Проектобюджетът за 2026 г. не е този, който обществото очакваше, а който реалността налага. Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в интервю за БНТ, като насочи основния упрек към предишните управляващи. По думите му правителствата на Росен Желязков и Андрей Гюров не само са изпълнявали удължителния закон за бюджета, но са взели и решения, които натоварват държавните финанси с над 1,1 млрд. евро допълнителни разходи.
Донев заяви, че затова сегашният проект е „бюджет на реалността“, а обещаните политики на настоящото управление ще се видят едва в Бюджет 2027.
Сметката на старите решения
„Хората очакваха и все още очакват съвсем друг, по-радикален бюджет - бюджет, който да върне нормалността в държавните финанси. Но трябва да си дадем сметка, че сме в края на юни. Този бюджет не започва от 27 юни или от 1 юли, а се изпълнява още от 1 януари. До 7 май страната беше управлявана от две различни правителства, които освен че изпълняваха удължителния закон за бюджета, взеха и решения, натоварили бюджета с над 1,1 млрд. евро допълнителни разходи. Всичко това трябва да бъде платено през бюджета за 2026 година“, заяви Донев.
Според публикуваните данни правителството „Желязков“ е приело допълнителни разходи за около 690 млн. евро, а правителството „Гюров“ - за около 460 млн. евро. Донев посочва още, че без тези разходи дефицитът би могъл да бъде с над един процентен пункт по-нисък. В проекта на Бюджет 2026 са заложени приходи от близо 50 млрд. евро, разходи от почти 57 млрд. евро и дефицит от 5,7% от БВП, равен на около 7,2 млрд. евро.
„Това действително не е бюджетът, който хората очакват. Политиките, които ние като управление искаме да реализираме, ще се видят в бюджета за 2027 година. Сега Народното събрание ще разглежда бюджета на реалността - с числата такива, каквито са. Дали това харесва на политиците или не, е друг въпрос. Но някой трябва да понесе отговорността за състоянието на публичните финанси.“
Натрупани проекти и скрит натиск
Финансовият министър постави особен акцент върху общинската инвестиционна програма. По думите му през 2026 г. трябва да бъдат разплатени над 1,1 млрд. евро за вече започнати и изпълнени общински проекти, за които преди това не е бил осигурен финансов ресурс. Министерството на финансите обсъжда и възможност да поиска становище от Евростат за начина, по който да се отчитат неразплатени задължения, включително над 1 млрд. евро в Агенция „Пътна инфраструктура“ и над 1 млрд. евро по общински проекти.
„Бюджет 2026 е бюджет на реалността. В него няма нито една политика на настоящото управление. Единственото, което правим, е да довършим ангажиментите, поети от предишните управления, които доведоха страната до този свръхдефицит. Само по общинската инвестиционна програма през 2026 година трябва да бъдат разплатени над 1,1 млрд. евро, за които преди това не е бил осигурен финансов ресурс. Няма как при такива задължения бюджетът да бъде балансиран.“
Без рязко затягане
Донев защити подхода дефицитът да не бъде свит по-драстично още сега. По думите му кабинетът търси баланс между връщане към устойчиви публични финанси и запазване на икономическия растеж. В средносрочната рамка целта е дефицитът да бъде върнат до 3% от БВП през 2028 г., а през 2026 г. държавният дълг се очаква да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1% от БВП.
„Да свием дефицита още по-рязко би означавало директен удар върху икономиката. Затова търсим баланс - държавните финанси постепенно да се върнат към устойчивост, без да бъде задушен икономическият растеж. Именно чрез по-висок растеж очакваме и повече приходи в бюджета.“
Администрацията пред тежък анализ
Според Донев една от най-важните отложени реформи е тази в държавната администрация. Той заяви, че България има нужда от сериозен преглед на структури, услуги и дублиращи се звена, като бъдещите решения трябва да минат през функционален анализ. В бюджета вече са предвидени мерки за намаляване на разходите за администрацията с 10% и отпадане на автоматични механизми за увеличаване на заплатите в държавната администрация.
„На България ѝ е необходима сериозна административна реформа. Тя трябва да бъде извършена смело и да отчете всички промени, които настъпиха през годините - дигитализацията, електронното управление, необходимостта от по-малко дублиращи се структури. След функционален анализ ще стане ясно кои администрации могат да бъдат обединени, кои услуги могат да бъдат централизирани и дигитализирани, така че гражданите и бизнесът да получават по-качествено обслужване с по-малко административна тежест.“
Държавните служители и осигуровките
Финансовият министър защити решението държавните служители постепенно да започнат сами да плащат личните си осигуровки. От 1 август 2026 г. заетите по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт трябва да започнат да плащат лични осигурителни вноски първо в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е в частния сектор. Предвижда се компенсация на възнагражденията, за да се запази нетният доход.
