Парите от продажбата на „Лукойл” трябва да останат в специална сметка за настоящите собственици, когато си оправят отношенията с Щатите, казва съсобственикът на „Галъп” д-р Петър Кичашки
От „Дондуков“ 2 играеха ръченица върху конституцията
Президентът Радев е опозиционен партиен лидер
Вдигането на осигуровки и данъци е опасно нещо
- Д-р Кичашки, в средата на април казахте: „Европа се събуди от будната кома, в която се беше самопоставила с безогледната си енергийна зависимост от руската държава“. Как бихте доразвил таза своя теза днес?
- Мисля, че не съм сбъркал в тази оценка. Виждаме все по-интензивно как Европа се откъсва от руските зависимости. Разбира се, вятърът на промяната, който вее от Вашингтон издува платната на тази наша обща европейска лодка. Виждате как Тръмп втвърди тона към Москва. Нещо, което всички, които познаваме Америка, знаехме, че ще се случи. Но родните либерални „анализатори“ пак са изненадани.
- Каква е позицията Ви по казуса с „Лукойл“? Питам, тъй като опасенията на опозицията, начело на която са говорителите на президента Румен Радев, са че се потъпкват конституционни текстове, свързани с частната собственост. И какви качества трябва да притежава бъдещият особен търговски управител, за да не се стигне до национализация на петролната компания и последващи съдебни дела, по които да се наложи да плащаме големи глоби?
- Правилно се изразихте – у нас президентът, вместо обединител на нацията, е опозиционен партиен лидер. Нещо, което излиза отвъд предела на конституционните му правомощия. Затова и не слушам какво говорят на тема конституция неговите говорители. Да не отваряме дума и за многото пъти, в които от „Дондуков“ 2 играеха ръченица върху конституцията. Да припомням ли случая с Кирил Петков, примерно? Голяма част от обкръжението му очевидно е на принципа, че чукча е писател, а не читател. Образно казано, да се слушат кръговете около Радев за конституцията е като да бъда слушан аз, от своята инвалидна количка, да коментирам лека атлетика. Не е сериозно. Относно „Лукойл“ – не смятам, че има кой знае какъв проблем, ако се направи разумно и парите от продажбата, която следва да е на пазарна стойност, останат в специална сметка за настоящите собственици, когато си оправят взаимоотношенията с Щатите.
- Очаквате ли да има дерогация за България от САЩ, както българското правителство е поискало на 27 октомври?
- Не виждам причина да няма дерогация. На нашите съюзници е ясно, че ние работим по въпроса, просто ни трябва малко по-дълъг времеви хоризонт.
- А какъв към днешна дата е залогът за спиране на войната в Украйна?
- Очевидно за целия свят е, че Путин не иска да спре войната. Той е последната спирачка пред мира. Войната ще спре тогава, когато Кремъл осъзнае неизбежността на мира. Русия не може да спечели тази война и няма да я спечели. Изходът, който Тръмп им очерта, е такъв, че да завършат авантюрата си в Украйна с реми и ако не могат да победят, поне да не загубят. Москва арогантно отхвърли тази опция, ерго видяхте какво се случва с „Лукойл“ и „Роснефт“. Това е едва началото. Русия или сама ще осъзнае, че трябва да приеме мир, или ще й се наложи да й бъде разяснено. Но мирът ще се случи. Щом Тръмп иска мир, можете да сте сигурни, че мир ще има. Сега остава Кремъл да реши дали мирът ще е „со кротце и со благо“ или „со малце кьотек“.
- Другата важна тема, на която обществото чака отговор, е бюджетът за догодина, който ще е и първият за държавата ни в евро. Кабинетът и работодателите изглежда са в остър конфликт, а бивши министри в лицето на Милен Велчев и Николай Василев го наричат съответно „прахоснически“ и „маймунски“. Кои от горещите пера в него одобрявате и кои – не?
