Парламентът ще разгледа на второ четене промени в Закона за киберсигурност, предвижда програмата за днешното пленарно заседание. Измененията са включени като втора точка в дневния ред и са част от по-широк процес по синхронизиране на българското законодателство с европейските изисквания в областта на мрежовата и информационната сигурност.
Законодателни промени и европейски ангажименти
Поправките бяха приети на първо четене през февруари 2025 г. и са свързани с ангажимента на България да въведе в националното си законодателство разпоредбите на европейската Директива относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност. Става дума за т.нар. Директива МИС 2, която обхваща защитата на мрежовите и информационните системи в Европейския съюз.
Целта е страната да изпълни изискванията за въвеждане на директивата в установените срокове и да постигне по-високо ниво на защита срещу киберинциденти, рискове и заплахи, засягащи както публичния, така и частния сектор.
Какво предвижда законопроектът
В мотивите на вносителя – Министерският съвет – се посочва, че промените създават условия за повишаване на устойчивостта на държавата срещу киберзаплахи и за по-добра координация с европейската рамка за сигурност. Законопроектът въвежда подобрени изисквания, свързани с оценката на риска, докладването на инциденти, тестването на системи и повишаването на осведомеността относно последиците от кибератаки.
Особен акцент се поставя върху разбирането, че липсата на адекватен отговор на киберинциденти може да застраши стабилността и нормалното функциониране на ключови публични институции и частни компании.
Разширяване на обхвата – от 8 на 18 сектора
Със законопроекта значително се разширява и обхватът на секторите, които попадат под действието на Закона за киберсигурност. Вместо досегашните осем, те стават 18. Сред тях са енергетиката, транспортът, банковият сектор, инфраструктурите на финансовия пазар, здравеопазването, питейната и отпадъчната вода, цифровата инфраструктура, управлението на ИКТ услуги между предприятия, публичната администрация и космическото пространство.
Към тях се добавят и други критични области като пощенски и куриерски услуги, управление на отпадъци, производство и дистрибуция на химикали, производство и разпространение на храни, доставчици на цифрови услуги и научни изследвания.
Други ключови точки в дневния ред
Първа точка в програмата на Народното събрание за деня е ратификацията на Многостранното споразумение между компетентните органи за автоматичен обмен на информация за криптоактиви, както и на допълнение към споразумението за автоматичен обмен на информация за финансови сметки.
Според доклада на Комисията по външна политика ратифицирането на тези актове ще позволи обмен на информация с партньорски юрисдикции извън ЕС. Очаква се това да даде възможност България да получава съществено важни данни за доходи и активи на български физически и юридически лица в чужбина, което е от ключово значение за определянето на данъчните им задължения.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
