Свещеници от Софийската епархия поискаха действията и публичните изявления на архимандрит Никанор да бъдат разгледани от компетентните църковни органи, а при доказване на нарушенията да му бъде наложено наказание, съответстващо на тяхната тежест.
В остра декларация те заявяват пълна подкрепа за Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил и предупреждават, че продължаващият конфликт вече засяга единството на Църквата и доверието на вярващите. Духовниците настояват документът да бъде включен в започналия църковно-наказателен съдебен процес срещу игумена на Църногорския манастир.
Не можем да мълчим повече!
Авторите на декларацията посочват, че са обезпокоени от „зачестилите публични атаки, недобросъвестни твърдения и клевети“, които според тях архимандрит Никанор разпространява от месеци в медиите и социалните мрежи срещу Българската православна църква и патриарх Даниил.
„Чувстваме се длъжни да не мълчим повече, когато биват хулени Българската православна църква-Българска патриаршия и нашият духовен пастир - Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Даниил“, заявяват свещениците.
Те обясняват, че досегашното им мълчание може да бъде възприето като безразличие, тихо съгласие или скрита подкрепа за отправяните обвинения. Според тях езикът на архимандрит Никанор напомня ранните години на църковния разкол, когато срещу Българския патриарх са били използвани улични квалификации и нецърковна реторика.
„Мислехме, че всичко това отдавна е преживяно, но уви, сега се връща в образа на клирик от нашата епархия“, се казва в декларацията.
Изявлението, което взриви конфликта
Като кулминация духовниците посочват изявлението на архимандрит Никанор от 28 юли 2026 г., в което той призова патриарх Даниил да напусне поста си и определи Българската православна църква като „жалко подобие на църква-лакей на руския империализъм“. В същия текст игуменът говори за „църковно-народна борба“ за създаването на „истински православна и истински народна църква“.
„Ние, като клирици на същата тази Църква, не се чувстваме лакеи на никого, нито пък служим на Бога в „подобие на църква“, а сме служители в Тялото Христово, част от което е и БПЦ-БП, в частност - Софийска епархия“, отговарят свещениците.
Според тях подобно отношение към Църквата може да се роди само когато политическото и светското мислене изместят духовния светоглед. Те определят голяма част от думите на Никанор като партийни лозунги, при които постоянно се посочва „врагът в расо“.
Духовниците заявяват, че са смутени от лекотата, с която архимандритът използва циничен език към хората, които подозира в политическа измяна, докато едновременно настоява за безпределна любов и милост към себе си.
„Истинският християнин трябва да обича дори враговете си. Собствения си архипастир може да презира само човек, попаднал под влияние на бесовете или на други нецърковни сили“, се казва в един от най-острите пасажи.
Спор за послушанието и църковния ред
Свещениците оспорват твърдението на Никанор, че през 2004 г. е бил насила присъединен към Българската православна църква. Те посочват, че през следващите повече от 20 години той е станал йеромонах, а после и архимандрит, получавал е възнаграждение от Софийската света митрополия и е заемал длъжности в църковната структура.
В декларацията се отправят и твърдения, че игуменът е служил без благословение от своя епархийски митрополит, включително извън България и заедно с неканонични клирици. Това са обвинения на авторите на документа, които предстои да бъдат разглеждани по църковно-съдебен ред.
Софийската света митрополия вече е предприемала дисциплинарна мярка срещу Никанор. През октомври 2025 г. му беше наложен 15-дневен „аргос“ - пълна забрана за свещенослужение, обоснована със системни нарушения на църковните правила, служебните задължения и разпорежданията на църковната власт.
По-рано митрополията публично се разграничи и от негово писмо, свързано с вътрешните дела на Православната църква на Северна Македония, като заяви, че то е изпратено без благословение и представлява недопустима намеса.
Пълна подкрепа за патриарх Даниил
„С настоящата декларация изразяваме по съвест своята пълна подкрепа към Негово Светейшество Софийския митрополит и Български патриарх Даниил и намерението си да служим в послушание към него според догматите и каноните на православната вяра“, заявяват духовниците.
Те определят обвиненията, че патриархът е проводник на кремълско влияние, като „смехотворни“. По думите им нито в публичните си изяви, нито в личните си разговори с духовници Даниил е проявявал друго освен загриженост за Църквата.
