Петролът, металите, газът, редкоземните минерали, хранителните запаси - това е кръвта, която тече по жилите на международната търговия, казва съсобственикът на „Галъп Интернешънъл Болкан” Петър Кичашки
Източен импулс режисира появата на нова партия
Гренландия ще остане подз контрола на Вашингтон
Европа не осъзнава ситуацията, в която се намираме вкупом
- Г-н Кичашки, преди 6 месеца, коментирайки политиката у нас казахте: „Вероятно чужди интереси стоят зад поведението на Румен Радев“. Днес политолози и социолози анализират ситуацията с важния аргумент „ако има“ и „ако няма“ партия на президента на следващите избори. Поддържате ли това свое мнение и евентуално кои чужди сили биха били имали интерес от появата на партиен проект на Радев?
- Не виждам причини да ревизирам това становище. Всички улики сочат към наличие на външен, по-точно източен, импулс за евентуалното създаване или не създаване на такъв политически субект. Но към момента той все още е „нероден Петко“. Мисля, че твърде много внимание харчи обществото да се занимава с нещо, което даже още не е проект. А и аз все пак се надявам, че г-н Радев, като военен човек, ще изпълни клетвата, която е полагал и ще завърши мандата си с достойнство. Неговата клетва не е да участва на партийната арена или да казва кой е „мафия“ и кой „добрите сили“ (които после станаха „шарлатани“, ама това е друга тема). Неговата клетва е да изпълнява задълженията си като президент. А те са да търси обединение, съгласие и консенсус. Не разделение, несъгласие и омраза.
- Вие лично допускате ли, че влизаме в спирала от избори, в случай че не се появи нов и силен политически играч?
- Не мисля. Струва ми се, че на тези избори е възможно да видим още от същото, което видяхме на предишните. Може би ще има размествания на позициите, някой може би ще изпадне, но картината няма да е генерално променена. В тези условия трябва да боравим с инструментите, с които разполагаме. Партиите, особено някои от тях, които се занимават основно с истерии в социалните мрежи, следва да се смирят малко. Но да минат изборите и пак ще говорим. Не мисля, че ще има някакви кой знае какви изненади, макар „черен лебед“ да е винаги възможен.
- Ако приемем че през есента има едновременно избори за президент и парламент – какви ще са плюсовете и минусите от това?
- Плюсовете винаги ще са свързани със спестени пари. Но демокрацията е по дефиниция скъпо упражнение и не бива да се гледа на нея сиромахомилски. Честно да Ви кажа, ако говорим отсега за избори през есента, това значи, че смятаме, че тези, които идват, няма да разместят пластовете. Тогава защо мислим, че още едни след тях или трети, четвърти или пети по-късно ще променят нещо? Това има на терена, трябва да се търси диалог и съгласие. Трябва да върнем разговора на програмна и принципна основа. Докато не го направим ще продължим по същия начин да правим едно и също нещо и да очакваме различен резултат.
- Имената на Костадин Костадинов, Илияна Йотова, Даниел Вълчев и Бойко Борисов са сред спряганите за бъдещ стопанин на „Дондуков“ 2. Двойката на коя политическа конфигурация може да е печеливша?
- Много е рано. За съжаление, заради хаоса, който наблюдаваме на ниво парламентарни избори, е трудно да се фокусираме върху президентския вот. За мен за президент трябва да се търси авторитетна фигура, с институционален опит, юридически или икономически бекграунд, да му се чува думата и да не се е появил вчера на терена. Стига експерименти. Президентските избори са априори мажоритарни. Не е толкова важна политическата сила, която издига стойностен кандидат. Много по-важно е стойностни кандидати да бъдат излъчени от всички партии. Хора с опит, стаж и авторитет. Другото са подробности.
- Вие сте доктор по конституционно право, нужно ли е и защо следващият парламент или дори настоящият да промени присъствието на т. нар. „домова книга“, касаеща избора на служебен премиер в конституцията?
- Тази поправка беше катастрофална. Онези хора, които се тупаха в гърдите за кой ли път в последните десетина години, че са извършили нещо „историческо“ отново, за кой ли пореден път, днес са най-големите критици на собствените си поправки. Помните ли какъв вой беше да се разделял ВСС на съдийска и прокурорска колегия? Защото аз помня. Е, направиха го. Сега буквално същите хора, които го направиха, реват как можело тази или онази колегия да правела еди-какво-си. Същото и с домовата книга – то не бяха бравурни заклинания как с това сме оправили държавата, то не беше чудо. И сега какво? Вайкат се отново. Тези хора са непоправими просто. Но поправката следва да се премахне. Не, защото няма нужда от ограничения при служебните кабинети. А защото не може ограничението да е нефелно.