- Уважавам г-н Василев и г-н Велчев, двамата са безспорни капацитети по бюджетните въпроси. Аз разбирам от реална икономика и реален бизнес, счетоводно-бюджетарският жанр ми е чужд. Затова и не смея да влизам в дълбочина на сметката – има достатъчно експерти в държавата, които разбират от този въпрос, не съм сред тях. Като представител на бизнеса – ние с доц. д-р Борислав Цеков притежаваме компании в сферата на рециклирането и търговията с метали и търгуваме с металургични комбинати на три континента – имам какво да кажа. И то не е положително. Вижте, вдигането на осигуровки и данъци е опасно нещо. Погледнете съседна Румъния докъде се докара като тръгна по тази плоскост. Още повече, че у нас данъчно-осигурителната тежест вече е достатъчно висока. Смятам, че да се плащат 58 лева осигуровки за 100 лева нетна заплата е прекомерно. То и сегашното положение беше високо, но с вдигането вече рискуваме да положим сламката, която ще счупи гърба на камилата. Да не забравяме и вдигането на данъка върху дивидента. Данъци можем да обсъждаме дали да вдигаме, когато сме си оптимизирали разходите и парите пак не стигат. Но ние дори не опитваме да намалим бюджетния сектор и да се освободим от някои тежести и непотребни активи. При това положение не гледам добре на вдигането на данъка. Разбира се, това са чисто теоретични съображения, защото от политическа гледна точка съм наясно, че това е възможният бюджет. Не е перфектен, но е възможен. Далеч съм от мисълта, че мандатосителят иска да вдига данъци, но когато зависиш от левицата в парламента, обикновено така се получава. Та, не съм щастлив от вдигането на данъците, но разбирам политическите аргументи, с които това се прави. Коалиционното управление е управление на компромиса.
- На този фон как Ви изглежда управляващото мнозинство и виждат ли се на хоризонта протести на недоволни български граждани? От какво естество могат да са те?
- Трябва да спрем с това фетишизиране на протестите, което наблюдаваме у нас в последните години. Протестът е част от свободата на словото, но той у нас се превърна в инструмент за уличен диктат и преки опити за суспендиране на демокрацията. Всеки може да протестира за всичко. Но от това не може винаги да следва дестабилизация на правителството. Обърнете внимание как у нас не се протестира по конкретни и решими проблеми. У нас се протестира само с искане за оставка. Не протестираме да се подобри управлението, протестираме да се смени. Това е абсурдност, която ние изведохме до кресчендо. Няма как това да продължи така. Мисля, че управляващите започнаха да прозират, че ако хвърлят кърпата при всяко събиране на хора на мегдана, ще си строшим държавата. В този смисъл не виждам как правителството може да падне под уличен натиск. Първо, че няма предпоставки за това и второ, че кабинетът стои солидно на терена. Не мисля, че дестабилизацията на управлението е на дневен ред и не мисля, че има някой, който би спечелил от такъв развой на събитията.
- Възможно ли е партийният проект на президента Радев да разбърка политическата карта в България?
- Краткият отговор е „не“. Малко по-дългият е – пак „не“. Вижте, за този проект се говори от години и той все си стои със статус „нероден Петко“. Когато и ако г-н Радев реши да прави отново партийно строителство, на всички ще им стане ясно, че рейтингът на институцията и рейтингът на временния обитател на институцията са две различни неща.
- А може ли партии, които са партньори към днешна дата, впоследствие и след избори да се окажат в друга конфигурация? И как Ви изглежда бъдещето на ПП и ДБ?
- Либералната опозиция, и тя милата като русофилската опозиция, е на принципа „много вожд, малко индианец“. Може и да се задържат заедно, може и да се разделят. Аз обаче имам един въпрос, каквото и да се случи с коалицията им – какво от това? Когато си се докарал до политическа ирелевантност няма кой знае какво значение какво точно вършиш.
- След година предстоят президентски избори. Какъв трябва да е профилът на успешната двойка и с чия партийна подкрепа може да е избран новият стопанин на „Дондуков“ 2?
- Новият президент не трябва да е като стария. Нужно е президент, който достолепно и авторитетно да въплъщава единството на нацията. Не ни трябва поредният кариерист или амбициран да кара влака човек. Необходим е балансиран, възпитан и уравновесен човек с авторитет сред нашите съюзници. От моята камбанария е нужно и да е човек, който няма общо с разузнавателния апарат на комунистическа България и не робува на старите мрежи на влияние. Необходимо е да се отърсим и от вируса по търсене на нови лица. Президентът трябва да е позната фигура, обществено приемлива, с ясна идеологическа ориентация към свободния свят, но и с необходимия такт, така че да може да сложи личните си пристрастия във фризера и да действа равно отдалечено от всички на терена.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
