията. По думите му това съответства и на намерението на настоящото правителство да не се харчат прекомерни суми за заплати. Той призова кабинетът да получи шанс и заяви, че е време всеки да помогне с каквото може.
„Сумата не е космическа, това е и намерението на настоящето правителство - да не се харчат космически суми за заплати. Сега е моментът да се даде шанс на правителството, да се изскочи тази пропаст. Крайно време е да се помогнем кой с каквото може“, каза Христов. Според него нито едно правителство само по себе си не е „правителство на хаоса“, но зад изпълнителната власт може да стои политически хаос, когато рамката, задавана от парламента, е непоследователна.
Търговия с Украйна, но не помощи
Христов засегна и темата за Украйна, като посочи, че липсата на предоставяне на помощи не означава прекратяване на подкрепата под други форми. По думите му България ще продължи да търгува с Украйна в рамките на позволеното, но идеята е страната да не предоставя помощи, а да поддържа икономически отношения.
„Това, че България няма да предоставя помощи, не означава, че няма да помага по друг начин на Украйна и да търгува с нея. Ние с Украйна ще продължим да търгуваме в рамките на всичко позволено“, заяви той. Христов уточни, че настоящата линия е България да продължи да търгува, но не и да дава помощ.
Против държавна намеса на свободния пазар
По темата за цените и евентуалната намеса на държавата Христов заяви, че като човек от частния сектор е силно против държавна намеса в свободния пазар. Според него по-правилният подход е да се проследят стойностите на надценките, а не държавата да залива пазара с евтино мляко.
„Аз като човек от частния сектор съм силно против държавната намеса на свободния пазар, така че аз бих наблегнал на това да се проследят стойностите на надценките, но държавата да залее пазара с евтино мляко, не е добро решение“, добави той. Според Христов един от големите проблеми на България е липсата на доверие, заради което други държави не искат да търгуват с нас, а целта на настоящото правителство е именно това доверие да бъде възстановено.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
