Кой ще има право да отпуска потребителски кредити, как ще се проверява дали човек може да ги изплаща и как да бъдат извадени от пазара системните нарушители - това бяха сред най-важните въпроси на работна среща в Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията. Представители на държавата, бизнеса и организациите за защита на потребителите обсъдиха новия Закон за потребителския кредит и конкретни механизми, които трябва да направят пазара по-прозрачен и контролиран.
Сред предложенията изпъкна създаването на официални регистри на кредиторите и посредниците, като нерегистрирани лица да нямат право да отпускат потребителски заеми.
Новата входна врата към пазара
Една от най-конкретните идеи е Комисията за защита на потребителите да води отделен регистър на кредиторите и регистър на кредитните посредници. Обсъдено беше компаниите и лицата извън тези регистри да нямат право да предоставят потребителски кредити, което би поставило ясна граница между регулираните участници и онези, които работят извън установените правила.
Участниците поставиха и въпроса какво трябва да се случва при системни нарушения. Сред предложенията е да има ефективна процедура за заличаване на регистрацията, така че дружество, което многократно нарушава изискванията, да не може просто да продължи дейността си по същия начин.
Повече проверки преди кредитът да бъде отпуснат
Сериозна част от разговора беше посветена на оценката на кредитоспособността. Идеята е кредиторите да разполагат с достатъчно надеждна информация, за да могат по-прецизно да преценят дали даден клиент реално има възможност да обслужва нов заем.
Представителите на организациите подкрепиха по-добрия достъп до информация, който да помогне едновременно за по-точна оценка на риска и за ограничаване на възможностите регулацията да бъде заобикаляна. Така проверката преди отпускането на кредита трябва да бъде не просто формалност, а реална оценка на финансовото състояние на потребителя.
По-високи изисквания към кредиторите и шефовете им
На срещата беше обсъдено и затягане на условията за самите компании. Сред предложенията са по-високи изисквания към капитала, организационната структура и управлението на риска, както и по-ясни критерии към хората, които управляват кредитните дружества.
Целта е секторът да работи в по-предвидима регулаторна среда, но едновременно с това да бъдат ограничени некоректните практики и дейността на нерегулирани участници. Именно балансът между защита и нормално функциониране на пазара беше поставен като основна задача на бъдещия закон.
Трябва да имаме работещ продукт
Заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Левент Мемиш подчерта още в началото на дискусията, че проектът не се разглежда като окончателен и предложенията на участниците трябва да помогнат за неговото подобряване.
„Идеята ни е ясна - да намерим баланса и да подобрим колкото се може повече законопроекта за грижа към потребителите и бизнеса. В крайна сметка трябва да имаме работещ продукт, който да бъде ефективен и приложим в обществото“, заяви Мемиш.
Новият Закон за потребителския кредит трябва да въведе в българското законодателство изискванията на европейската Директива 2023/2225 относно договорите за потребителски кредити. Именно затова на срещата бяха обсъждани не само формалните текстове, а и механизмите, чрез които правилата ще работят на практика.
Разговорът продължава преди окончателния вариант
Институциите, бизнесът и организациите за защита на потребителите ще продължат диалога преди законопроектът да стигне до окончателната си форма. Целта е спорните въпроси да бъдат изчистени предварително и да се намерят решения, които едновременно ограничават злоупотребите и не блокират нормалната работа на сектора.
„Вярваме, че именно чрез открит диалог с всички заинтересовани страни можем да подобрим всеки законопроект и да постигнем необходимия баланс между интересите на потребителите, бизнеса и държавата“, заяви Левент Мемиш в края на срещата.
