„Лукойл Нефтохим Бургас“ не преработва руски петрол, а българската държава вече е подала необходимите документи за удължаване на приложимите санкционни изключения, заяви министърът на икономиката Александър Пулев.
Думите му идват след решението на САЩ да дадат още един месец за преговорите около продажбата на международните активи на руската петролна компания. Новият срок до 22 август 2026 г. се отнася до „Лукойл Интернешънъл ГмбХ“ и свързаните с нея дружества, а не пряко до ежедневната работа на бургаската рафинерия.
За четирите компании на групата в България действа отделен американски лиценз. Той разрешава определени трансакции с „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл България“, „Лукойл Авиейшън България“ и „Лукойл България Бункер“ до 29 октомври 2026 г.
Пулев посочи, че правителството е изпълнило задълженията си по действащите изключения чрез института на особения търговски управител. След законодателните промени министърът вече има достъп до информация за дейността на рафинерията и до данните за компаниите, които доставят суровини.
Направената проверка на портфолиото не е открила доставчици, които нарушават санкционните ограничения, твърди министърът. Според него нито една от проверените фирми не попада сред забранените контрагенти и рафинерията не е нарушавала режима.
Предстои отделна оценка на работата на предишния особен търговски управител. Правителството ще възложи и международен одит, който трябва да проследи финансовото състояние на дружествата, договорите, доставките и спазването на санкционните изисквания.
Паралелно с контрола върху дейността на рафинерията управляващите подготвят промени в Закона за нефтените продукти. Предложението на „Прогресивна България“ предвижда обектите на „Лукойл“ у нас да получат статут на обекти с национално стратегическо значение.
Според Пулев подобна защита е необходима заради ролята на бургаския комбинат в снабдяването на страната с горива. Спиране на производството или неподготвена промяна в собствеността би създала рискове за държавния контрол, пазара и изпълнението на санкционните правила.
Министърът коментира и бъдещето на проекта с германския отбранителен концерн „Райнметал“. Правителството започва нови разговори от начална позиция, тъй като според Пулев досегашните договорености не дават достатъчна защита на българския интерес.
По думите му на ВМЗ - Сопот са били преведени 130 млн. евро, но в проекта са открити сериозни структурни дефицити. Сред тях е липсата на достатъчна финансова обосновка за размера на инвестицията и за задълженията, които трябва да поеме държавата.
Пулев заяви, че първоначално обсъжданият ангажимент от около 400 млн. евро впоследствие е достигнал близо 700 млн. евро. Това означава финансова тежест от приблизително 1,5 млрд. лева за България, без според министъра да е представен завършен модел за финансиране.
В бюджета били записани и 180 млн. лева обезпечения, които останали само като разчет. Министърът отправи критики към предишното управление и към прехвърлянето на средства към ВМЗ - Сопот чрез увеличение на капитала, последвано от връщането им в централния бюджет като дивидент.
Според него тези счетоводни действия са създавали впечатление пред европейските партньори и обществото, че България разполага с необходимия ресурс за проекта. Пулев заяви, че сегашният кабинет няма да продължи по този модел и ще търси нова финансова и договорна рамка.
Така правителството отваря едновременно два чувствителни икономически фронта. При „Лукойл“ целта е непрекъсната работа на рафинерията при спазване на санкциите, а при „Райнметал“ - предоговаряне на проекта без поемане на необосновани задължения от държавата.
