Страшен проблем с децата от 1 до 4 клас разкри Диян Стаматов, председател на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета и директор на столичното 119 СУ "Акад. Михаил Арнаудов“.
Хлапетата не могат да завързват своите обувки. Не могат да отидат сами до тоалетна. Не могат да ползват нормално приборите в столовата. Българските деца от първи до четвърти клас нямат елементарни навици, които са загубени по пътя от първи до седми клас, каза Стаматов пред радио "Фокус". На тях не им се говори в домашна среда и тук не упреквам никого. Просто виждам това, което се случва в едно много добро училище, и мога да си представя как стоят нещата в среда, в която семействата нямат такава мотивация за училищно обучение. И чак тогава идва авторът или авторите, които се изучават, обяви директорът на 119-о училище. Той коментира петицията, с която се иска от 1 до 4 клас да се изучават само български автори.
"За мен няма как българското образование да се капсулира и затвори само във своите автори, защото светът е толкова динамичен, отворен и бърз, че би било безкрайно консервативно, ако кажем, че нашите автори са единствено значимите и те определят нашата идентичност", посочи Стаматов, който е бил и зам.-министър на образованието.
"Изучаването на чужди автори в начален етап го е имало винаги в българското образование през последните, може би, повече от 50 години. За мен не толкова кои са авторите, които се изучават, а как се изучава даденото произведение или дадените теми, е по-важно и съществено. Не бих отрекъл напълно това, което предлагат хората, подписали петицията. Знаем, че живеем в изключително интересно време, в което всеки има право да изразява своите позиции, но не бива да забравяме нещо елементарно – когато подрастващите деца тръгнат със своите семейства в свободна и отворена Европа, и не само Европа, а и целия свят, те виждат култури и навици, които не е нужно да бъдат изучавани изобщо. И съпоставят нашата национална идентичност с това, което забелязват“, обясни Стаматов.
"Ние драстично изоставаме по отношение на елементарните житейски навици в подготовката на децата в ранна училищна възраст. Нищо че летим в небесата на социалните мрежи или, поне това, което забелязвам, с високи дигитални постижения“, отбеляза той.
"Не бива да забравяме, че някои от нашите автори стоят изключително археично в погледа на днешните деца и трябва да се съобразим с тази реалност. Те са автори от 1800, началото на 1900 година. Нашите деца живеят в 2026 година сега с много дигитален трансфер, който е различен от погледа на социалната медия или на улицата", коментира още Стаматов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