Свещениците твърдят, че патриархът не е показвал пристрастие към друга поместна църква или към политическа идеология. На свой ред те обвиняват Никанор, че се изявява като говорител на чужди интереси и влияния. И тук става дума за позиция на авторите на декларацията, а не за установено от съд обстоятелство.
„Фейсбук-подвизаването“ подменя монашеското служение
Особено силна е частта от декларацията, посветена на публичното присъствие на архимандрита в социалните мрежи.
Духовниците определят неговото дългогодишно „фейсбук-подвизаване“ като подмяна на представата за Църквата. Според тях тя престава да изглежда като пространство на единство, послушание, покаяние и общение в Христос и започва да прилича на арена за лични конфликти, политическо противопоставяне и непрестанно публично самоутвърждаване.
„Превръщането на тази публична самоизява в своеобразна „медийна аскеза“ фактически заменя монашеското безмълвие, послушание и покаяние с непрестанно присъствие в социалните мрежи, политическо агитаторство, системни заяждания, злословия и публично заклеймяване на архиереи, клирици и миряни“, заявяват те.
Според свещениците подобно поведение вече не е само личен духовен провал, защото създава опасен образ на монашеството и свещенослужението. Те предупреждават, че монашеското достойнство може да се превърне в инструмент за публично влияние, а свободата на словото - в оправдание за хула, непослушание и безотговорност.
Ако Църквата не постави ясна граница, сред вярващите може да се утвърди внушението, че послушанието може безнаказано да бъде заменено със самовластие, пастирското свидетелство - с политическа агитация, а допустимата критика - с публична хула, предупреждават авторите.
Духовниците виждат опасност за миряните
Свещениците категорично се разграничават от думите и поведението на Никанор, като определят уличния и хулигански жаргон като неприемлив за клирик на Българската православна църква.
„Нещо повече, те са опасни и могат да доведат до гибелни духовни последствия, особено сред неукрепналите във вярата и изкушени от политиката“, се посочва в декларацията.
Според авторите конфликтът вече съблазнява миряните и внася смут и разделение сред хората, за които духовниците носят пастирска отговорност.
„Ако клирик може да си позволи такова поведение към собствения си Първойерарх, то къде биха могли да намерят надежда нашите енориаши, когато искат да защитят своята вяра“, питат свещениците.
Те отхвърлят идеята за изграждане на „нова народна църква“, която да бъде политически удобна на определена сила. Според тях Българската православна църква е част от Едната, Света, Съборна и Апостолска църква и не може да бъде пренареждана според временни политически разделения.
„Когато бива несправедливо хулен баща ти, когото обичаш, унизително е да мълчиш. Когато бъде хулена Църквата, в която се надяваме да се спасим, е грях да не вземеш отношение. Защото всички ние „нова църква“ не чакаме“, гласи декларацията.
Наказанието като последен призив за покаяние
Духовниците изрично подчертават, че не разглеждат евентуалното наказание като отмъщение или унижение.
„Църковното наказание не е акт на отмъщение, нито средство за човешко унижение. То е духовно лекарство, призив към покаяние и предел, който Църквата е длъжна да постави, когато думите и действията на неин клирик започнат да разрушават мира, единството и доверието между пастири и паство“, заявяват те.
Според свещениците колкото по-високо е църковното служение, толкова по-голяма е отговорността за всяка дума, създадена съблазън и публичен призив към неподчинение.
„Всяко външно низвержение от свещен сан се предхожда от едно още по-тежко вътрешно и духовно самонизвержение“, пишат те.
По думите им клирикът сам напуска висотата на повереното му служение, когато превърне свещеническия глас в оръдие на хулата, замени послушанието с бунт, смирението със самовластие и пастирската грижа със съблазън и разделение.
Декларацията завършва с призив компетентните органи да разгледат случая „с необходимата строгост, безпристрастност и отговорност“ и при установяване на нарушения да определят съответното канонично наказание.
Авторите настояват, че искането им не произтича от лична неприязън или желание за възмездие, а от грижа за достойнството на свещенството, каноничния ред, единството на Църквата, съблазнените вярващи и самия архимандрит Никанор.
„Понякога най-строгото църковно наказание се оказва последният зов на майката Църква към покаяние, осъзнаване и завръщане към истината“, заявяват духовниците.
В края те отправят молитва Бог да даде на всички „дух на смирение, трезвение и разсъдителност“, да вразуми заблудилия се, да укрепи съблазнените и да опази Българската православна църква от разделение, ожесточение и разкол.