„Максималният осигурителен доход се увеличава минимално, но срещу това хората ще получат по-високи обезщетения и по-високи бъдещи пенсии. По отношение на държавните служители - нетните им доходи няма да се променят. Те няма да загубят нищо. Напротив - ще плащат по-нисък данък върху доходите, ще получават по-високи обезщетения и в дългосрочен план ще бъдат поставени при същите правила като всички останали работещи.“
Донев отхвърли тезата, че мярката е идеологическа.
„Не бих казал дали това е лява или дясна политика. Това е справедлива мярка. Когато преди години държавата започна да плаща осигуровките на държавните служители, техните възнаграждения бяха намалени. Сега, след като обществото настоява те да плащат личните си осигуровки като всички останали, е справедливо възнагражденията им да бъдат увеличени така, че нетният им доход да остане непроменен.“
Пенсии, майчинство и данъци
Финансовият министър увери, че пенсиите ще бъдат увеличени, майчинските няма да бъдат намалявани, а данъците няма да се променят. В бюджета е предвидено максималният осигурителен доход да се увеличи на 2300 евро от 1 август, като от тази мярка се очакват малко над 90 млн. евро приходи. Предвижда се и минималните осигурителни прагове за отделни икономически дейности и професии да бъдат повишени с 5%, което трябва да донесе още 40 млн. евро.
По думите на Донев кабинетът не планира увеличение на данъците и за 2027 г. Той свърза бюджетната политика с обещание за повече предвидимост за бизнеса, за да не бъде икономиката изненадвана с решения „от днес за утре“.
Таван за публичните предприятия
Донев обяви и таван на възнагражденията в публичните предприятия, в които държавата има над 50% участие. Според публикуваните параметри ще бъдат ограничени заплатите на директорите в бордовете на държавните предприятия и дружества с мажоритарно държавно участие, като лимитът ще бъде обвързан със заплатата на президента на България.
„Ограничението ще важи за почти всички публични предприятия, в които държавата има над 50% участие. Не е нормално всяка година да говорим за безводие, за неподменени водопроводи и тежко състояние на ВиК дружествата, а същевременно ръководствата им да получават несъразмерно високи възнаграждения. Същото важи и за държавните горски предприятия. Заплатите трябва да бъдат обвързани с резултатите.“
Хазартът под по-строг контрол
В приходната част кабинетът залага и мерки срещу нелегалния онлайн хазарт. Предвижда се блокиране на плащания към и от нелегални хазартни оператори, както и блокиране на сайтовете на такива оператори от мобилни оператори и интернет доставчици. Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че сивият сектор в хазарта е около 40%.
„Всички нелегални сайтове, предлагащи хазартни игри, ще бъдат затваряни. Националната агенция за приходите ще подава информация ежедневно към операторите, които ги хостват. Освен това ще бъдат облагани комисионните на посредниците, които привличат играчи, както и ще бъдат въведени допълнителни мерки по отношение на печалбите в сектора. Целта е държавата да води по-строга данъчна политика към хазартния бизнес.“
Винетките се връщат нагоре
Донев коментира и планираното увеличение на винетните такси. Според него поскъпването е логично след временното им намаляване през 2025 г., направено заради инфлационните критерии по пътя към еврозоната. В представените бюджетни мерки е заложено поскъпване на винетките и толтаксите с 30%.
„През 2025 година винетките бяха намалени, за да се постигнат критериите за инфлация по пътя към еврозоната. Сега е нормално размерът им да бъде върнат. Ако разделим увеличението на годишната винетка по месеци, говорим за около 1,20 евро месечно. Не бих казал, че това е драматично увеличение, особено при положение, че средствата от винетки и толтакси трябва да осигуряват поддръжката и строителството на пътната инфраструктура.“
Спорът за монетата от 2 евро
Министърът коментира и спора около възпоменателната монета от 2 евро. По думите му при процедурата са пропуснати етапи, предвидени в европейския регламент, а когато има спор между две държави, процесът не може да продължи без съгласие.
„При процедурата са пропуснати някои етапи, предвидени в Европейския регламент. Когато между две държави възникне подобен спор, процедурата не може да продължи. Ако двете страни постигнат съгласие, тя може да бъде възобновена. Ако не - просто няма да има юбилейна монета.“
Протестите не плашат кабинета
Гълъб Донев заяви, че правителството не се притеснява от обявените протести срещу бюджета. Посланието му е, че сегашният финансов план няма да носи политическата мечта на управляващите, а ще плати вече натрупаната сметка и ще опита да спре разрастването на дефицита. Така Бюджет 2026 се превръща в най-тежкия тест за кабинета - дали може да поиска дисциплина, без да удари доходите, и да говори за справедливост, докато обществото вижда първо ограниченията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
