Политика

Борислав Велков: НДК е подписвал документи с „нелегитимен директор“

Бившият председател на Съвета на директорите твърди, че конфликт на интереси при встъпването на Андрияна Татарова хвърля сянка върху управлението на двореца

Борислав Велков: НДК е подписвал документи с „нелегитимен директор“
Снимка: бТВ

Документите на Националния дворец на културата са подписвани от „нелегитимен директор“, декларира в интервю за бТВ бившият председател на Съвета на директорите на НДК Борислав Велков. По думите му изпълнителният директор Андрияна Татарова е била в конфликт на интереси при встъпването си в длъжност през 2023 г., защото тогава все още е притежавала акции в своя частна компания, която е имала търговски отношения с НДК.

Велков посочи, че това е установено от Комисията за противодействие на корупцията и потвърдено от съда, а според него последицата е тежка - „всички документи са подписани от нелегитимен директор“.

Скандалът избухва на фона на напрежение около заплатите в ръководството на НДК, финансовото състояние на дружеството и спорна обществена поръчка за информационна система за 12,5 млн. евро.

Конфликтът на интереси като начална точка

Според Велков проблемът с управлението на НДК не започва от последните медийни публикации, а от самото заемане на поста от Татарова. Той заяви, че конфликтът на интереси е бил налице към момента на постъпването й през 2023 г., а не към днешна дата, когато по думите му тя вече не е част от въпросната компания.

„Това се твърди от Комисията за противодействие на корупцията на Република България. Има решение от 30 юни миналата година. След това има решение на съда, което го потвърждава“, каза Велков пред бТВ.

Той настоя, че не става дума за дребен процедурен дефект, а за въпрос, който засяга легитимността на управленските действия. „Конфликтът на интереси е бил към момента на постъпването през 2023 година. Всички документи са подписани от нелегитимен директор“, заяви бившият председател на Съвета на директорите.

Скандалът вече не е само за заплати

НДК влезе във фокуса на публичното внимание и заради възнагражденията на ръководството. Преди дни Татарова коментира пред бТВ твърденията, че заплатата й достига близо 14 000 евро, като заяви, че ръководството е действало в рамките на закона.

В отделна публична позиция тя отхвърли и внушенията, че НДК под нейно управление е на загуба, като заяви, че подобно твърдение е „абсолютно некоректно“. Според данни, цитирани от БТА, ръководството на НДК твърди, че през 2024 г. приходите са увеличени, а оперативната загуба е намалена.

Велков обаче поставя друг акцент - според него обществото не трябва да гледа само фиша за заплата, а документите, договорите и целесъобразността на решенията. „Те са от будни граждани. Не е лошо да имаме будно обществено мнение, когато става дума за публични средства“, каза той за публикуваните от него документи.

Поръчка за 12,5 млн. евро и въпросът „защо“

Най-тежката атака на Велков е срещу обществена поръчка за информационна система на НДК за 12,5 млн. евро. Той твърди, че този договор задълбочава финансовите проблеми на дружеството и поставя въпроса не толкова за формална нередност, колкото за управленски разум.

„Много се забавлявам с тази обществена поръчка, защото една от първите публикации, които направих за нейната нецелесъобразност, доведе до спиране на една друга. Но не тази“, коментира Велков.

По думите му преди това е имало подобна процедура, спечелена от голяма компания, която впоследствие се е отказала. След това е обявена нова поръчка, спечелена от друга фирма. Велков уточни, че проектът не включва само информационна система, а множество компоненти, но според него именно мащабът прави въпроса още по-остър.

„Трябва ли да правим билетна система за милиони от нулата? Никой в съвременния свят не прави това. Кои билети ще предлагаме? НДК да не би да е активен промоутър на пазара?“, попита той.

LED дисплеи срещу дървеници в Зала 1

Велков постави най-ясния контраст в темата за приоритетите. Според него няма логика да се влагат милиони в билeтна система и LED дисплеи, ако основните пространства на НДК имат далеч по-видими и болезнени проблеми.

„Става дума за цялостно преживяване в НДК. Правим информационна система, с която да информираме хора, които и без това са достатъчно информирани. В същото време в седалките в Зала 1 могат да те ядат дървеници. Залата не е в добро състояние“, каза той.

Според него част от системите може и да са необходими, но това не отменя въпроса дали НДК трябва да харчи милиони за билетна инфраструктура, когато приходите от билети за 2025 г. са около 600-700 хиляди лева. „Защо инвестираме милиони за това? Това е много сериозна сума и трябва да разберем защо се прави“, заяви Велков.

„Време е слънцето да изгрее“

Бившият председател на Съвета на директорите отрече да има личен мотив срещу НДК или амбиция да се върне на ръководен пост. По думите му въпросът е за почтеността и за публичните средства.

„Нямам никакъв личен мотив към НДК, но обществото и почтеността имат много голям мотив да се върнат там. Първият символ на НДК на фасадата е слънце. Време е това слънце да изгрее, защото виждам, че фениксът отново е в пепелта“, каза Велков.

Той заяви, че ако е на мястото на принципала, веднага би разпоредил преразглеждане на целесъобразността на спорната поръчка. Според него парите трябва да се влагат там, където има реално развитие и бизнес, а не в решения, чиято практическа необходимост не е убедително обяснена.

Дворецът между защита и обвинения

Ръководството на НДК вече отхвърли част от публичните обвинения за финансовото състояние на дружеството. В свои изяви Татарова защити управлението си, заяви, че няма да подава оставка, и оспори внушенията за заплата от 14 000 евро, макар да отказа да назове точния размер на възнаграждението си според публикации по темата.

От другата страна Велков настоява, че случаят вече е по-голям от личния спор около един директор. Според него става дума за управленски модел, при който ключови документи, обществени поръчки и публични пари трябва да бъдат проверени без политически чадър и без институционално замитане.

Така НДК се оказва едновременно културен символ и тест за държавата. Ако твърденията за конфликт на интереси, спорна легитимност и нецелесъобразни милионни разходи останат без ясен институционален отговор, проблемът вече няма да бъде само в двореца. Ще бъде в начина, по който публичните дружества могат да харчат, подписват и оцеляват между скандалите, докато обществото научава истината на парче.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай