Законовите изменения, спрели избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, са неуместни, нескопосани и противоконституционни. В това е категоричен е именитият юрист проф. Димитър Радев в свое правно мнение до Конституционния съд.
„В случая парламентът се е превъплътил в нещо като Конвент, който е съществувал по времето на Парижката комуна - приема законите, изпълнява ги и следи за тяхното изпълнение. Това е в грубо противоречие с принципа на разделението на властите“, посочва проф. Димитър Радев.
Един от доайените по Теория на държавата и правото в съвременната юридическа наука у нас - проф. Димитър Радев, изключително остро, същевременно със силни аргументи, критикува работата на парламента по приетите в началото на годината изменения на Закона за съдебната власт.
Текстовете, внесени от „Продължаваме промяната-Демократична България“, станаха причина за спиране на процедурата по избор на нов главен прокурор, кандидат в която беше Борислав Сарафов. Със същите изменения парламентът определи 6-месечен срок, през който „тримата големи“ в съдебната власт - главен прокурор, председателите на ВАС и на ВКС, могат да изпълняват длъжността, ако не са избрани като титуляри.
Уважаваният юрист атакува и приетите разпоредби, с които се ограничават правомощията на Висшия съдебен съвет, който е с изтекъл мандат.
Според проф. Радев, който е дългогодишен преподавател по Теория на държавата и правото, промените в ЗСВ са противоконституционни. Мнението му от 30 юни е във връзка с допуснатото от Конституционния съд дело по искане на Върховния административен съд, който пък бе сезиран от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов.
Крайно нетърпимо е да се приемат закони за конкретен човек, смята проф. Димитър Радев.
Той е категоричен, че в началото на годината депутатите са нарушили основния закон, като са приели изменения в съдебния закон, насочени персонално срещу Борислав Сарафов.
„В случая не е посочено само името на лицето, за което тази норма се отнася, като се има предвид и факта, че кандидатът е само един. Това е недопустимо за една законова правна норма, която по своя характер и по дефиниция трябва да е генерална правна норма, т. е. обща или абстрактна. Законът не може да съдържа индивидуални правни норми, това е крайно нетърпимо, както от гледна точка на принципа на правовата държава, така и съобразно правната доктрина“, пише авторитетният юрист.
Народните представители са допуснали нарушение на основния закон чрез засягане на независимостта на съдебната власт, която следва да е далеч от политическото влияние. Нарушен е ключов принцип на правовата държава - разделението на властите, уредено в чл. 8 от Конституцията.
Така проф. Радев коментира фактическото положение, че с промените в ЗСВ от януари, депутатите спряха вече стартирала процедура по реда на закона. „Целта на закона е да създаде бъдещи правоотношения, а не да изменя „в движение“ започнали вече правоотношения“, коментира преподавателят по Теория на държавата и правото. „В случая парламентът се е превъплътил в нещо като Конвент, който е съществувал по времето на Парижката комуна - приема законите, изпълнява ги и следи за тяхното изпълнение“, допълва професорът.
„На следващо място, противоконституционността се състои и в това, че с това действие (спиране на процедурата по избор на ГП-бел.ред.), парламентът е иззел функциите на Висшия съдебен съвет (ВСС) - едно типично действие за Конвент или някакъв „революционен орган" .
Функциите, т.е. правомощията на ВСС, който избира главен прокурор, са уредени в Конституцията и не могат да се преуреждат, нарушават или „нагласяват" съобразно политическата воля на парламента като политически представителен орган. Казано директно - съществуващото политическо мнозинство към момента на приемането на измененията не желае да бъде избран конкретен кандидат по започната вече процедура за избор, още повече, че кандидатът е само един“, категоричен е проф. Димитър Радев.
Юристът обръща внимание, че приетите текстове имат характера на закон с обратна сила. „В случая със задна дата се елиминира една вече започнала процедура, което освен посочените аргументи, нарушава правната сигурност и правната предвидимост“, пише още в правното мнение, което би могло да бъде съотнесено и към приетия 6-месечен срок за ротация на „тримата големи“ в съдебната система, ако на поста не са избрани титуляри.
Според проф. Радев няма как в гласуването на кандидатурите на „тримата големи“ да участват само членове на ВСС, чийто мандат не е изтекъл. „Както се казва в един израз, добил гражданственост: „Всички са равни, но някои са по-равни“. „Тази приумица е в явно противоречие с противоречие с конституционно установеното положение, че всички членове на Висшия съдебен съвет имат равни права и задължения.
Следователно, не е възможно с последваща законова норма, да се дерогира това изискване, този принцип, това основно положение на устройството и функцията на съдебната власт. Това е така, защото: първо, този въпрос се решава от Конституцията и второ, защото не може да се отнемат възложени вече правомощия с последващ закон.
В случая обикновеният законодател е влязъл в ролята на конституционен законодател, без да има това право и в грубо нарушение на принципите на народния суверенитет, на правовата държава и на разделението на властите, а също така - в допълнение - и в нарушение с принципа на независимост на съдебната власт“, заключава юристът.
В подкрепа на правното си мнение юристът цитира и решението на КС от 2022 г., с което конституционните съдии уредиха работата на Инспектората на ВСС, който продължава да функционира при изтекъл мандат. „Това означава, че дори и при наличието на формално изтекъл мандат, това не е причина даден член - в случая на Висшия съдебен съвет - да бъде дисквалифициран, когато трябва да се гласува, и така да се дава предимство на други членове“, пише правният експерт.
Интересен за правната общност е изводът, който проф. Димитър Радев прави за „природата на закона“, който следва да дава „перспектива, дълбочина на правоотношенията“ чрез съответните правни норми. „В конкретния случай правните норми, предмет на конституционното дело, нямат качествата на законови норми, те приличат на заповеди, на части от наредби на административни актове и на такива, които се съдържат в дълбините на подзаконовите юридически актове.
И тук констатираме противоречие с принципа на правовата държава, който принцип означава, освен всичко друго, правилно, подчинено на юридическата техника и на правната култура, формулиране на генералните правни норми.
Въпросните норми, приети от Народното събрание, са негодни и от нормативно-институционално и от законодателно-творческо естество. С тях се цели решаването на конкретна политическа задача от политическата власт и то по един неуместен и нескопосан начин“, завършва правното мнение на проф. Радев. (Пълен текст на правното мнение, публикувано на интернет страницата на Конституционния съд.)
Становище за противоконституциоността на приетите поправки в ЗСВ, изпратено до КС, има и от името на Асоциацията на прокурорите в България.
ДЕЛО № 5/ 2025 Г. СТАТУС: ДОПУСНАТО - ВИЖТЕ ТУК!
ВИЖТЕ ТУК - Правното мнение на проф. Димитър Радев
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
