С поведението си по казуса президентът Румен Радев и опозиционните ПП-ДБ демонстрираха историческа неадекватност
Една рафинерия на българското Черноморие, която през последните три години и половина играeше ролята на касичка за финансиране на инвазията на Русия в Украйна, се превърна в тест за държавниците у нас. И ясно показа кой е такъв в родната политика и кой – не.
В петък първо британската Служба за прилагане на санкции, а няколко часа по-късно – и Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите на САЩ, позволиха на четирите български дружества от групата на „Лукойл“ да продължат да работят. Лицензът, издаден от Лондон, е със срок от три месеца. А този от OFAC е за 6 месеца, което означава, че дерогацията, позволена от Вашингтон изтича чак на 29 април 2026г.
Какво означава това за българските граждани?
Че за разлика от други страни в ЕС и Европа като цяло, зависими от доставките на руски нефтени продукти, ние като общество сме защитени от предстоящото влизане в сила на санкциите, наложени от US президента Доналд Тръмп срещу руския петролен гигант „Лукойл“. Те щяха да станат ефективни на 21 ноември и вече предизвикаха ступор в не малко европейски страни, чиито лидери френетично започнаха да загряват телефоните на Вашингтон и да правят шумни совалки дотам и обратно в опит да осигурят изключение за своите доставки. Причината е, че спирането им неминуемо ще наруши пазара на горива в техните държави, което от своя страна – също толкова неминуемо, би довело до ефект на доминото и неконтролируемо поскъпване на всички стоки и услуги.
За България този риск вече е елиминиран. Благодарение на държана извън светлините на прожекторите тиха дипломация, проведена през седмиците от 23 октомври, когато Доналд Тръмп обяви решението си да наложи санкции срещу „Лукойл“. И най-вече – благодарение на приетите по спешност от Народното събрание промени в закона за нефтените продукти, с които бяха увеличени правомощията на особения търговски управител, назначен от държавата в рафинерията у нас.
Нищо от това нямаше да е възможно без усилията на председателя на ГЕРБ Бойко Борисов и лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски, по чиито инициатива и ключова подкрепа бяха приети законовите изменения. Така тестът „Лукойл“ от една страна ясно демонстрира кои са истинските държавници в българската политика, а също и на кого имат доверие стратегическите евроатлантически партньори на България, каквито са САЩ и Великобритания. А от друга – разкри лицемерието и неадекватността на президента Румен Радев и на неговите основни съюзници в Народното събрание - ПП-ДБ. Неадекватност, която на фона на случилото се през последните дни, всъщност е с исторически измерения и демонстрира за пореден път тяхната зловредност спрямо българското общество и интересите на гражданите.
Защо законовите промени изиграха ключова роля за получаването на дерогацията?
С тях всъщност беше въведен немският модел, благодарение на който в Германия още преди няколко седмици рафинерията „PCK Швед“, част от която е собственост на руската „Роснефт“, получи разрешение от САЩ да продължи работа. С изменения в немския закон, направени още през 2022 г. – веднага след инвазията на Русия срещу Украйна, правителството в Германия вкара особен представител в рафинерията и постави дяловете на „Роснефт“ под държавно попечителство. Така, в момента попечител на „PCK Швед“ е представител на Федералната мрежова агенция, която е държавен регулатор, отговарящ за надзора на критичната инфраструктура в страната.
Разликата с промените, предложени у нас, е че българските изменения, приети на 7 ноември и потвърдени от НС в четвъртък -13 ноември с гласовете на ГЕРБ, ДПС-Ново начало, БСП и ИТН, бяха съобразени и с условията, поставени от САЩ към Германия, за да бъде предоставена дерогацията. Още по време на дебатите в Народното събрание депутатът от ДПС-Ново начало и член на енергийната комисия в НС Станислав Анастасов, който е сред основните автори на промените, разкри, че условието, поставено от Вашингтон е било в рамките на 6 месеца Берлин да разреши проблема със собствеността на рафинерията. Именно затова с измененията бяха увеличени правомощията на особения търговски управител, представляващ държавата в четирите дружества на „Лукойл“ в България, като той, освен правото да упражнява правото на глас вместо руските собственици, получи законовото правомощие да продава акциите или дяловете от капитала на дружествата. Но не и „безконтролно“, както истерично твърдяха от опозицията, а след одобрение на сделката от Министерски съвет и срещу заплащане на пазарната цена на собствеността. Промените са близки до института на принудителното одържавяване за държавни нужди. Необжалваемостта на актовете от своя страна осигурява навременността на мерките, защото на всички е ясно, че дори и формалното обжалване би забавило процедурата с две три години, което на практика ще обезсмисли изцяло промените. В ситуация на криза действащото законодателство не е пригодно да даде решение, поради което и мерките трябва да са извънредни и бързи. А за такива мерки трябват политици с характер, притежаващи силата да преодолеят „критиките“ и да постигнат резултата, който да защити интереса на държавата и гражданите и да предотвратят очертаващата при спирането на рафинерията икономическа криза. Именно Борисов и Пеевски се оказаха политиците с характер останали на висотата на държавническото мислене, каквото родната ни политическа реалност, затънала в тесногръдие, лични и теснопартийни междуособици, рядко е способна да покаже.
