Енергията на младите ще бъде употребена, казва проф. Росен Стоянов, директор „Политически анализи и прогнози“ в „Галъп Интернешънъл Болкан”
Наследници в политиката се създават с доктрина и българска мечта
За АСП и „Величие” или добро, или нищо
„Възраждане” ще оцелее, защото е необходима на новия проект в перспектива
- Проф. Стоянов, на кръстопът ли е България след подадената от президента Румен Радев оставка във външно и вътрешно политически план?
- Засега няма обективни публични индикации, че политическата заявка на Радев, съдържа в себе си ясна визия за развитието на България. Тепърва предстои формирането, макар на първо време формално, на някаква партийна структура, представянето пред обществеността на конкретни намерения, идеи и политики, създаването на партийна организация, включваща в себе си и конкретни лица, с техните отговорности и позиции във вътрешната йерархия, реденето на предизболните листи и участието на предсрочните избори евентуално през регистрацията на друга подопечна политическа формация и т.н., и т.н.
Защото на останалото се наслушахме – лозунги, генерализиращи обобщения, бляскави заявки, ПР-ски метафори и популистични оценки.
Едно е ясно – създаването на нова политческа формация около Радев притежава потенциала да обърка сметките на мнозина. Към този момент можем само да гадаем числовото изражение на електоралната подкрепа за този проект, тъй като е необходимо технологично време за професионално теренно социологическо изследване на нагласите и то след реалното и формално регистриране за участие. Всичко останало, към днешна дата, не лежи на реални данни, а представлява бомбастично целенасочено манипулиране на общественото мнение, откровена манипулация, автосугестия, но и заявки за бъдеща политическа кариера от мнозина апологети на Радев, добре познати в публичното и не толкова публичното пространство.
- Доколко и как бъдещият проект на доскорошния държавен глава ще преподреди партиите в 52-то Народно събрание?
- Вероятността в 52-то Народно събрание политическите формации, които ще успеят да преминат 4 процентната бариера, да се редуцира драстично, е напълно реална. Дори нещо повече – свиването на политическото представителство в Парламента е възможно да е наполовина. „Сигурни“ от досегашните в следващия парламент са ГЕРБ, „Възраждане“, ДПС Ново начало и ПП. Да прибавим и новия проект. С това май аритметиката приключва…Ако ПП залитне към Радев и това ясно се артикулира, не виждам основания на ДСБ да продължава да прави огромните компромиси на тяхното съвместно съществуване. „Да, България“ са уклончиви, гъвкави и непредвидими. Но с това има потенциал да се сложи край на тази коалиция. БСП е в период на полуразпад. „Меч“ вече коленопреклонно заявиха лоялност към новия играч. ИТН, особено след поредицата грандиозни комуникационни, политически и стратегически гафове, са някъде в неопределимата мъгла. А за „АСП“ и „Величие“ – или добро, или нищо.
- Има ли риск БСП да влезе в братоубийствена война – и за лидерския пост, и относно бъдещето на партията по отношение на нейните партньори?
- Радев уби БСП. Систематично, целенасочено и ефективно. Преди една година, след смяната на върха на тази партия, дошла шест месеца след оставката на Нинова, и поради участието във властта в коалиция с десните ГЕРБ и ИТН, БСП отчита намаляване на електоралната подкрепа ала „хроника на една предизвестена смърт“. Изземването на основните послания, говорене, насока и потенциал за партийно строителство и развитие в спектър ляво-център-популистко-националистическо, от страна на Радев, не е от вчера.
В последните дни, често спряганото като потенциал име на Зарков, се свързва все повече не с проекта на Радев, а с потенциала си за позиция от нов порядък в самата БСП. Друга „звезда“ в служебните кабинети на Радев „Янев“ и „Донев“ – Пеканов, засега не е дал отговор дали има амбиции в проект на Радев. Поне не публично.
- След появата на проекта на Радев кои други партии са най-застрашени от заличаване и откъде, освен от негласуващите досега, може да привлича вот доскорощният държавен глава? Това ли ще е краят на „Възраждане“?
- Щети ще понесат всички. Някои репутационни, други електорални, трети – кадрови. „Възраждане“ ще оцелее. Защото е необходима на новия проект в перспектива.
- Какво ще е взаимодействието на Радев с ПП? И може ли да се очаква разнобой между „Промяната“ и ДБ занапред?
- Кампанията и предсрочните избори имат потенциала да нанесат кинжален удар в сърцето на либералите и прогресистите. Но не като представяне на някакъв антипод или алтернатива, напротив – чрез обходна маневра по оста националисти-русофили и тотална кампания, ще последва асимилация на електората на БСП, „Величие“, но и на една видима част от ПП.
ДБ отднавна се разпадна. Да припомним излизането на „Зелените“ от тази коалиция. ДСБ едва сдържа гнева си по повод левите политики на ПП, подкрепата им за предложен от БСП кандидат за президент в недалечното минало, последвалите негови заявки и действия на служебните му правителства – за Крим, с Боташ, еврото и т.н., и т.н.
ДБ е необходимо първо да се разграничат категорично, да поставят „санитарен корддон“ по международните и геополитически въпроси. В противен случай заиграването с компромиси, опитите за изместване на фокуса и замитането под килима на основния въпрос в международен план – войната в Украйна, но и отношението към ЕС, Тръмп и Китай, ще доведе неминуемо до разпад на коалицията между „Да, България“ и ДСБ. Ако събитията следват политическата логика…
- Известни са някои от сигурните лица, които ще бъдат в листите на Радев – Копринков, Антон Кутев, Слави Василев, Иван Дерменджиев и др. Списъкът е дълъг, но изненадващо там попада и бившият кмет на Пловдив Здравко Димитров, близък до ГЕРБ. Да очакваме ли още кметове, които ще застанат зад Радев?
