На 28 юли имен ден празнуват Евстатий, Евстатия и хората с производни на тези имена. Денят е свързан с паметта на свети мъченик Евстатий Анкирски, войник, който не се отказал от християнската си вяра въпреки жестоките изтезания. Българският православен календар отбелязва на тази дата и светите апостоли и дякони Прохор, Никанор, Тимон и Пармен, както и чудотворната Зографска Акатистна икона на Света Богородица.
Св. Евстатий не се отрекъл от Христа
Свети Евстатий бил войник и живеел в областта на древния град Анкира, днешна Анкара. Той бил заловен заради християнската си вяра и изправен пред местния управител, който поискал от него да се отрече от Христа. Евстатий смело заявил, че е християнин, и отказал да принесе жертва на езическите богове.
Заради непоколебимостта му мъчителите го били безмилостно, пробили петите му и го влачили, завързан с въже, от града до река Сангара. След това го поставили в дървен сандък и го хвърлили във водата, убедени, че така ще сложат край на живота му.
Според църковното предание ангел извадил сандъка на брега, докато мъченикът пеел псалом и се молел. Управителят, потресен от чудото, сложил край на живота си, а свети Евстатий приел свето Причастие от ангел и предал душата си на Бога. Мощите му били погребани в Анкира.
Четирима дякони служили на бедните
На 28 юли Българската православна църква официално почита и светите Прохор, Никанор, Тимон и Пармен. Те били сред седемте първи дякони, избрани от апостолите в Йерусалим, за да се грижат за раздаването на помощи и храната на бедните, вдовиците и останалите нуждаещи се християни.
Прохор станал спътник на свети Йоан Богослов и споделил неговите трудове и заточение. Никанор загинал мъченически, Тимон проповядвал Евангелието и според преданието бил разпнат, а Пармен изпълнявал усърдно дяконското си служение до края на живота си. Макар да починали по различно време и на различни места, Църквата чества общата им памет в един ден.
Чудотворната икона предупредила монасите
Празникът е свързан и със Зографската Акатистна икона на Пресвета Богородица, известна още като „Предвъзвестителка“. Светинята се пази в българския Зографски манастир на Света гора и според преданието предупредила монасите за приближаваща опасност през 13-и век.
Част от братята напуснали обителта, но други останали, за да защитят православната си вяра, и загинали мъченически. В памет на тези събития на 28 юли в Зографския манастир се извършват бдение и литийно шествие в чест на Божията майка.
Народни традиции и обичаи
За разлика от големите летни празници като Илинден и Горещниците, денят на свети Евстатий не е свързан с широко разпространен самостоятелен обреден комплекс в българския народен календар. Народната част на празника е съсредоточена предимно около именния ден и семейното почитане на именника.
По стара българска традиция на имен ден не е необходима специална покана. Домът на празнуващия остава отворен за роднини, приятели и съседи, а гостите идват с пожелания за здраве, устойчивост и благополучие. На трапезата се поставят домашен хляб, сезонни ястия, сладкиши и вино според възможностите на домакините.
В духа на църковния празник се насърчават милосърдието и помощта към човек в нужда. Това послание е свързано не само с мъченическия подвиг на свети Евстатий, но и със служението на четиримата дякони, избрани да се грижат за бедните и слабите.
Кой празнува имен ден
На 28 юли празнуват Евстатий, Евстатия и техните производни. Името Евстатий идва от гръцкото „Евстатиос“ и носи значението на човек, който стои твърдо, стабилно и непоколебимо. Смисълът му символично се свързва със силата на светеца да остане верен на убежденията си въпреки мъченията.
Именниците могат да посетят храм, да запалят свещ за здраве и да почетат своя небесен покровител с молитва. Празникът напомня, че истинската твърдост не се изразява в сила над другите, а във вярност към доброто, вярата и човешкото достойнство.