- Възможно ли е правителството в оставка да продължи да управлява до избора на следващо редовно ако всички възможни кандидати за министър-председател откажат поста?
- Такава възможност има. Това не е добра възможност, но тя съществува. Причината е, че калпавата конституционна поправка не предвижда какво се прави, когато няма съгласие от никой от потенциалните кандидати от шорт листата с евентуални служебни премиери. Няма как да задължим някой да бъде управленец. Нормално е в тази ситуация никой да не иска горещия картоф. Но ако това се случи, то не означава, че разпускаме държавата. Означава, че трябва да спазим принципа за непрекъсваемост на държавната власт и кабинетът в оставка да остане до изборите. Това би било много лошо, но все пак възможно решение. Но все пак би било лошо.
- Очевидно е, че светът е в нова фаза на своето развитие повече от година след като Доналд Тръмп отново влезе в Белия дом. Доколко и как лидери като САЩ, Китай и Русия ще преподредят дневния ред на човечеството – за добро или за зло?
- Аз съм скептичен, че Китай или Русия ще имат думата кой знае колко. Вижте, трансформацията е дълбока, но тя не е към връщане на стар модел, тя е за разграждане на съществуващия. Какво ще дойде на негово място ще видим. В момента Щатите градят една институционална рамка на международни отношения базирани на двустранност и реципрочност, за разлика от стария ред на наднационален международен диктат. Тези променящи се правила на играта ще облагодетелстват умните и ще ощетят глупавите. Ние следва да изберем от кои ще сме.
- Каква ще е съдбата на Гренландия?
- Каквато винаги е била съдбата на територии от ключово геополитическо местоположение, богати на ресурси и с твърде малко или инак неспособно да защити земята си население. Под една или друга форма Гренландия ще остане в патримониума, така да се каже, на чужда сила. Към тази минута все по-невъзможно ми се струва Гренландия да остане датска. Мисля си, че под една или друга форма, тя ще премине под контрола на Вашингтон. Тръмп е прав – ако Гренландия не е американска, ще е руска или китайска. Това гарантирано няма да се случи.
- Вие сте експерт по търговия с метали и суровини. Единствено бизнес интересите ли ще решават съдбините на отделни държави занапред?
- В голямата игра винаги е имало две неща, които имат значение – суровини и местоположение. Винаги географската лотария и ресурсите (включително човешки) в едно общество, са били от решаващо значение. Винаги е било така, винаги така ще бъде. Петролът, металите, газът, редкоземните минерали, хранителните запаси – това е кръвта, която тече по жилите на международната търговия. Винаги така е било, още от зората на цивилизацията. Няма причина да смятаме, че днес може да е различно.
- Между 19 и 26 януари световните лидери ще се съберат на традиционната годишна среща в Давос под надслов „Дух и диалог“. Какви резултати можем да очакваме от там в днешния размирен свят?
- Както всяка година до сега и тази година от Давос не очаквам нищо съдържателно. Едни хора ще се съберат, ще пият по едно шампанско, ще си обясняват колко са велики и после ще се разотиват. Времето на такива виночерпения изтече. Дипломацията вече не е хайверна, а социално мрежова. Инструментите са други, резултатите също се постигат другаде.
- Какви спешни действия трябва да предприеме Европа, за да спаси имиджа си – смяна на лидери, на политики или на нещо съвсем друго?
- За да кажем как Европа ще се спаси, трябва първо да решим дали Европа иска да се спаси. Аз съм умерено скептичен по този въпрос. Смятам, че Европа все още не осъзнава сериозността на ситуацията, в която се намираме вкупом. Светът се пренастройва. Ние къде ще сме в него? Както досега в други исторически периоди Европа ще е интегрална част от социалните процеси или ще избере да издъхне поради преклонна възраст? Смятам, че все още имаме какво да дадем на света. Но лечението на болестта може да започне едва след признанието, че болест има.
- На този фон какъв трябва да е профилът на следващия български премиер?
- Явно е необходимо премиер да е политическа фигура с опит, която да носи персонална отговорност. Имаше време, когато лидерът на една партия, когато спечели изборите, ставаше премиер – това до неотдавна беше правилото. Жан Виденов, Костов, Сакскобургготски, Станишев, Борисов. Все лидери, които печелят и сформират власт. Не знам защо зарязахме този не лош модел. Май е време да се върнем към него. Така всички знаем кой е виновен, ако работата се обърка.
- А на следващия президент?
- Точно обратното си мисля за президент. Струва ми се, че президент трябва да е политически човек, но не непременно партиен лидер. Не непознат за политиката, но не и интегрално свързан с нея. Към това добавете и горните репери, които ми се струват важни - човек с институционален опит, юридически или икономически стаж, авторитет, който може да говори на различни поколения и на различни социални прослойки. Който пръв идентифицира този кандидат, ще спечели.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