Оказа се също, че така критикуваните от опозицията законодателни промени са съгласувани и с Вашингтон, и с европейските ни партньори и още по- важно - са възприети от тях. А това се оказа и необходимата за партньорите ни гаранция, че стратегическата за страната ни рафинерия на „Лукойл“ в Бургас ще престане да е под руски контрол. По време на дебата депутатът от ГЕРБ-СДС и член на енергийната комисия Делян Добрев разкри, че за годините от старта на войната досега, по линия на дружествата на руския гигант у нас са изтекли към Русия 6,3 млрд. долара. Това е огромен приток на капитали, финансиращ руската инвазия в Украйна, чието спиране би трябвало да бъде подкрепено от всяка политическа сила, претендираща, че защитава стратегическата за страната и обществото ни принадлежност на България към евроатлантическото семейство.
Ветото като начин на (зло)употреба
Въпреки това, измененията срещнаха неочакван отпор от фигури, иначе претендиращи да отстояват именно тези ценности. По време на дебатите, в рупор на атаката срещу промените се превърнаха не други, а лидерите на ПП-ДБ - коалиция, чиито съставни части шумно твърдят, че били единствените легитимни представители на евроатлантизма в България.
Доколко това е така се видя при гласуването на промените в пленарната зала. При него ПП-ДБ гласуваха против текстовете в съюз с „Възраждане“ – формация, която от създаването си се изявява като основен защитник на интересите на Русия в българската политика. Така ПП-ДБ затвърдиха за пореден път усещането ни за политическо шарлатанство и мимикрия, което неминуемо води тази политическа формация до логичния й край.
ПП-ДБ впрочем далеч не са единствените, чиито лицемерни маски на псевдоатлантици бяха свалени при теста „Лукойл“. Измененията бяха обнародвани чак този петък, цяла седмица след първоначалното им приемане от парламента, защото в четвъртък президентът Румен Радев им наложи вето под претекста, че така защитавал обществения интерес. Решенията на Вашингтон и Лондон да разрешат на рафинерията да продължи да работи, дадени веднага, след като Народното събрание прие наново текстовете, всъщност ясно
демонстрираха, че президентското вето е било не в полза, а срещу обществения интерес.
И че е забавило с цяла седмица влизането в сила на дерогацията, предпазваща българските граждани от недостиг на горива и скок на цената на същите, а оттам – и от скок на всички продукти и услуги.
Така с действията си всъщност ПП-ДБ и техният политически съюзник, а и някогашен създател – Румен Радев, си вкараха автогол, защото лицемерието и неадекватността им лъснаха с пълна сила. При това не само в България, но и в целия евроатлантически свят. Защото с теста „Лукойл“ ПП-ДБ и Радев категорично се самоизобличиха.
Една от причините за самоизобличаването е, че противно на дългогодишните си опити да се изкарат единствени партньори у нас на САЩ и на Великобритания, те изобщо не са в контакт и съответно не знаеха не само за тихата дипломация, проведена от ГЕРБ и ДПС-Ново начало, а и че Вашингтон и Лондон ще дадат дерогация в момента, в който бъдат приети законовите промени. Втората причина е, че както за Радев, така и за ПП-ДБ приоритет са не интересът на България и на българските граждани, а опортюнизмът и разрушителното противопоставяне в търсене на лични политически дивиденти. Дори и на цената на защитата на чужд, неприятелски интерес като този на режима на Владимир Путин, обявил България за вражеска страна.
Независимо какви са причините, те само потвърждават – при това за пореден път, зловредната и деструктивна роля на президента Радев и ПП-ДБ в българската политика. А фактът е един – тестът „Лукойл“ показа кой от коя страна на историята е. Кои са истинските държавници в страната, мислещи за интересите на гражданите, а не за задкулисни игрички. А също на кого имат доверие стратегическите партньори на България, че водят държавата ни в правилната посока. Тук отговорът е ясен – явно на Борисов и Пеевски, благодарение на които беше адекватно защитен държавния и обществен интерес и беше преодоляна очертаващата се от спирането на рафинерията икономическа криза.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