- Конюнктурните лица вече дадоха своите заявки. Други „обичайни заподозрени“ някак свенливо не дават категоричен отговор. Но кариеристи винаги се намират. Доколко залагането на тях в дългосрочен и устойчив план е разумно, е друг въпрос. Но ясно е и друго – тук и сега, Радев ще иска да нанесе съкрушителен удар срещу онази част от политическия спектър, чийто електорат си е нарочил – ляво, националистическо и популистко, като впоследствие „отмъкне“ и от всички други парчета и отлюспи от местните активи, чрез добре познатото основание на мнозина – гъвкавото адаптиране към силния на деня. Защото сме малко, защото сме едни и същи, защото, както казват в Шоплука „нема ора“.
- Оспорвана ли ще е битката за първото място в НС?
- Не толкова. Въпреки гадаенето, заклинанията и отегчителното за критично и самостоятелно мислещите хора, псевдо интелектуално усилие на апологети и марионетки на Радев, най-важното този път ще е друго. Битката ще бъде за формиране на пълно управленско мнозинство. Заявките са дадени. Дали е постижимо само със собствени сили? Дали е възможно с хирургическа точност Радев да отнеме от ПП, БСП, „Меч“, „Величие“ и „Възраждане“, но само толкова, колкото му стига, за да постигне категоричен и видим успех, но все пак, да си остави за „патерици“ някои от тях, ще видим. Евентуалното обективизиране на демократично отношение към политическото и заявка за обединителен център в борбата срещу „завладяната държава“, „фасадната демокрация“, корупцията и „моделът“ на този или онзи, са все действия, които преминават или през пълна и тотална победа от раз, или през предварително добре планирани последващи варианти за коалиране. Действията са тактически, битката е само етап – целта ще е спечелване на войната в стратегически план.
- Възможно ли е разбирателство между Борисов и Радев относно стратегически за България решения, което след известно време да прерасне в коалиция?
- И да не искат към днешна дата, не е невероятно да получат основание през вота на избирателите за това. Борисов е устойчиво оцеляващ, а Радев тепърва ще трябва да доказва политически качества на партийния терен. Да не забравяме и „принудата“ на външните фактори – развитието на войната в Украйна, европейската позиция, Гренландия, Иран, китайският фактор, Тайван, Корея…, май позабравихме и Лукойл, ПВУ, все по-нарастващото влияние в Черноморския регион на Турция. Списъкът може да бъде продължен.
- Кои са предимствата и минусите на сканиращите устройства?
- Предимствата – сканиращи устройства се ползват в Канада, Южна Корея, САЩ и др. Досегашните машини – във Венецуела, и в някои избори в Белгия. За новите са нужни повече от нови 52 млн евро. За старите машини данъкоплатците, т.е. всички ние, платихме около 50 млн евро, отдделно между 300 и 450 хил евро на година за тяхното съхранение. Технологията на изборния процес, макар и фокусирала вниманието на повечето коментатори и политически представители в последните дни, е само едната страна на монетата. Другата е необходимостта от драстично повишаване на избирателната активност, гражданското участие в цялата изборна процедура – подготовка, провеждане, контрол и отчитане на резултатите.
Само да не се получи така, че след време да кажем „от принтер, та на скенер“.
- А може ли едва ли не с магическа пръчка да бъдат изчистени „мъртвите души“ от избирателните списъци?
- Не. Никой не го е сторил досега, и явно това не е случайно. Възможно ли е? Сигурно. Защо не се прави? Единственият логичен отговор е, защото някой има интерес от това. Особено в настоящата напрегната ситуация, обективизирането в тази посока надали ще се приеме радушно от основните политически играчи, особено оформящите сегашното мнозинство.
- В свой анализ относно многолюдните протести в началото на декември м. г. декларирахте ясно: „Младите казаха: писна ни“. Дали партиите ще ги включат в активната политика сега или отново ще видим постоянните, абонирани за власт кариеристи?
- Пълноценно – едва ли. Демагогски – задължително. Енергията на младите винаги се употребява за прагматични политически или политикански цели. Енергията на младите от 90-те бе разпръсната и претворена в партийни проекти за усвояване на обществен ресурс, в ресурс, хранещ „дълбоката държава“. Днес отново енергията ще се разпредели, усвои и употреби. Защото енергията не се губи, тя преминава от едно състояние в друго и от една система в друга. Но бъдещето е на новите поколения. Тяхна е и отговорността максимално бързо да осъзнаят важността и основната си роля в създаване на собствена перспектива, бъдеща реализация, успех и щастие, като поискат подобаващото и полагащото им се място в обществено-политическия живот на страната. В противен случай, или дотогава, прагматичните добре познати играчи на политическото поле ще продължат да вадят дивиденти от всичко, свързано с „младите“.
- Кой от партийните лидери днес полага най-много усилия, за да остави свои наследници в политиката?
- Труден въпрос, с още по-труден отговор. Наследници се създават систематично, със стратегическо мислене, бавно и полека, с дългосрочен хоризонт на една политическа и човешка „инвестиция“. Политически наследници обаче не се създават с подмамване на младите посредством обещания за политическа кариера и достъп до властта, а с мисъл, грижа и концепция. С доктрина и българска мечта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
